Живеел едно време един цар и всичко си имал. Но за нещастие върху царството му се струпали беди. Настъпила страшна суша, след нея съседният цар нападнал царството и го превзел. Започнала епидемия, която отнела живота на цялото царско семейство и на половината население на царството. Войските на съседния цар нападнали столицата и избили останалите. На царя му се наложило да се спасява и той побегнал към съседното царство, където царят му бил приятел. По пътя го нападнали разбойници, взели го в плен и три години престоял при тях и работел най-долната работа, докато му се удало да избяга.
Стигнал да столицата на съседното царство и поискал да се види с царя, но войниците не му повярвали, като видяли опърпаните му дрехи и го отпратили.
Наложило му се една година да работи, докато припечели пари за нови дрехи.
Най-накрая се явил при своя приятел царя, но за негово огромно разочарование, последният му дал 100 овце. Обиден от липсата на приятелство, нашият цар все пак започнал да пасе овцете-нямал по-добра алтернатива. До една година овцете му обаче били изядени от вълци и той пак отишъл да моли приятеля си за помощ. Дали му 50 овце, които обаче не след дълго паднали в пропаст и умрели всичките.
Отишъл трети път и тогава царят му дал 25 овце. Този път нищо не се случило, злополучният цар ги пасял и след време стадото му се умножило и стигнало 1000 глави. Отишъл той при приятеля си и му се похвалил.
Тогава царят наредил да му се вземат 1000-те овце и да му дадат съседното царство.
-Но защо не направи това веднага, попитал царят, защо трябваше да ми даваш да паса овце? Защо не ми даде царство от самото начало?
- Защото от него нямаше да остане камък върху камък.-отговорил мъдрият му приятел-Аз просто почаках, докато свърши черния момент от живота ти. Сега вече виждам, че е настъпил следващият етап от твоята съдба. Овцете бяха само показател...

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Знаците, да не ги пропускаме! Кармата от миналите ни действия ще изплатим, днешните ни действия създават утрешната карма.

Бе тук не става въпрос само за карма.
Крмата е е дно на ръка...

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Дай светлина де, ако не съм съвсем будна!

Както се казва "Когато му дойде времето". Ама колцина знаят кога му идва времето, а? И май има връзка с търпението - онова, дето веднъж каза, че не го обичаш.
Давай още от тия притчи, много е интересно, пък и ти си им цял извор. Между впрочем, Дона им вика "абстракни ядра".

Ми де да знам и аз. Ако можех съвсем да ги тълкувам, щях направо да дам тълкуванието...
Леля си го каза-Като му дойде времето...
Нещата са такива, каквито са; ако можеха да бъдат други, щяха да бъдат...
Ма много мразим търпението...

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Тук май става дума за обикновен кутсузлък.

А какво представлява обикновения и необикновения кутсузлък?

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

хммм....
ами обикновеният си е в реда на нещата-нещо като навик.....
а необикновения .....,ами той те удивлява.......в него има изненада някаква.....
мистерия..../но не на хохо/

...омммм...

Предавам се.
Но в такъв случай променям притчата.
Царят казал...овцете бяха просто лакмус-да проверят кога ти е свършил кутсузлъка....

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.