Здравейте.
Реших да напиша и аз една сериозна тема подобаваща и на този клуб и хората в него.
Винаги съм си давал сметка, че между нас има много интелигентни хора и съм се съобразявал с този факт. Това, че не винаги съм бил разбиран се дължи на несъвършенството ми.
Голямото ни разнообразие и сложното ни устройство като обществена клетка и индивидуални личности ни дава много възможности за изява.
Сам виждам, че изчерпих възможностите си и е време да привършвам, да сменя ника, клуба или да си почина в нещо друго. Виждам, че и с всички нас е така.
Продължавам да мисля, че клубовете в които мога да поместя за дискусия тази тема не са много, но това е един от малкото клубове с подходящи личности и интереси. Сложността на човешкото устройство, психика, физиология и изобщо цялата човешка същност, света в който живеем и взаимодействието между всички тези така наречени от нас неща, който ни оказват такова голямо влияние, че ние се отъждествяваме напълно с тях. Всеки един от нас при взаимното ни общуване било във виртуалността било в реалността реагира по един или друг начин, сменя поведението си, изпада в различни състояния, изпитва и излъчва мисли, думи чувства. Тава разнообразие, според мен, не се появява хаотично, а е следствие от някакви непознати за нас закони заложени така както сме заложени и ние самите.
Можем ли ние тук да се опитаме да надникнем зад завесата на тези невидими неща, които ни движат и оказват огромно влияние върху нас. Можем ли да се опитаме да ги анализираме, опознаем донякъде и опитаме да ги контролираме.
За голяма част от нас хората , срещите , случките, събитията идват случайно от някъде от нищото, оказват ни въздействие, което въздействие поражда нови състояния у нас за ответни реакции и така се завъртаме оплетени в битието.
Парадоксалното е че ние хората чрез съвършеното си устройство създаваме причините, които чрез следствието си ни въздействат да създаваме нови причини?
Ако доловим и разгадаем тази тайна на битието ще видим собственото си величие и възможности и собственото несъвършенство?
Според мен разликата между нас хората и причините е огромна в наша полза.
Все още ние хората не искаме или не можем да бъдем полезни сами на себе си и сме се оставили на естествените природни сили, което не е ненормално или лошо, но аз говоря за нещо повече от това!
Така наречените от мен причини, които ни обсебват и контролират живота ни и са породени от нас самите, са ограничени същества /нека ги наречем условно така/ които служат на собствени принципи създадени от нас и повтарям са ограничени в изпълнението на собствените си принципи.
Които и да е желание, мисъл, дума, действие е наше лично и индивидуално произведение , насочено от човешката воля /това се случва и уж неволно/ то служи на принципа за който сме го създали. То се бори, живее ВЪЗДЕЙСТВА ни само за този принцип. Обичта, омразата...хилядите наши дребни нещица които произвеждаме всеки един миг са в този принцип. Забелязвам, че въпреки ограничението си те ни контролират.
Ако допуснем в себе си такава представа , ще видим големите си възможности за производство на тези причини –енергии, ще разберем , че те могат да бъдат създадени, насочвани и контролирани от нас да служат на нас самите по начин който ние смятаме за подходящ. Така освободени от тяхната зависимост ще изпитаме свободата, отговорността и удоволствието на Велики Творци на себе си и заобикалящия ни свят.
Всичко това се случва и сега, но аз говоря за нас, за нашия свят.
Парадоксалното е че ние хората чрез съвършеното си устройство създаваме причините, които чрез следствието си ни въздействат да създаваме нови причини?
Има, хора, които владеят тези Сили и те им служат.
Защо да не можем и ние, защо?

казано е и по-простовато в "разговори с....":
"защото всяка ситуация е дар и във всяко изживяване има скрито съкровище".......

не владеем тези сили,защото не сме осъзнати цялостно за тях....предполагам.....

...омммм...

Ричард Бах-Илюзии.
Там го беше казал, че всеки проблем крие за нас безценен дар и ние сами създаваме проблемите си, защото имаме нужда от този дар.
Ще го намеря и ще го постна в отделна тема.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Верищагин работи в тая насока.
С две думи-човек има енергоинформационна същност, която е част от енергоинформационната същност на битието. Човешкото общество е създало замърсявания под формата на егрегори и паразити, които стоят между човешкото и божественото поле. Тези замърсявания трябва да се осъзнаят и елиминират.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Не съм чел "разговори с...",но съм убеден , че всичко е казано вече.
Сега си мисля, дали няма още по-прост начин за казване на всичко това и така по-лесно да достигне до нас.

..ОМММ ТАТ САТ

Има по-прост начин. Изнамерил го е Верищагин.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Думи като " енергоинформационна същност, замърсявания под формата на егрегори и паразити" изискват конкретни условия:
Да можеш да стоиш, то е -да имаш доверие, да можеш да слушаш, то е-да бъдат отворени портите на душата ти, да можеш да виждаш, то е -да стигнеш да интуитивно схващане, да можеш да говориш, то е -да придобиеш способността да помагаш на другите....и още и още условности.
Аз питах за някакъв по кратък път към това.

Както току що писах в Илюзии-заедно с всяка твоя мечта ти се дават и сили за осъществяването и. От теб обаче все пак се изискват някакви усилия.
Нищо по-пряко от верищагин не съм срещала и единственото усилие е да седнеш да прочетеш, за да разбереш.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Здравей Селесте. Събуди ли се вече. Как се чувстваш?
Остави ме мен , теб , тях. И прав мога да го прочета. Не разбрах защо трябва да съм седнал?
Не говорим ли за принципни неща?
Доколкото те разбрах, разбирането идва с четене и то в седнало положение, така ли? Защото аз така те разбрах!

с всяка по-проста дефиниция ще възниква и още по-проста
от нея.....същото е сигурно и с по-сложните.....
това е като да опиташ да настъпиш сянката си....
ом-тат-сат-път-ниче.......

...омммм...