Откакто чета поредицата за Учението на Абрахам и други на тази тема, в главата ми е пълна каша, не че преди не беше така, но сега още повече – има ли съдба, карма, отговорност, вина, наказание, проклятие, прошка, има ли някой там горе, който ни обича/мрази, или е напълно безстрастен, има ли изобщо някой, съществува ли нещо в света или всичко е илюзия, и какво, ако е илюзия, щом усещанията ни са реални или си мислим, че са реални? Никъде не мога да си намеря мястото, не намирам смисъл в нищо, всеки опит за обяснение ми се струва непълен – религиите ме отблъскват с общите си приказки и неясните си отвлечени обяснения, грубият атеизъм ми е супер противен, психологията/психоанализата дават някакви си обяснения на парче, а аз все така се чувствам в безтегловност. Искам да повярвам в нещо, а не мога, сигурно защото ме е страх да не повярвам в лъжа. Още от съвсем малка имам усещането, че има нещо повече, от това, което наблюдаваме и ни се случва, и това усещане, че има нещо скрито ме човърка непрекъснато. Този увод може да го пренебрегнете, исках само да споделя. Сега на въпроса:
И друг път съм питала, но без да получа отговор, така че отново го поставям : Силното ЖЕЛАНИЕ за нещо/някого може ли да се СМЯТА за магия? Според Християнството вероятно да, защото иначе нямаше да забранява да пожелаваш жената на ближния си, обаче как стои въпросът от гледна точка на окултизма?
Какво мислите за т. нар. Закон за привличането? Ако има такъв Закон, то той не ОНЕВИНЯВА ли магьосниците, тъй като никой не може да причини нещо на някой, освен ако той сам не го привлече по някакъв начин в живота си /макар и несъзнателно в повечето случаи/? Т.е. ако направя на някого магия, и тя подейства, то причината за това ще е, освен че аз съм поискала това, а също и защото обектът на магията я е допуснал в преживяването си? Или пък Законът за привличането ОПРОВЕРГАВА ИЗОБЩО тезата за съществуването на магии, защото никой не може да направи на друг нещо, и всеки сам прави собствената си действителност такава, каквато е?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Силното желание дали е магия можеш да попиташ в клуб *магия*. Там спецовете магове ще те ориентират. Мойта философия е, че силното желание е излъчвана енергия с определена честота. И ако човека към когото е излъчена е чувствителен и възприемчив на тази честота, то това желание намира отклик. Но ако обекта е на друга вълна, колкото и да ти е силно желанието отклика ще е много слаб или никакъв. съдба, карма, отговорност, вина, наказание, проклятие, прошка, има ли някой там горе, който ни обича/мрази, или е напълно безстрастен, има ли изобщо някой, съществува ли нещо в света или всичко е илюзия, и какво, ако е илюзия, щом усещанията ни са реални или си мислим, че са реални? Има отговори на всички тези въпроси, но е дълго за обяснение. Съдба има и я определяш ти самата преди да се родиш. Кармата е закон за действието и противодействието. В зависимост от това как постъпваш при дадени обстоятелства можеш да подобриш или утежниш своята Карма. Вината си е чисто човешко чувство последица от морала ти. *Наказанието * е противодействието от дадено действие (Закона за Кармата). Да прощаваме е най-трудното деяние според мен. Но е носител на позитивна енергия и с това спомага за подобрение на кармата. Там горе са всички души. Съществува йерархия не го разбирай в негативен смисъл. Става дума за нива на знания и опитност на душите. Като се започне от младите души, след това са тези дето се прераждат и усвояват житейските уроци (ние), после са учителите ни, после идват Знаещите или Мъдреците и накрая е Бог - чиста и съвършена енергия. Всички те са с положителна нагласа (отрицателните чувства са само тук на Земята) и ти помагат в процеса на усъвършенствуването ти. Живота ни на Земята може да се оприличи като сън. Колко реален е един сън с неговите усещания? Тук само мога да разсъждавам ...
Това е много накратко отговора ми на твоите въпроси. Ако приемаш съвет-щом този вид книги ти объркват понятията остави ги. Не е кой знеае каква загуба.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В края на поста Ви bagryna вие въсщност си отговаряте на всички въпроси в едно изречение.
Законът за привличането е един от основните закони във Вселената и той винаги работи. Учението на Абрахам дава всички отговори, вероятно е необходимо да препрочете тази поредица от послания ,достигнали до нас чрез Джери и Естер Хикс. Ограничено е да мислим за Закона за привличането като магия, много интересна връзка, но ненужна според мен.
Ако аз с чисто сърце /примерно/ и силна мисъл концентрирам своето желание в дадена посока, аз създавам своята реалност. Тази реалност е моя, тя е в мислите ми, след което се реализира в действителността. Много важно е от какъв ъгъл и за какво насочвате мисълта си. Когато създавам своята действителност, не подхождам с мисълта ,че ще заробя някого или ,че ще го манипулирам. Мисълта ми е чиста и Вселената така преподрежда и нарежда обстоятелствата, че няма ощетени. Зависи много от плоскостта, от която подхождате.
Закона си работи много точно, независимо дали го желаем или не. Важна е гледната точка. Няма правилно и грешно, създавате,това ,което желаете. А какво желаете? Това е въпрос на осъзнаване.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам какво е учението на Абрахам, но ето какво знам. Този отгоре наистина е безпристрастен, вложил е законите си в живота, и не се меси. Има си разумно обяснение и защо е така, но това е тема на друг разговор. Всичко е в някаква степен илюзия, макар преживяванията да са реални. Едното не отрича другото. Разбира се от значение е и каква е степента на илюзията спрямо правилата и формата на реалността. Именно в тази форма и правила има нещо закодирано, чрез което човек може да преживява нещо важно и евентуално стигне до по-дълбоко разбиране за живота. Така че и тук изглежда, че има противоречие относно значението на илюзията. Хем изглежда като вредна и отдалечаваща от същността ни, хем на нея се гради самото ни съществуване. Това е един вид игра.

Силното желание е форма на мисълта, каквато е и магията. За мен и двете са форма на противопоставяне и налагане на егото. И двете са форма на емоцията, а не съзнателният разум. Като всяка форма на мисълта, те създават някакво поле, което благоприятства за развитието на събития с подобна енергетика и ниво на съзнание. Но това не значи, че тя непременно ще се прояви в някаква форма. Това поле все пак трябва по някакъв начин да си взаимодейства с реалността и останалата част от живота. Примерно аз мога да искам много да летя, ама няма как да стане и с подобно желание, няма да привлека нищо. Както мога да искам да имам много пари, но това не значи, че ако няма подобни вероятности в реалността, това ще се получи. Мисълта по-скоро настройва нещо, отколкото да го изгради и създаде. Това е защото реалността не е под нашият монопол, а е споделена. И като такава, всяка мисъл влиза в едно общо поле, за да създава тази част от реалността която можем да променяме. Именно това е жестокото на реалността - че единицита и личното се губят. Те разбира се се проявяват, но го правят единствено на фонът на цялото. Опитай се да бъдеш себе си, да бъдеш наистина различна, и ще видиш как животът ще ти налага спирачка. Той не може да прояви твоята собствена мисъл и желания, ако те не намират сродност със средата. Затова твърдя, че в крайна сметка животът е нещо което повече преживяваш в голяма степен пасивно, отколкото нещо което самият ти градиш, въпреки че за някои може да изглежда обратното. Въпросът в това дали се движиш по течението или не. Имаше една мисъл, че ние не сме това което искаме, а това което можем...

След тия всички приказки, надявам се разбираш, че "всеки прави собствента си действителност" е абсурдно. Всеки дава своята лепта към действителността, и после приема общата картина, пречупена през собственият му разсъдък. Да, човек общо взето е заслужил по-голямата част от нещата които му се случават. Особено масата, която де факто е определила реалността. Но има и неща в живота на всеки, предизвикани от чисто чужда намеса. Няма нищо лично в много престъпления например, просто едната страна иска нещо, а другата го има... Не е тривиално да се разграничат двете. Така е устроена реалността също, че ти не можеш да помогнеш на друг без неговото желание, но пък можеш да му навредиш без него. Лошото се проявява и остава дълго, доброто се изгражда трудно и се разрушава бързо. Кастанеда има една мисъл която описва много добре нещата:

"Пътят на война е равновесието между ужаса и чудото да си човек."

здравей, всичко е вярно. хубаво е да знаеш нещо обаче. всичко е едно - аз и ти сме много свързани, както и всички останали, помежду си. ако ти правиш магия на друг, правиш я и на себе си. ако ти желаеш нещо, ти се свързваш с това нещо. има разлика все пак в типа връзки между нещата. когато правиш магия на някой, ти сключваш договор с нещо - посредник, което да бъде гарант на изпълнението на магията ти. и това нещо те връзва и тебе, и другия. когато желаеш нещо силно, ти можеш да изградиш изградената от желанието ти мисъл-форма, тъй като там няма такъв договор. по-лесно е да развалиш мисъл-форма, отколкото да развържеш договор. в смисъл, че за разпада и пренасочванет на мисълта и желанието са нужни по-малко специализирани знания, можеш горе-долу интуитивно да го сториш. докато магия развързват професионалистите в областта - магьосници, шамани, хора, които не са никак много сред другите. питай ги тях все пак...
вярно, че всичко е едно, но е хубаво да се прави разлика вътре в него, на всичкото, поне до едно време

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от жepaв на 26.04.09 15:54.

Има само едно обяснение и то е съвсем просто:
Всичко във вселената е игра на енергиите (без значение кой си играе с тях - дали природата или даден човек - принципа е един и същ). Всички останали разсъждения са плод на нашите ограничени мозъци които впрочем също са съставени от енергия.
Всичко е енергия - не само невидимата която витае около нас, а и всичко материално - ти също се състоиш от енергия.
Някъде казват "Енергията следва мисълта", но мисълта също е енергия. Когато пожелаеш нещо, ти изпращаш тази енергия към него а тя по пътя си привлича още енергия и се усилва (получава се ефекта на снежната топка) и в края на пътя си "става магията" - желанието ти се осъществява. Това обаче не е достъпно за всеки човек - иначе всички щяхме да бъдем магьосници (всъщност, достъпно е, но с различна сила - при едни действа бързо и точно, а при други изобщо не действа).

Това е цялата философия - игра на енергиите!

Бог също е енергия без собствен разум и ние (всички хора заедно) Го управляваме с общото си съзнание!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Силните желания създават астроидеи, които задоволяват нашите помисли било то добри или лоши. Ние притегляме нещата към себе си и биваме притегляни към тях, чрез тези мисловни вълни.

Точно така е, поне според мен.

Само има едно уточнение, че всички можем да бъдем магьосници, ако осъзнаем и практикуваме възможностите си.

Това е цялата философия - игра на енергиите на мислите (Ума)!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

всички можем да бъдем магьосници, ако осъзнаем и практикуваме възможностите си.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Понеже всяка мисъл са отпечатва в астрала и се запазва там в зависимост от яснотата и силата й, то астралът е напълнен с милиарди астроидеи. Последните проникват в мозъка на човека, карайки го да вибрира и влизайки в различни комбинации с други астроидеи, пораждат в зависимост от качествата на самия човек нови мисли. Една и съща астроидея предизвиква у двама различни хора, различни мисли също, както цветът и изгледа на огъня зависят от стъклото на фенера.
Всички хора са заобиколени от множество астроидеи и се намират в непрекъсната обмяна на близки астрални форми. “С какъвто се събереш - такъв ставаш”. Както движението на астрала, така и движенията на астроидеите се подчиняват на известни закони:
1. Едноименните /+ и + или - и -/ полюси се отблъскват, а разноименните се привличат.
В силата на този закон мислите на активния човек /оня с воля/ се стремят към пасивния човек /у когото е развита способността за възприемане/ и обратно. Но мислите не се състоят само от астрално и от духовен принцип и поради това се подчиняват и на друг закон, основан върху принадлежността им към една от двете категории, първата, от които характеризира доброто, обичта, истината и духовността, а втората - злото, омразата, несправедливостта и материалността.
2. Този закон може да се изрази по следния начин - мислите от една и съща категория се привличат, а мислите от различни категории се отблъскват. Поради това, изпитвайки добри чувства и мисли благородния човек привлича към себе си астроидеите на обич, милосърдие и доброта и обратно - злият, ненавиждайки ближния си, привлича астроидеи на злоба и престъпност.
Обикновено у човека става обмяна на астроидеи, но най-често повтаряните и родствени на човека мисли съставят неговата аура и поради това постоянно влияят върху него.
Аурата е астроидея, излизаща от главата на човека като сияние у светците и тъмно в егоистичните и материални хора.
3. Колкото по-възвишена е мисълта, толкова по-твърда е тя и даже най-слабия човек изпълнен с Всемирна любов и Доверие в Единствената сила е много по-могъщ от други, на пръв поглед уверени и със самочувствие хора.
Силните желания създават астроидеи, които задоволяват нашите помисли било то добри или лоши. Ние притегляме нещата към себе си и биваме притегляни към тях, чрез тези мисловни вълни.

Напоследък често се говори за натрупване на СИЛА, това не може да стане без познаване на основните закони