Хм....
Е като как пък така няма да се намесим...
Мисля си, че Нещото ще те накара да Го забележиш още по осезателно. То ще разрушава стабилните ти представи и това няма да ти е хич приятно.

Това нещо на мен ми се случи преди години и ме държи до днес. Ошо се казва...
Ама го прави приятно....

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Добре дошла. Къде беше до сега?
Не познавам добре Ошо! Теб познавам по- добре от Ошо. За него се опитвам да съдя от теб.
Знаеш, че пътищата са различни...и съдбите. Уважавам това което е твое и което си. Не ме слушай какво говоря, думите често служат за да прикрият истината.
Прочети там за приятното и душата това не се случва само при теб.
Много реални сълзи ще излязат от теб още в живота ти, много още ще се силиш от приятност да скъсаш сребърната нишка която те държи към нея, докато застанеш силна, неприкосновена, уравновесена и безмълвна. Няма друг път.

Бе ти не разбра ли, че за никого и за нищо не можеш да съдиш по чужди думи?
Виж какво става с християнството, което съди за Христос по думите на Лука, тоя и оня.
И какво става с нехристияните, които съдят за Христос по думите на християните.
Спри да правиш тази груба грешка относно Ошо. за другите не ме интересува.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

O!.....
светнаха ми няко неща...
този уикенд бях попаднал в "безисходица"-тотална....пълно объркване....
и се наблюдавах-щеше ми се да разбера какво ми става...
а то.....явно някои е бърникал по "схемата"....шегичка....
не мога да преценя защо се чувствах така-апатия ,примесена с особен сорт тъга...имаше и малки проблеми,но те бяха периферни...несъществени...абе,няма защо да опитвам да описвам "чувството"...всеки напън би увелчил усещането за "налудничавост"...
а и в корена на всеки напън усещам цел-еустременост за логично обяснение на нещата...
с 2 думи: луда работа...
да речем че имам "вероятен"отговор на въпроса ти защо се случи всичко това...смятах да пусна тема по въпроса днес ,ама си забравих цитатчето...
и като стана дума за въпроси,ето ти един от малкото останали /много са,но малко са съществени/....
това ли беше наумил да ми разкажеш.?..всъщност едва ли си си го наумил,при условие,че нещата тук възникваха спонтанно...
мисълта ми е....в основата на всичко,това ли бе целта/горното послане/?....вероятно не звуча пределно ясно....застанал съм в море от противоречиви усещания и мога само да се надявам да разбереш какво попитах...
и още нещо....благодаря на теб,че се свърза с мен....
благодаря на тях че са се свързали с теб....
но най-вече благодаря на себе си се,че съм в с-връзка с всичко останало,ако и да съм забравил какво е усещането от това....

...омммм...

Здравей Селеста,
От Ошо ли се научи да се обръщаш към събеседниците си с "Бе" ?
Нима не си прочела някъде от Ошо, че трябва да контролираш и въздържаш пренебрежителното си отношение към околните?
Големи думи всички го можем, но на дребничките нещица не сме способни.
В клубовете може и да се показва - не само да се приказва. Най- често приказваме това което нямаме и не можем , но показваме това което сме.
А, най- много от всички ти го правиш.
Продължавай говори ни за Ошо !

Привет.
Пак сме там от където започнахме.
Уж заедно, но сами. Уж се разбираме, но усещаме, че това не е пълно и е временно. Думите не са ни достатъчни. Действията ни са като неорентирани и безрезултатни. Остава ни да се надяваме и вярваме, че зад тези неща има нещо смислено. Ако, случайно го осъзнаем няма на кого и как да го кажем.
Итересен свят?
Желая ти здраве и успехи!

привет....
не виждам нищо странно в това да сме там от кадето
започнахме...
все пак нали обикаляме в кръг....
или по точно спирала....понеже всяко поредно "завъртане" е
по-различно от предното такова....и сме или по-близко,или
по-далеч от своя/а и на другите/ център....
не се сърди че задавам подобни въпроси,като предишния
имам в предвид....
те /въпросите ми/ не винаги са съществени....не ме
слушаи ,като ги задавам...просто погледни в
посоката ,която сочат...
всъщност не търся отговори от теб....просто те ползвам
като средство...как ти би ми дал отговор на нещо,което е
вътре в мен...та нали аз съм въпроса и аз съм отговора
същевременно...
ти сам каза:"Истината е това, което се случва с нас, а не
какво си говорим тук. Разгледай света безпристрастно около
нас, прочети какво си пишем в клубовете и ще видиш че няма
нищо общо-всъщност има, но то не е онова което пишем. Но,
пък е интересно!"
е!.....за мен наистина е интересно...полезно и приятно...
какво по-хубаво мога да поискам,по пътя си към мен самия...
поздрав наи-сърдечен.....


...омммм...

....оммммммм.....
Влагаме толкова много енергия и сили за да променяме действителността и виждаме, че не ни се отдава, и времето не ни е достатъчно. Всички така правим, така са ни учили и така ни учат. И собствената ни логика ни говори същото.
Мисля си, че ако влагаме същите усилия за да забележим красотата на заобикалящия ни свят ще постигнем наистина търсеното от нас щастие.
Ако изпитваме благодарност от малкото което имаме ще бъдем омаяни от щастието на голямото което ни се дава постоянно.
Ти говориш точно за това, нали!
Предполагах но, не очаквах да те срещна тук в клубовете.
ОМ ТАТ САТ

аха....
почти за това говорех....
казвам почти,понеже се оттърсих от илюзията че ме
разбират цялостно...
то аз не съм се разбрал напълно,а какво остава за
другите/които съм си аз/...
иначе си прав...прекалено много енергия отделяме за да
променяме непроменяемото,неизменното...
днес цял ден си играя на "биип"-всеки път когато се хвана
да поставя оценка на някого или да класифицирам нещо,си
казвам едно звучно биип...да се подсещам просто,че не
това е същественото....
по някое време бипките оредяват,става едно такова
леко...пеперудките пърхат краи мен,хората
минават....усмихвам им се....какво друго ми остава....
чак тогава може да се види колко са големи привидно
малките неща..../биип/...всъщност-"малки","големи"-пак
класификации някакви...
щура работа-казвам ти.../биип/
при тебе как е...?
писна ли ти вече тая тема...усетих как я закучихме по
някое време /биип/....
ади,че много се разбипках-на клаксон се превърнах...биип...
ама то било кат хълцането бре...:))))-не мож се оттърва от
него....

...омммм...

Ало, знаеш ли на какво си се превърнал, а?
На...бийп...бийп...бийп....

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.