Re: За Рая и Ада / Религия и мистика / Окултизъм

Първо за Рая:

Благочестивият игумен Власий искал да разбере къде отиват душите на монасите, подвизавали се по време на земния си живот. След тригодишно пребиваване в молитва в килията си всяка нощ, веднъж той, стоейки на обичайната си молитви през нощта, бил отнесен в рая. Раят представлявал цветуща градина, изпълнена с благоговония и разни дървета. Там той видял монаха от своя манастир Ефросин, който седял на златен престол под едно дърво. Запитал го:
- Сине мой Ефросине, какво правиш тук?
- Аз съм поставен от Бога на стража - отговорил Ефросин.
- А можеш ли да ми дадеш нещо, ако те помоля - продължил Власий.
- Мога, искай!
- Дай ми три ябълки от това дърво.
Ефросин откъснал три ябълки и ги подал на игумена. Последният ги сложил в мантията си и в този миг дошьл на себе си. Отново се намерил в килията си - с три ябълки в мантията си!.
След богослужението на утренята, игуменът повикал готвача Ефросин и го попитал: - Сине мой, къде беше тази нощ?
- Там, авва, където ме видя.
- А къде те видях?
- Където поиска от мен три ябълки, и аз ти ги дадох, и ти ги прие.
Игуменът показал на братята трите ябълки от рая и те били разделени за благословение между всички братя, и които били болни, щом вкусили от тях, станали съвършено здрави.
--------------------------------------
Още един църковен текст за Рая:

“Когато избраните приятели влязоха в тази дивна градина, онемяха от удивление и възхищение. Като се удивляваха на Невижданата красота, те се радваха и възхищаваха на Богонасадения Рай! И всички се веселяха и ликуваха, наслаждавайки се на Божието чудо. Те разглеждаха чудните дървета (на друго място пишеше, че дори всяко листо на някои дървета имало различен цвят! – представи си само каква красота и цветова феерия!) и райските цветове, и вкусваха от вкусните райски плодове. Силите небесни възхваляваха Божията благост и пееха чудна песен: "Алилуия, Алилуия, Алилуия." В градините имаше дървета, които ежедневно (!) принасяха невиждани от човека плодове, благоухаещи с Божествени аромати. Цялото небесно войнство и избраните светии пееха и славословеха Бога, удивлявайки се на благодатта Божия”.
Какво чудно описание на Живота след този живот за спасените! Духовното веселие и радостта, вечното тържество, наистина нямат да имат край. Всичко временно се разрушава и изгаря – явява се новата земя и новото небе за новите хора. Идва вечният мир, радост и живот, в който няма грижи, нито за храна, нито за питие, няма печал и скръб – няма го и дяволът, който се стараеше да ги измами и да ги лиши от вечните блага. Божиите Ангели дават на светиите дворци и градини, на всеки според неговото достойнство и съвършенство. Едни ходят по новата зема, а други летят във въздуха, с огнени крила с голямо веселие. И всички се радват и се веселят, като се приветстват едни други със свето целувание. Каква невероятна картина!
Преподобни Серафим Саровски казва, че молил Бога да му покаже небесните обители и Той изпълнил молбата му. Но за радостта и небесната сладост, които той вкусил там, просто не можел да разкаже! Не му достигали земни думи, с които да опише небесните радости и за това как праведниците там греят като слънца! Казал само, че ако човек би знаел каква радост и каква сладост очаква праведната душа на Небето, то той веднага би решил да търпи всякакви скърби, гонения и клевети с благодарност към Бога!...
--------------------

Сега следва един невероятен разказ, но и той е по истински случай. Павел Каров, (който живеел в гр. Владимир) получил съобщение от сестра си от Москва за смъртта на брат им Сергей. Поради лошите пътища Павел не могъл на отиде на погребението на брат си.
На първия ден на Пасха (Възкресение Христово) около 10 часа вечерта, Каров полегнал на дивана и се унесъл. Изведнъж вратата се отворила и в стаята влязъл покойният Каров, братът на Павел, който, прекръствайки се пред иконите, се приближил до живия и му казал: "Христос возкресе, Паша!"
Последният силно се изплашил, но когато Сергей дошъл и го целунал, Павел му отвърнал: "Воистинну воскресе!" – и също го целунал. След това покойникът седнал до брат си на дивана.
– Нашата майка ти се покланя, там е хубаво – казал явилият се брат.
– Но нали ти, Серьожа, умря? – запитал Павел брат си.
– Да, наистина умрях.
– А как дойде?
– Пускат ни.
Тук Павел се ободрил и станал, и като запалил лулата си, предложил и на брат си. Но Сергей отказал, като казал: - При нас не се пуши.
Павел огледал и даже пипнал дрехите на брат си и наистина се уверил, че това е той. После тръгнали да се прибират (те били в бръснарницата на Павел) и Сергей завил към Църквата и там вежду колоните й се изгубил. Но преди това разказал, че при сестра им останал един негов празен стар куфар с двойно дъно, в което имало 150 рубли и разписка за още 90, и му казал да отиде да го вземе. Тази сума не е малка за времето си - 1887 год – поне 5-10 заплати! И Павел отишъл до Москва и разпитал сестра си как е умрял брат им. Тя казала, че рязко се влошило състоянието му и след Маслосвет и Причастие починал и описала дрехите, с които го погребали, и които Павел също видял! Поискал празния куфар за спомен от брат си и тя с радост го дала. Вътре намерил много хитро двойно дъно и в него 150 рубли и разписка до княз Галицки за 90, които князът веднага платил, щом получил разписката.
Павел Каров съобщил за това събитие на духовния си отец Гавриил Ястребов. И когато след време Павел Каров се разболял тежко, отец Гавриил за пореден път го попитал дали всичко, разказано за брат си е истина. Тогава Павел, показвайки светите икони и помнейки близкия смъртен час, уверил отец Гавриил, че всичко казано за явяването на брат му Сергий е самата истина, и на него не му е нужно да вкарва отец Гавриил в заблуждение, и че беседата и пасхалния поздрав с мъртвия били напълно реални! Какъв прекрасен разказ за тези, които казват, че никой не се е върнал от другия свят!

Небрежен монах умрял и след два дни оживял. Намерили го в ковчега да плаче и го заразпитвали какво е видял, но той казал само: “Покайте се!”, явно стресиран, че видял ада реално!, и се затворил за 12 години в стаичка без светлина, на хляб и вода, които му подавали през едно малко прозорче. Толкова силно се уплашил... Днес тялото му е нетленно в Киево-Печорската лавра. Който не вярва може да отиде да го види и да му разкаже за ада...

----------------
Живял в Картаген един мъж, на име Таксиот, водещ греховен живот. Градът обаче бил нападнат от заразна болест, от която умирали много хора. Таксиот се уплашил и се покаял за своите грехове. Избягал от града със своята жена и се отдалечил в едно село, където прекарвал времето си в богомислие. След известно време, обаче, той паднал в грях с жената на земеделеца, при когото били, и само след няколко дни една змия го ухапала и умрял. Наблизо имало манастир и го погребали там. След 6 часа обаче чули силни викове от гроба: “Помилуйте, помилуйте ме!” (“Помилуй” е църковна дума и означава “помилвай ме, спаси ми живота”). Монасите веднага разкопали гроба и намерили Таксиот жив! Те се ужасили и го питали какво се е случило с него, но той от вълнение и силен плач не можел да каже нищо, и го отвели при епископ Тарасий. Но и при него Таксиот три дни нищо не можел да каже и чак на четвъртия ден започнал да разказва: “Когато умирах, видях няколко негъра, стоящи пред мен – видът им беше страшен, и моята душа се смути. Но после видях двама много красиви юноши, и душата ми се устреми към тях, и в същият миг излитнах от земята и заедно с тях започнахме да се издигаме към небето, срещайки по този път митарства (специални духовни спирки), където се задържа душата на човека и се изследва за различни грехове: лъжа, завист, гордост и т.н. Моите Ангели покриваха греховете ми с моите добри дела, и ние преминавахме нагоре. Но когато бяхме близо до небесните врата, стигнахме до митарството на блуд и прелюбодейство. Ангелите казаха, че греховете ми в града са простени, поради моето покаяние, но демоните отговориха, че след моето покаяние, аз съм извършил грях с жената на земеделеца. Ангелите не намериха добри дела, за да покрият този грях и си отидоха, като ме оставиха на злите духове.
Те ме взеха и започнаха да ме бият и ме свалиха към земята – тя се разтвори и по тесни входове, през тъмни и мрачни цепнатини, аз бях заведен до самата тъмница адова, където в тъмнина са вечно заключените души на грешниците, където няма живот за хората, а една вечна мъка, неутешим плач и неизказано скърцане със зъби. Там винаги се разнася отчаяният вик: “мъка за нас, мъка, уви, уви!” И не е възможно да се опишат тамошните страдания, нито да се преразкажат всички мъки и болки, които видях. Стенат от глъбините на душата си, и никой не им помага. Плачат и няма утешители, молят се и няма кой да ги погледне и да ги избави. И аз бях затворен в тези мрачни, пълни с ужасни скърби места, и плаках и горко ридах цели 6 часа.
След това видях малко светлина и дошлите при мен двама Ангели. Аз започнах усърдно да ги моля да ме изведат от това бедствено място, за да се разкая пред Бога. Ангелите ми казаха: “Напразно се молиш – никой не излиза от тук, докато не настане време за всеобщото възкресение”. Но тъй като аз започнах усилено да прося и да ги моля, като обещах да се разкая за греховете си, то единият от Ангелите каза на другия: “Гарантираш ли за него, че той ще се покае от цялото си сърце, както обещава?” Той каза: “Гарантирам!” После те си стиснаха ръцете. Тогава ме изведоха на земята и дойдохме до гроба с моето тяло, и ми казаха: “Влез в това, с което се раздели”. Аз видях, че моята душа свети като бисер, а мъртвото ми тяло е като мръсно черно и издава зловоние, и затова не исках да вляза в него. Ангелите ми казаха: “Невъзможно е да се покаеш без тяло, с което си правил греховете”. Но аз ги молех да не влизам в тялото. “Влез – казаха Ангелите – иначе ще те заведем пак там, откъдето те взехме”... Тогава аз влязох, оживях и започнах да викам.”
Тогава светител Тарасий го поканил да хапне нещо, но той не искал да се докосва до храна, ходел от църква на църква и падал по очи на пода и със сълзи и дълбоки въздишки изповядал своите грехове и говорил на всички: “Нещастие за грешниците – очаква ги вечна мъка, скръб за непокаялите се – докато има време, знайте: печал за осквернителите на своите тела!” След възкресението си Таксиот живял 40 дни и се очистил от греха чрез покаяние, предвидил своята кончина три дни преди това, и преминал към Милостивия и Човеколюбив Бог, свалящ в ада и подаващ спасение на всички, Комуто слава вовеки!

Спасявайте се, братя и сестри от Ада, защото който влезе веднъж, после трудно излиза. Може, не дай Боже, навеки да остане на мъка Там.