|
Ние създаваме Богове, търсим убежище при някой гуру, за да не отговаряме сами за живота си, за еволюцията си, стараем се да прехвърлим отговрността на някого, по-далеч от себе си. Ако не сме способни да признаем някакъв Бог или гуру, тогава се опитваме да избягаме от отговорност с помощта на различни наркотици и всичко, което ни прави безсъзнателни. Но тези опити да се избяга от отговорност са абсурдни и незрели, чисти детинщини. Те само отлагат проблема, а не го решават. Може да го отлагаш до самата си смърт, но проблемът остава и в новото ти прераждане всичко пак ще се повтори.
Когато разбереш, че само ти си отговорен, става невъзможно бягството в безсъзнателното. И е глупаво да се прави опит за бягство. Защото отговорността е прекрасна възможност за еволюция. От възникналата борба може да се роди нещо ново. Да осъзнаеш, значи да разбереш, че всичко зависи от теб. Даже твоят Бог, който също е създаден от въображението ти. В крайна сметка всичко е част от теб и ти отговаряш за това. няма кой да изслушва оправданията ти, няма арбитраж, цялата отговорност си е само твоя! Ти си съвсем сам, трябва да го разбереш! Щом човек започне да осъзнава, той става сам. И колкото по-високо е съзнанието, толкова по-дълбоко се осъзнава това. Затова не бягайте от този факт при приятели, асоциации и тълпи. Това е най-великото явление / целият процес на еволюцията се е стремил към него.
Съзнанието ти се е доближило до момента, в който разбираш, че си сам. И само в уединение може да се постигне просветление. Аз не казвам "самота". Чувството за самота и изоставеност се проявява, когато бягаш от уединението, когато не си готов да го приемеш. Ако не приемеш факта на уеднението, тогава се чувстваш изоставен. Тогава търсиш някаква тълпа или друг начин на опиянение, за да се забравиш. Самотата създава свои вълшебни начини за забрава.
(...)
Чрез уединението егото се разбива. Няма с кого да общува, затова не може да съществува. И ако ти си готов да бъдеш сам, твърд и решителен в уединението си, да не избягаш, да не се върнеш, а да приемеш уединението такова, каквото е, то се превръща в огромна възможност, тогава си като семе, в което много е заложено. Но не забравайте, за даизрасте семето, самото то трябва да се разруши. гото е семе, потенциална възможност. Ако то се разруши, се ражда божественото. Това божествено не е нито "мен", нито "теб" - то е единно. Чрез уединението стигаш до единното.
(...)
Тълпата е лъжлив заместител на чувството за единство. Който разбира тази ситуация, осъзнава отговрността си като човешко същество и вижда колко е трудна и напрегната задачата, стояща пред човека, той никога няма да потърси знаменатели. Такъв човек живее с фактите, такива, каквито са, не създава измислици.
(...)
Само Буда е сам, сами са само Христос или Махавира. Това не значи, че те непременно са изоставяли семействата си и света. Съвсем не е така. Не е имало напускане, отрицание на нещо. Актът е бил позитивен, той е движение в посока към уединението. Те нищо не са захвърляли , само са търсили пълното уединение. Всичките търсения са насочени към онзи момент на взрив, когато си сам. В това уединение е блаженството. И само тогава се постига просветление. Ние не можем да сме сами, другите - също. Затова създаваме групи, семейства, общества, нации. Всички нации, семейства, групировки се състоят от страхливци, от такива, които не са достатъчно храбри, за да останат сами.
(...)
Затова живей с отговорността, живей в уединението. Ако можеш да живееш така, ще се получи взрив. Много е трудно, но друг път няма. Чрез трудността, чрез приемането на тази истина, стигаш до точката на взрива. Само тогава има блаженство.
Ошо, "Трансформиране на седемте тела"
Who does not love too much, does not love enough - Pascal
|
