Като чета из нет-а, много хора са луднали на тема "Духовно развитие" и правят какви ли не щуротии за да го постигнат.
А дали е редно това???

Да предположим, че душата има собствен разум и идва на земята в нашето тяло за да научи някакъв урок с цел израстване.
Нашият живот такъв какъвто си е по принцип, идеално съвпада с целите на душата за да може тя да получи своя урок... Да, ама ние, чули-недочули, разбрали-недоразбрали си мислим, че с нашия ограничен разум сме по-вещи в тази област от самата ни душа и се опитваме с налагане на определен начин на живот (което често ни струва големи усилия за да го постигнем) да й "помогнем" в развитието й.
А не става ли точно обратното??? По този начин не объркваме ли пътят на развитие който душата сама си е избрала и след като се намесим, да не може да получи своя урок за който е дошла на Земята и да й се налага ново превъплащение...?
Все едно, дете да помага на техник да сглоби реактивен двигател - бутнало нещо, защото си мислило, че така е правилно, а всъщност обърква работата на техника.
Не сте ли чували лафа "Най-добре ще ми помогнеш като не ми пречиш!"?

Тази тема се разминава в някои моменти с предишната ми "Кой кого?", но това са две гледни точки и не пречи да се обсъдят. Не мисля, че си противореча (ако на някой му хрумне идея да ме нападне с това), просто са две различни теории...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изглежда наистина нелепо като се замислиш, че една приемана за вечна и безсмъртна същност - като душата - може да зависи от ума с неговите ограничени възможности и начинания.

И ако душата е наистина вечна и безсмъртна, то тя ще е отвъд времето, следователно и идеята да търпи някакво "развитие" също е абсурдна.

Така че е абсолютна простотия наставлението, натрапвано от всякакви религии и секти, че трябвало "да се грижим за душата". Кой е този, който "трябва" да се грижи за душата - умът. Що за жалка "душа" би била тази, която би зависела от нашия ограничен, вплетен във време и пространство ум?

Това е едно от противоречията, които религиозните хорица поради своята глупост не могат да схванат.

Редактирано от бeзпътeн на 19.07.09 21:31.

Така е било, така и ще бъде.

Работата на Ума е да търси.
Работата на Душата да направлява.
А работата на човека е да изживява живота си, воден от Ума и Душата.
Колкото хора, толкова и истини.

Това е тайната!

Свещена простота!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На никъде не можеш да се развиеш, можеш само да си спомниш, номера е да го направиш докато си тук в тяло. Удоволствието е в пътя, не в пристигането. Така мисля аз.

Leben und leben lassen !

Хич не се притеснявай за душата.Тя си знае за какво е дошла тук и сега. Основните направления са зададени и не можеш да го промениш. Все пак имаш избор и един от тях е дали искаш да се учиш или не. Но ми изглежда странно да разделяш ума от душата. Душата е, която е над всичко.

*Мир и Светлина вам*

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре казано!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

без качествена медитация си за никъде

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дете (душата) управлява количка с дистанционно управление (човека). Кой трябва да се грижи за детето (душата)? Дистанционното (умът) или батериите (ЕГОТО)?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Пpokълнaтия на 21.07.09 11:30.