Напоследък нещо ми става което почва да ме плаши и ме кара да се чуствам неразбрана и самотна.

Започвам да губя интерес към обикновеното ежедневие и най-вече неговите проблеми, напоследък не намирам много общо с хората около мен, вчера едни хора клюкареха други и си казваха как се дразнят толкова много вече и аз си мисля ми защото се дразнят, като не искат, да не се дразнят.... И им казвам няма нищо, споко, остави еди кой си да прави каквото си ще.... Те сумати време си говорят и се дразнят заедно...

По късно, едно момиче се раздели с приятеля си и два месеца по късно спа с момче от неговата компания, и за да си го върнат на нея, бившия се натиска с приятелката и, по нейна инициятива и на лицета им беше изписано чъвство на победа, мисля си защото се разправят, какво значение има, що просто не приемат факта че никой на никого не принадлежи и да не се разправят а да се радват, защото живота е за да му се радваш...

По късно ми се казва как е неприемливо да съм в стаята си и момче с което съм се запознала същата вечер и той да си тръгне от нас на сутринта, при условие че имам приятел, и следват сцени на ревност и изиквания да обещавам че няма да се повтори....

И аз вече не мога да си намеря място в този чужд за мен свят в който хората искат да ме имат и да ми отнемат свободата, да ме учат на това какво може и не може да се прави, дори когато няма логика. Писна ми някой просто да иска, така едно друго момче което ме харесваше и ми се натискаше като знаеше че имам приятел и че не го искам, и не можеше просто да приеме мисълта че няма да съм с него и точка.... и продължи нататък... защото аз не мога да бъда притежавана, защото свободата е това от което аз съм създана - свобода, вдъхновение, радост и безгранична любов и колкото повече хората не виждат това, толкова повече страдат!

Има ли някой на този свят който да мисли като мен? Има ли, защото аз не познавам и не ми се живее в този свят със чужденци които на познавам, искам да си отида в къщи, в моя дом... аз незнам той къде е, но знам че той не е тук.
Просто искам да си отида у дома си, където ми е мястото, където всичко е изтъкано от любов, радост и безгрижие, където дните да изпълнени със вдъхновение и творчество.

А когато казвам на хората че ние сами си строим живота със мислите си, те не ми вярват и продължават да мразят собствените си творения, а аз съм наказана да ги гледам как страдат и как си измислят страдание което иначе не съществува. Вие разбирате ли ме? чува ли ме някой?

Аз живея в свят на слепи и неми и те не знаят че Аз съм тук, мислят ме за сляпа... А Аз не съм от тук, идвам от някъде, от звездите, но се озовавам на това място в това време, в чужд свят. Само аз знам че е чужд и природата....

тя, природата ме чува и ме разбира но не ми казва от къде съм и кога ще си отида в къщи...

Намерих нещо онлайн, което много ме зарадва защото познах себе си там. Май и някой друг се чуства както аз сега. А вие?

http://www.youtube.com/watch?v=LHSclx-hIRc

Спокойно, не си сама. Не подозираш още колко много хора има като теб! Не "откачаш" ти, а цивилизацията ни съвсем е откачила и е време да се съвземе. Не бързай да си тръгваш, неслучайно си тук. Има работа за вършене.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Както каза и колегата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

откъде пък знаеш, че не са много зрителите.
И това понятие много е много относително!

Може да си виждал двама трима лично ти, но не знаеш какво е положението в целия свят! Факт е че стават все повече! но никой не може да каже с точност колко! Факт е че излязохме от Кали юга, което е показателно за това, че в някои хора се случва трансформация и интензитета е по-голям от преди!

Просто започваш да наблюдаваш театъра наречен живот и разбираш колко много артисти има. Ти също си част о него, но това е само твоето тяло.

Да, една от първите стъпки и много съществена е безпристрастното наблюдение на случващото се всеки ден!
Емоциите са един голям консуматор на енергия и за да сме спокойни е нужно да наблюдаваме фактите, а не да бягаме в илюзии, фантазии, желания.

Джени, много познат постинг, не веднъж съм чувала подобни словоизлияния от близки и познати. На мен са ми минавали такива мисли, а същото важи и за повечето, които пишат тук.

Няколко пъти в живота ми са се случвали дълбоки трансформации, в резултат на които разбирах, че хората си поставят маски в зависимост от ситуацията, в която се намират и че се получава един безсмислен театър, в който обаче си вярват хората!

Йога сама дойде в живота ми и отговорите на неизречените тогава въпроси си дойдоха сами.

Пожелавам ти, доколкото имаш нужда, разбира се, да виждаш всеки ден това, което е, а не това, което би трябвало да бъде! Единствената реалност е тук и сега.

РУМИ е прекрасен поет; хубаво е, че има и други такива поети; хубаво е, че има и много древни дълбоки мъдрости, оставени от велики мъдреци!

Добре дошла Джени, радвам се, че си разтърсена, това е благословия за теб!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да се наблюдава безпристрастно ежедневието е изключително важно, но само като подготвителна практика. Това ми прилича на плуване в басейн.

Но истинското плуване е в морето, сред вълните...

Там където под нас вече няма твърда земя и всеки страх е смъртоносно опасен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз усетих че излязохме от Кали юга! Беше много интересно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но истинското плуване е в морето, сред вълните...

А морето, го търси във тебе!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Снощи както си стоях пред компютъра и една оса застина във въздухът пред монитора, помаха с краче и каза:
- "Здравей, чух че така се прави... хи-хи-хи" - и изчезна....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите