Не съм сигурна,че темата ми е за тук,но все пак ще
33 отговора
0 прегледа
Не съм сигурна,че темата ми е за тук,но все пак ще
Възможно ли е да има някаква невидима и специална връзка между баща и дъщеря,които не живеят заедно,виждат се много рядко и прочие....
Може да ме сметнете за луда,но задавам въпросът си,защото неименно се случва нещо странно,когато прекратя връзка с биологичния баща на дъщеря ми или сме скарани -тя или се разболява почти веднага /разбирайте температура и прочие.../ ,или се пребива жестоко,или нещо от сорта!Става адски неспокойна и кисела ,а е едва на 1,6г. и едва ли разбира какво се случва всъщност! За част от нещата съм склонна да повярвам,че моето състояние в тези моменти и влияе,но въпреки това остава необяснимо за мене всичко случващо се точно в тези моменти!!!
Може да ме сметнете за луда,но задавам въпросът си,защото неименно се случва нещо странно,когато прекратя връзка с биологичния баща на дъщеря ми или сме скарани -тя или се разболява почти веднага /разбирайте температура и прочие.../ ,или се пребива жестоко,или нещо от сорта!Става адски неспокойна и кисела ,а е едва на 1,6г. и едва ли разбира какво се случва всъщност! За част от нещата съм склонна да повярвам,че моето състояние в тези моменти и влияе,но въпреки това остава необяснимо за мене всичко случващо се точно в тези моменти!!!
Re: Не съм сигурна,че темата ми е за тук,но все пак ще
не си безсилна, много неща могат да се направят, но всичко трябва да се прави внимателно и стъпка по стъпка ... като за начало трябва да придобиеш емоционална стабилност и да престанеш да размяташ негатива наоколо себе си при прекъсване на твоята връзка. като го постигнеш - ще говорим за премахване на чуждо роднинско влияние върху нея и върху теб.
Нищо не е истина, всичко е възможно
Нищо не е истина, всичко е възможно
Re: Не съм сигурна,че темата ми е за тук,но все пак ще
Да,наясно съм,че самата аз трябва първо да се справя и мисля,че съм тръгнала по правилният път-няма да е лесно,признавам си ,но щом от това зависи емоционалното доббруване на детето ми,то е ясно,че ще дам всичко от себе си!
,но щом от това зависи емоционалното доббруване на детето ми,то е ясно,че ще дам всичко от себе си! Re: Не съм сигурна,че темата ми е за тук,но все пак ще
"...когато прекратя връзка с биологичния баща на дъщеря ми или сме скарани..."
Явно много често се карате с биологичния баща, както и неведнъж сте "прекратявали връзка". В такъв случай или поне един от родителите, или и двамата, сте емоционално нестабилни.
Замисли се върху връзката ви, липсата на разбиране и дали не е възможно по някакъв начин да се намери компромис в името на детето. Дали е задължително да се карате и прекратявате връзката или има друг начин да се решат нещата. Защото едно дете при израстването си има нужда от добър баща до себе си в не по-малка степен, отколкото се нуждае и от добра майка.
Тези инциденти може и да са случайни, но може и да са знаци от Съдбата директно на физическо ниво за нуждата на това малко дете от баща.
Явно много често се карате с биологичния баща, както и неведнъж сте "прекратявали връзка". В такъв случай или поне един от родителите, или и двамата, сте емоционално нестабилни.
Замисли се върху връзката ви, липсата на разбиране и дали не е възможно по някакъв начин да се намери компромис в името на детето. Дали е задължително да се карате и прекратявате връзката или има друг начин да се решат нещата. Защото едно дете при израстването си има нужда от добър баща до себе си в не по-малка степен, отколкото се нуждае и от добра майка.
Тези инциденти може и да са случайни, но може и да са знаци от Съдбата директно на физическо ниво за нуждата на това малко дете от баща.
Re: Не съм сигурна,че темата ми е за тук,но все пак ще
Да,до скоро се карахме и събирахме често,но това вече е минало!
Колкото до компромисен вариант-такъв не съществува! Той не иска да бъде с нас,а аз няма да позволя половинчати връзки,объркващи тотално детето ми!Освен това на този точно етап тя все още има баща-съпругът ми! Друг е въпросът доколко и това е добре за нея-тепърва предстои да реша!Но връзка с биологичния от типа-вясване веднъж в месеца с претенции да е татко просто няма как да позволя-смятам за детето е по-добре без него! Дано съм права....
По-скоро това,което ме притеснява е дали ако аз се стабилизирам емоционално това ще й помогне или в крайна сметка помежду им има някаква връзка,която ще задълбава проблемите на детето!? Това е стахът ми,нищо друго! Аз ще се справя и смятам,че вече го правя поне отчасти!
Колкото до компромисен вариант-такъв не съществува! Той не иска да бъде с нас,а аз няма да позволя половинчати връзки,объркващи тотално детето ми!Освен това на този точно етап тя все още има баща-съпругът ми! Друг е въпросът доколко и това е добре за нея-тепърва предстои да реша!Но връзка с биологичния от типа-вясване веднъж в месеца с претенции да е татко просто няма как да позволя-смятам за детето е по-добре без него! Дано съм права....
По-скоро това,което ме притеснява е дали ако аз се стабилизирам емоционално това ще й помогне или в крайна сметка помежду им има някаква връзка,която ще задълбава проблемите на детето!? Това е стахът ми,нищо друго! Аз ще се справя и смятам,че вече го правя поне отчасти!
Редактирано от kotka3 на
Re: Не съм сигурна,че темата ми е за тук,но все пак ще
Първо-той не е поискал това,той иска да ни няма!
Второ-смяташ ли,че е здравословно за детето?
Трето-/но не на последно място/-към днешна дата тя си има баща и срещите й с биологичния смятам може само да навредят и да я объркат тотално/сега е още малка,но след време.../
Не става дума за мен изобщо!Става дума кое е добро за нея!!! Единственото,което може да ме склони в посока да реша да се виждат е,ако видя и се убедя/УБЕДЯ!!!/,че наистина има някаква зависимост между тях!За това и е питането ми тук-възможно ли е или е плод на фантазиите ми-честно вече незнам какво да мисля по въпроса!/
Второ-смяташ ли,че е здравословно за детето?
Трето-/но не на последно място/-към днешна дата тя си има баща и срещите й с биологичния смятам може само да навредят и да я объркат тотално/сега е още малка,но след време.../
Не става дума за мен изобщо!Става дума кое е добро за нея!!! Единственото,което може да ме склони в посока да реша да се виждат е,ако видя и се убедя/УБЕДЯ!!!/,че наистина има някаква зависимост между тях!За това и е питането ми тук-възможно ли е или е плод на фантазиите ми-честно вече незнам какво да мисля по въпроса!/
Re: Не съм сигурна,че темата ми е за тук,но все пак ще
"Първо-той не е поискал това,той иска да ни няма!"
Това не мога да го разбера - ако наистина иска да ви няма, то тогава не би трябва да иска и да ви вижда. А ако обича детето, не е с психични отклонения и не би могъл да му навреди при срещите - какво толкова да се вижда с него веднъж месечно.
Не мисля, че срещите с биологичния баща биха могли да я "объркат тотално". Детето ще разбере как стоят нещата, ако му се обясни спокойно. И далеч няма да е единствено в такава ситуация.
Това не мога да го разбера - ако наистина иска да ви няма, то тогава не би трябва да иска и да ви вижда. А ако обича детето, не е с психични отклонения и не би могъл да му навреди при срещите - какво толкова да се вижда с него веднъж месечно.
Не мисля, че срещите с биологичния баща биха могли да я "объркат тотално". Детето ще разбере как стоят нещата, ако му се обясни спокойно. И далеч няма да е единствено в такава ситуация.
Re: Не съм сигурна,че темата ми е за тук,но все пак ще
Ами ще ти обясня-той вече не иска да ни вижда и още по-добре,защото негативизмът,който излъчва в последно време благодарение на незнанието какво иска е заразяващ!!!
Друго по темата няма да коментирам,освен основният въпрос,който зададох и ме вълнува!Ако има начин да избегна връзката между двамата ще е най-добре за всички ни! На този етап така мисля!
Друго по темата няма да коментирам,освен основният въпрос,който зададох и ме вълнува!Ако има начин да избегна връзката между двамата ще е най-добре за всички ни! На този етап така мисля!
Re: Не съм сигурна,че темата ми е за тук,но все пак ще
по принцип можеш да оградиш детето от странично негативно влияние, но за премахване на самото влиение ще трябва да се чака пролет - лято, че не те представям как ще щъкаш из горите по тоя сняг ... а и цената след всичко това хич не е малка (все пак е кръвна връзка), може би ще трябва да промениш част от живота си за да не стане много по-зле в нещо друго при теб и детето.
Нищо не е истина, всичко е възможно
Нищо не е истина, всичко е възможно
Re: Не съм сигурна,че темата ми е за тук,но все пак ще
Ами... не знам за бащата, може да е всякакъв, но - ти правиш впечатление на доста невротизирана жена, пиша ти го откровено.
Може би най-добре за детето ти ще е на първо време ти да се успокоиш малко. Спокойствието е мъдрост и незаменимо условие за разумни действия и едно дете при израстването си в никакъв случай не бива да бъде лишавано от спокойствието.
Може би най-добре за детето ти ще е на първо време ти да се успокоиш малко. Спокойствието е мъдрост и незаменимо условие за разумни действия и едно дете при израстването си в никакъв случай не бива да бъде лишавано от спокойствието.
Re: Не съм сигурна,че темата ми е за тук,но все пак ще
Прав си по отношение на мен! Има си причини за всичко,но естествено имам предвид какво трябва да направя за да променя това и смятам,че ще успея преди да е станало късно,така че съм оптимист!
Бащата е по-нестабилен и от мен,така че сам си прави извода! Трябва да се справя сама с това и имам в главата си вече план-това е,което мога да кажа за сега!
Има си причини за всичко,но естествено имам предвид какво трябва да направя за да променя това и смятам,че ще успея преди да е станало късно,така че съм оптимист!
Бащата е по-нестабилен и от мен,така че сам си прави извода! Трябва да се справя сама с това и имам в главата си вече план-това е,което мога да кажа за сега!
Re: Не съм сигурна,че темата ми е за тук,но все пак ще
Разбира се, че има връзка между баща и дъщеря, все пак имат доста общо ДНК
.
Това, което описваш е твърде често срещано - дължи се на огромната чувствителност на децата - те усещат всичко - и колкото по-големи стават, толкова по-закостеняват, т.е. спират да усещат като защитна реакция /макар че и доста възрастни умират от сериозни болести, предизвикани от стрес/.
А малкото дете, което още не е обременено с език, разбира всичко и реагира моментално. Не е виновен само таткото. Стресът се усеща дори в утробота на майката - което е нормално де - все пак то е в една биохимична среда заедно с нея, но и когато излезе оттам, детето запазва възможностите си да разпознава и реагира на стрес. В кръга на шегата, донякъде с това разболяване, според мен, малкото дете иска да каже "Абе ей! Аз съм по-важно от вашите тъпотии, обърнете ми внимание и ме обичайте!"
.
Това, което описваш е твърде често срещано - дължи се на огромната чувствителност на децата - те усещат всичко - и колкото по-големи стават, толкова по-закостеняват, т.е. спират да усещат като защитна реакция /макар че и доста възрастни умират от сериозни болести, предизвикани от стрес/.
А малкото дете, което още не е обременено с език, разбира всичко и реагира моментално. Не е виновен само таткото. Стресът се усеща дори в утробота на майката - което е нормално де - все пак то е в една биохимична среда заедно с нея, но и когато излезе оттам, детето запазва възможностите си да разпознава и реагира на стрес. В кръга на шегата, донякъде с това разболяване, според мен, малкото дете иска да каже "Абе ей! Аз съм по-важно от вашите тъпотии, обърнете ми внимание и ме обичайте!"
Re: Не съм сигурна,че темата ми е за тук,но все пак ще
Вероятно си напълно права! Искренно се надявам с възрастта да надрастне тези неща с моя помощ,разбира се!
Колкото до любовта-от моя страна тя я има на 1000000% и дори понякога имам усещането,че прекалявам.. такава слабост ми е,че чак страх ме хваща!
Колкото до любовта-от моя страна тя я има на 1000000% и дори понякога имам усещането,че прекалявам..
такава слабост ми е,че чак страх ме хваща!
