Смърт! Добре, а после?

Нямам нищо против нито тибетския будизъм, но само като един от многобройните късни разклонения на първоначалната будистка традиция, а не като някакъв неин уникален и всеобщопризнат връх.

Едва ли има нужда да доказвам, че за почти всички останали, съществуващи и днес древни будистки традиции в останалата част на Азия, Далай Лама е само техен събрат-будист, но нищо повече.

Лесно е да си атеист, когато си ОК, но много трудно пред лицето на смъртта.

Всяка общност/секта/религия си има свое собствено учение...да се чудиш на коя да вярваш.
Накрая ще излезе, че всички са заблудени и тези неща са от съвсем различно естество което тук не можем да проумеем с ограничения си в мозъка интелект.

Големи истини за малките неща в живота

ок. дай знак, като стигнеш - ще ми бъде интересно да споделиш какво е следващото въплъщение

silence is bliss [линк]

"ще ми бъде интересно да споделиш какво е следващото въплъщение" - каквото и да е, ще си е мое. Твоето със сигурност няма да е същото...

Големи истини за малките неща в живота

добре, няма да ми е интересно. не се пуаши толкоз, че некой ще ти го вземе - нали си е твое

silence is bliss [линк]

Напълно си прав.

Ти знаеш, че има редица МЛМ-мрежи, всяка от които се среми да омае хората и да ги включи в своите редици като клиенти и разпространители.

В духовния свят също текат непрекъснато подобни процеси на вербуване и презавербуване на човешки души.

Всяка по-сериозна религиозна традиция има своя скрита страна, която не се афишира публично. Обикновено за нея само се намеква. Тази скрита страна най-често не се контролира от публичните ръководители на култа, а от нейните невидими духовни ръководители, които скрито направляват процеса на приобщаване на новите "верни" към тайните на традицията.

Лесно е да си атеист, когато си ОК, но много трудно пред лицето на смъртта.

Да ти обясня малко, че се оплиташ...
Когато умира човек умира само тялото с неговите функции. Те са своего рода нещо автономни, но действат в хармония с душата. Душата е, която в един начален етап на ембриона 4-8месец от бременността влиза в тялото по-специално в мозъка и през останалото време до раждането а и след това се грижи за тази хармония. При положение,че не успее да се хармонизира с тялото тогава индивида има отклонения във функциите. Душата е която носи цялото знание и опит от предишните ни животи и това се проявява всекидневно в този ни живот под различни форми като фобии, душевни състояния на тъга без видима причина, спонтанни спомени, идеи, разрешения на даден проблем и така нататък...
Сегашният ни живот го живеем в нещо като амнезия за предишните ни съществувания. Това е вид защита за да можем да добием сегашният ни опит без терора на предишни страдания. След смъртта тези предишни опити се възстановяват. Т.е. душата си ги спомня. Така, че душата нито е сляпа, нито глуха, тя просто знае кога и как да ни е от полза. Душата-това сме ние. Не тялото.
Времето след смъртта когато душата се освобождава от тялото и опознава света на свободното пространство е различно за всеки от нас. Зависи изключително от нашето желание. Никой не те задължава да го направиш против волята ти. И душата известно време пази навиците си от изживеният живот. Освобождаването от тях става с времето и постепенно.
Духовете са души, които по някаква причина още не са решили да се завърнат в *къщи*. Останали са да витаят близо до света на човеците. Те са вид енергия по-лека от телата ни (тялото е концентрирана енергия, много тежка, затова е видима), но по-тежка от тази на душата. Духовете както и душите могат да бъдат добри и лоши. В зависимост от това могат да причиняват проблеми или не на хората. По-специялно на тези, които са психически лабилни и податливи на такова въздействие.
Смятам, че сега горе-долу ти се изясни положението. Ако ли пък не питай.

*Мир и Светлина вам*

Какво да те пиштам...?!
Ако питам 100 човека, ще получа 100 различни теориии по въпроса.
И аз имам много щури теории заради които почти съм обявен за ненормален.
Ти твоята теория сама ли я измисли или я видя във филм? От къде си толкова сигурна, че е точно така?

Големи истини за малките неща в живота

Някои твърдят , че имат спомени от живота си преди 2 годишна възраст.
Други пък казват , че си спомнят състояния след настъпването на физ.смърт.
_europa_ и при теб ли писаното е във връзка със спомени или само теория , за която трябва да чакаш да умреш , за да провериш дали това е така?

Феникс базирам се на изключително многото на брой сериозни изследвания и документации във връзка с темата. Имам и известни лични изживявания. В състояние на дълбока релаксация, под ръководството на специалист си спомних вътреутробният ми живот преди раждането (около 5месец на бременноста на майка ми) вече бях в тялото си. Спомних си и че в 3 месец на бременността виждах ембриона да се развива, но аз не бях още в него и имам спомен когато моите родители създадоха това тяло, но аз бях над тях. Спомних си, че някои хора дето сега са ми близки приятели сме били заедно в други епохи. Единият е по времето на Египет, другият е по времето на Средновековието и смятам, че предишният ми живот е бил през 1870 година в Северна Америка. Много е трудно да се твърди с абсолютна сигурност но сериозни учени от пълни скептици променят виждането си вследствие на практиката си с пациенти. Сега по-ясно ли е?

*Мир и Светлина вам*

Имам спомени от бебешко време (преди да съм проходил), ама чак като зародиш...(и да съм имал моментни проблясъци, съм ги забравил бързо).

Големи истини за малките неща в живота

За отдалечените спомени във времето е необходимо ръководството на специалист защото не се знае с какъв драматичен момент можеш да се сблъскаш. Метода се нарича Хипнотична регресия. Понякога се налага няколко месечна практика за да се стигне до познанието. Много рядко става от първи път. Но действително има моменти на спонтанно спомняне. Нещо ти изглежда много познато ама незнаеш от къде. Или имаш усещането, че някой приятел като че ли го познаваш от много време, а се познавате от примерно месец... или за първи път го виждаш. Кой знае, може наистина да сте имали някаква връзка преди ...

*Мир и Светлина вам*

И докога ще се влачиш все така нагоре-надолу и ще се раждаш, боледуваш, старееш и умираш нон-стоп?

Лесно е да си атеист, когато си ОК, но много трудно пред лицето на смъртта.

Раждам се, здрава съм, щастлива съм, радостна съм, изживявам своите избори. И отново...раждам се,......един безкраен кръговрат, в който изживявам себе си и своите избори. Ето има и друг фокус- не е ли по-добър???

Докато се постигне съвършенство и се усвоят уроците на живота. А за това се иска доста време.

*Мир и Светлина вам*

Добре казано, точно както и аз го мисля.

Чудно нещо е безкрайността, не мислиш ли?
Който я проумее, ще разбере и смисъла на живота!




никога не казвай никога!

Ето как тибетците разпознават кой се е преродил:

"За онези от моите читатели, които биха искали да узна­ят как разпознаваме преражданията, ще дам кратки сведе­ния. Поведението на едно момче може да събуди у родите­лите му мисли, че то притежава познания, които надмина­ват средното равнище, или спомени, които не е възможно да се обяснят рационално. В такива случаи те се консулти­рат с абата от най-близкия манастир, който натоварва ко­мисия да го прегледа. Тя първо изготвя хороскопите на преди-живота, след което констатира присъствието на оп­ределени знаци по тялото на момчето. То трябва да има специални знаци на ръцете, на плешката и на краката. Ако тези знаци съществуват, търси се каква е била самоличнос­тта на детето в предходния му живот. Възможно е той да бъде разпознат от ламите, както беше при мене, и тогава е възможно да се намерят предмети, които са му принадле­жали някога. Тези предмети му се представят заедно с дру­ги, които изглеждат еднакви, и то трябва да разпознае всич­ките - те може да са девет, които са му принадлежали по време на предходното съществуване. Това се прави, когато детето стане на три години.
Смята се, че на тази възраст детето е много малко, за да бъде повлияно от това, което могат да му кажат родители­те. Ако е по-малко - още по-добре. Впрочем, не е от значе­ние дали родителите се опитват да му диктуват поведение­то. Те не присъстват по време на изпитанието, а то трябва да избере девет от трийсет предмета. Само две грешки - и то е елиминирано. Ако момчето не сбърка, тогава то е из­дигнато до Прераждане и получава засилено обучение. Когато стане на седем години, му прочитат предсказания­та, свързани с бъдещето му. Смята се, че на тази възраст то е напълно способно да разбере изразения или подразбрания смисъл. "

Големи истини за малките неща в живота

Ние сме съвършенни, няма какво да постигаме, ние сме божествени в своята цялост. Просто е нужно само да изживяваме радостта от това, което сме избрали. Ако в момента изпитваме по-различна емоция от радостта, може би нашата вътрешна мъдрост е проявила желание да видим другата страна на нещата.
Как иначе бихме усетили радостта,ако я нямаше мъката, как бихме усетили близостта, ако не сме изживяли самотата? Всичко е идеално съвършенно и просто в своята простота.
Ние сме Цялото, и няма какво да усвояваме, ние само изживяваме- изборите си.
Да, paparosko мислим еднакво, радвам се безкрайно, за което

Тук вече не съм съгласна. Защото не оправдава многобройните прераждания. Ако бяхме съвършени щяхме да си живеем в света на душите и нямаше да има нужда от дългата верига на животи в различни тела и болезнени усвоявания на житейските уроци водещи ни към съвършенството. Живота на Земята е дуалистичен и ние живеем в него. Не можеш да го избегнеш поне не и в този ти живот. Обградена си от дуалистичността. Точно противоположностите са дуализма това е нашия свят, света на Земята. И ти си в него. Всеки един от нас е избрал този живот с някаква цел, някакъв урок който е дошъл да усвои, някаква мисия, която го води неотклонно към съвършенството (Бог). Ако изпитва само радост не би усвоил нищо, не би имало никакъв смисъл, не би съществувало, защото едно нещо, което не е дуално не би могло да съществува в нашия свят. То просто се самоизключва от самосебе си.

*Мир и Светлина вам*

Според мен сме в нещо като "мухоловка", която не ни дава възможност да излезем от кръговрата на преражданията.
Има нещо важно, което съзнателно се скрива от нас в този живот...
Нещо, което трябва да изградим през време на престоя ни "Тук", а ако не успеем да го изградим не можем да продължим пътя си по-натам, затова отново и отново биваме връщани в този свят, където още от люлката до гроба ни внушават псевдоистини, които ни отнемат цялата налична жизнена енергия... и кръгът се затваря....