Смърт! Добре, а после?

Никой обаче, който не е отпаднал някога от Светлината няма да почувства вътрешна потребност да се възвърне в нея.

Така че нека оставим "децата на този свят", чисто земното човечество на неговата чисто земна съдба.

Лесно е да си атеист, когато ти върви, но е много трудно да останеш такъв на смъртно легло.

Пътят нагоре е пътят на Душата, пътят на финото ни тяло... съвсем естествено е, че път на развитие има, само ако имаме ясна представа за прехода ни към едно по-висше съзнание... иначе безкрайното въртене в кръг е неизбежно... макар че въртенето в кръг без издигане клони към утаяване към по-гъстата материя -> тоест към още по-трудни условия на развитие от сегашните!

А ти защо мислиш, че там ще сме по-добре?
Какво като има Светлина? И адския огън на който се пекат грешниците излъчва светлина...

Ако съдиш по видяното при медитация и други упражнения (както се казваше в един виц) бъркаш туризма с емиграцията - постоянното пребиваване може да е съвсем различно.
Ама както се казва "Там кат идим, ши видим".

Големи истини за малките неща в живота

Малкото дете расте без да знае как го прави. Така и ние просто трябва да се устремим "нагоре" с цялото си сърце и да се доверим изцяло на Небето да ни ръководи.

Лесно е да си атеист, когато ти върви, но е много трудно да останеш такъв на смъртно легло.

Прав си. Не ти ли е хрумвало, че безсмъртните богове и богини имат само едно забавление. Да се напиват от време на време с питието на забравата и да сънуват, че са обикновени земни хора.

Докато накрая изтрезнеят и се опомнят отново като вечни, безсмъртни, всезнаещи, всеможещи и поради това скучаещи богове и богини.

Лесно е да си атеист, когато ти върви, но е много трудно да останеш такъв на смъртно легло.

Малкото дете расте без да знае как го прави. Така и ние просто трябва да се устремим "нагоре" с цялото си сърце и да се доверим изцяло на Небето да ни ръководи.


И аз така го чувствам и така се опитвам да го практикувам всеки Божи ден!

Представяте ли си всеки да знаеше кога ще умре.Тогава хората щяха да правят повече дивотии , отколкото да живеят смислено през оставащите им дни.
Мъдреците казват ,че момента на смъртта на всеки е точно определен и смъртта не може да настъпи нито минута по-рано или по-късно.

Това изказване е напълно безсмислено, ако не съществува поне хипотетичен начин да бъде проверено.

Ако едно твърдение е принципно неопровержимо, то няма информационна стойност.

Лесно е да си атеист, когато си ОК, но много трудно пред лицето на смъртта.

Няма смърт, всичко е ТУК И СЕГА.
Всичко е енергия, която се разгръща и създава себе си ,за да се изживее пълно и цялостно- Бог.

[линк]

Сега чета едно книжле за тибетските монаси.
Според тях, душата е енергия която при сън или дълбока медитация си напуска тялото и си блуждае, но остава свързана с него посредством "сребърна нишка". Когато душата сметне, че тялото е остаряло или повредено и повече не й е нужно, тази нишка се прекъсва и душата си отлита свободно - след време се преражда.
Далай Лама се е прераждал сума ти пъти и всичките му превъплащения са проследени и винаги си е бил главата на Тибет...или нещо подобно.

Големи истини за малките неща в живота

Не съм убеден доколко самият Далай Лама вярва в това - поне понякога е правил и други изказвания - но щом ти допада - провери го и ни кажи резултата.

Лесно е да си атеист, когато си ОК, но много трудно пред лицето на смъртта.

Изброени са някои астрологични предсказания които са се сбъднали с голяма точност и това е едно от тях:
"1933 - Далай Лама напуска този живот; 1935 - завръщането на Далай Лама в ново превъплъщение; ".

Какво да проверя? Да умра за да видя дали ще се преродя ли?

Големи истини за малките неща в живота

ха така! ще стигнем до феникса значи, карай нататък все в този дух!
има един филм, ама не знам дали ще ти хареса, можеш да го пробваш - кундун, за далай лама точно и как го познават - тибетска традиционна процедура.

а алекс какви ги говори? не беше ли будист...

silence is bliss [линк]

Нее.

Това вече е правено многократно и също поражда въпросителни.

[линк]

[линк]

По-скоро въпросът е дали ние и приживе не водим двойнствен живот на амфибии - в този свят, когато сме будни и в отвъдния, докато спим дълбоко.

Преди време писах на една моя виртуална позната, с която се бяхме усетили особено близки, следното по този въпрос:

Нима не разбираш, че е безсмислено да се съпротивляваш срещу неумолимия ход на времето?

И теб като всички хора, родени на тази земя, те очакват старост, болести и смърт.

А земния живот прилича на хан и място за случайни срещи най-често с вътрешно чужди и непознати хора.

Живеем в странни времена, когато благодарение на новото техническо чудо - Интернет, ти можа да откриеш своя сродна душа и дори да общуваш с нея не само във въображението си.

Приготви се да разбереш, че може би живеем в много по-сложен и интересен многопластов свят, отколкото си допускала досега.

И че ние с теб сме като амфибии - тук живеем един живот, а като заспим дълбоко - съвсем друг, паралелен живот.

Тук ние сме хора, които дори не сме се срещали във външния свят, а там може би сме много близки сродни души...

Да живеят съзнателно едновременно в двата свята, могат само много малко хора на тази земя.

Нито аз, нито пък ти сме засега от тях.

Но доколкото при нас, благодарение на Интернет, е налице пробив от паралелния свят в този свят, е добре да сме наясно за едновременното ни съществуване в тези два свята.

Още повече че никой от нас не знае, в кой момент ще му се наложи да напусне този свят и тогава връзката му с някоя сродна душа, може да се окаже много по-важна за него от всички останали негови връзки тук на земята.

Нека обобщя: ние живеем паралелно в два свята - докато сме будни в този, а когато заспим дълбоко - в един друг паралелен на този свят. Но в паралелния свят повечето хора съществуват в дълбока просъница...

Когато умреш, ти окончателно ще се озовеш в паралелния свят и ако досега не си била пробудена в него, ще се пробудиш.

Но е добре да знаеш, че и паралелният свят е преходен, като този тук...

Обърнах ти също внимание, че нашата особена свързаност, която няма никаква основа в този свят, вероятно се дължи на близост между нас в паралелния свят. Но каква точно близост, поне засега ми е трудно да кажа.

Тъй като дали има или не паралелен свят не зависи нито от мен, нито от теб, ти предлагам да подходим спокойно и трезво към въпроса.

Ако такъв паралелен свят има, той ще продължи да съществува и занапред.

И ако там сме доста близки, ние ВЕЧЕ сме такива и явно нищо страшно от това не следва за съществуването ни в този свят.

Но пък се появява шанс още приживе да свържем двете свои съзнания и да започнем да съществуваме едновременно в двата свята.

И ако аз умра доста преди теб (както си му е редът и се надявам да стане), ти ще продължиш да общуваш с мен, само че не по Интернет, а непосредствено.

И съответно ще си спокойна, че старостта и смъртта са нещо естествено, което не те заплашва с нищо чак толкова фатално.


На тази тема са писали доста хора от различни школи. Още на млади години бях чел в български превод книгата на Чарлз Ледбитър "Невидимите помагачи”.

Но едва след като прочетох сравнително неотдавна една малка книжка (в руски превод) от Катароза де Петри (1902-1990), озаглавена "Трансфигурация", аз изведнъж разбрах за какво точно става дума. още повече, че авторката илюстрира учението на школата си, известна като Златния Розенкройц с откъс от една древноиндийска Упанишада и няколко общоизвестни даоски текстове от Чжуандзъ.

Наскоро в български превод се появи първият том на книгата на основателя на "Златния Розенкройц" Ян ван Райкенборг (1896-1968) "Египетският прагносис". Там този въпрос е разгледан задълбочено и подробно и от различни аспекти.

Лесно е да си атеист, когато си ОК, но много трудно пред лицето на смъртта.

"ще стигнем до феникса значи" - аз феникса съм го стигнал - в момента горя и очаквам възкресение от пепелта - да видим в какво ще се превъплатя...

Големи истини за малките неща в живота

Това ми прилича на доста заплетена и зашифрована свалка.
Изглежда не си обърнал внимание какво пише след ника ми.
Там пише "(безсмъртен)", а не "(безсмъртна)"...

Големи истини за малките неща в живота

Ти наистина ли смяташ, че всички по света, които са тръгнали по средния път на Буда са във възторг от доста самобитната и окултна тибетска разновидност на будизма?

Че в коя друга будистка традиция е дори мислим подобен "будистки папа" като тибетския Далай Лама?

Лесно е да си атеист, когато си ОК, но много трудно пред лицето на смъртта.

а, аз нямам борбени чувства... не и по отношение на будизма. а ти явно не си в тибетската му разновидност ами добре

silence is bliss [линк]

Не се притеснявай! Текстът съвсем не е адресиран към теб.

Но аз съм посочил къде по-конкретно можеш да се запознаеш с теоретичната обосновка на това схващане. Немалко сериозни езотерични школи категорично подчертават, че истинското приобщаване към тях и техните истински тайни може да стане само отвъд, в защитеното поле на съответната школа, в което може да попадне само онзи, който разполага с нейния "вибрационен ключ".

Когато веднъж разбереш за какво точно става дума, ти ще започнеш да откриваш следи и намеци за изграждане в отвъдното на защитени енергийни полета на различни традиции още от най-древни времена.

И мога да те уверя, че всички живи и все още актуални духовни традиции се опират и до днес на своите древни невидими духовни центрове. Понякога тези центрове се проявяват в нашия свят и под нови, формално несвързани с древния си праизточник външни форми.

Лесно е да си атеист, когато си ОК, но много трудно пред лицето на смъртта.