Руснаците започват битките без флот и с бронзови оръдия
Освободителната война е комедия от грешки
Инатът на Сюлейман паша да атакува точно Шипка проваля турците


В масовото обществено съзнание Освободителната война се свързва с обсадата на Плевен, с героизма на опълченците ни при Стара Загора, Шипка и Шейново, и, разбира се - с триумфалния мир в Сан Стефано. Но зад външната парадна страна историята на тази война е доста по- различна. И представлява низ от непростими грешки и самонадеяност от командването и на двете страни. А също и с неизбежните за всяка война куриози и абсурди.


Проф. д-р Божидар Димитров

През 1875 г. руското командване гледа скептично на военните възможности на Османската империя заради финансовия й фалит. Очаква се, че турците ще побягнат само като видят братушка в униформа. Стратегическият план на войната е такъв, че би разсмял дори юнкер първокурсник. Първоначално са мобилизирани само Варшавският и Киевският военен окръг. Така срещу 450 000 турска армия на Балканите е предвидено да действат 260 000 души.
Не по-добре стоят нещата и в техническо отношение. Превъоръжаването на руската армия едва е започнало. Действащите на Балканите военни части са въоръжени с остарелите "Крънка", която има два пъти по-ниска скорострелност и далекобойност от "Пибоди-Мартини", с която са снабдени 70% от турските части. Руските оръдия са бронзови "ветерани" от Кримската война, турските - последен модел на "Круп".
На Черно море русите нямат въобще боен флот, а на Дунав - 6 парни катера срещу 47 турски броненосеца. През цялата война русите се снабдяват с хора и муниции само по понтонен мост при Свищов. Една атака на турския военен дунавски флот срещу моста би поставила руската армия в изключително тежко положение. За щастие османските адмирали не го правят и бездействат в пристанищата си. Русите не се възползват от численото превъзходство на армиите си и изпращат на юг от Дунав само 190 000 бойци и 12 400 опълченци. Срещу тях турците имат 450 000 щика. А генерал Гурко доста самонадеяно тръгва да превземе Одрин само с една дивизия.
Съгласно турския план преминаването на елитната армия на Сюлейман паша през Балкана трябва да бъде сигнал за тристранна атака срещу руските сили. Пред 60 000-те хиляди на Осман паша в Плевен, 125 000-те хиляди в четириъгълника крепости и 40 000-те хиляди на Сюлейман руската армия няма никакви шансове. Сюлейман може да мине Балкана през 16 прохода, без да загуби нито един войник. Русите държат само два - Шипка и Хаинбоаз. Унизително бит от опълчението при Стара Загора, Сюлейман тръгва на реванш към почти отвесните скали на Шипка и естествено е обезкръвен в тридневните боеве през август. Поради тази причина в атака по фланговете на руската армия не тръгват нито плевенската турска групировка, нито тази в Североизточна България, макар че ресурсите им са предостатъчни сами да се справят с русите. Така глупостта - или ината - на Сюлейман паша спасява руската кампания.
В крайна сметка руското командване играе "ва банк". То предприема нещо нетрадиционно за военната стратегия до този момент - да продължи боевете през зимата. Така само за два месеца руската армия стига от София и Шипка до стените на Цариград.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Приятелю,

Няма ното един генерал в цялата история на човечеството, който да е имал перфектна безгрешна кариера. Истината е, че печели страната, която прави по-малко грешки и се възползва по-бързо от грешките на другите. Много му е лесно на Проф. д-р Божидар Димитров да се смее на "глупостта" на Турците след повече от век. Но истината е, че същият този НИКОГА не е командвал, НИКОГА не е планирал и НОКОГА не е ставал дори пряк свидетел на какъвто и да е военен конфликт от такава значимост. Той е един "книжен" генерал така да се каже.

Той сам признава, че Русите са рискували - пресметнатият риск по време на война е тънката линия между безумието и дързостта. Скоростта е решаваща, а Османската Империя се бави и губи...

Войните не се печелят от числа (ще им се на историците - тогава "анализите им" щяха да са толкова лесни). Ако се печелеха от числа, Александър Македонски нямаше да разгроми Персийската империя, Фридрих Велики нямаше да излезе победител воювайки срещу наи-големите европейски държави по това време и т.н. "Книжният" генерал може да си стои на топло в кабинета и да си мъдри колкото си иска, но войните се печелят от командири, които ДЕЙСТВАТ. Патън е казал е казал, че какъвто и да е план сега, стига да е изпълнен агресивно, е по-добър от идеалния план, който ще се изпълни по-късно.