Искам да ви питам, дали имате обяснение за
един "феномен" за мен, с който съм се сблъсквала няколко пъти и
за последно преди две нощи.

По принцип сънувам много и цветно. Нямам спомен да съм спала
някога без сън. Но тези няколко пъти, осезателно усещах чуждо
присъствие в стаятта, в която съм за момента, на един човек, а и допир
от него. Това се случва, когато съм в състоянието между съня и будността,
но мисълта ми работи.
Последният път усетих как той оправя завивките ми. Умишлено се опитах
да се задържа на ръба на съзнанието.
Не чуствам страх от човека, защото в действителността знам кой е.
Напротив в "сънят си" оставам с усещането за спокойствие, загриженост и защитеност.
С този човек нямаме контакт от години, а и сме на хиляди километри един
от друг.

Не се сещам, какви други подробности ще са необходими, за отговорът
на въпроса ми. Просто питайте.
Благодаря!

Carpe diem! Volente deo!

ами говори за нестабилна психика
ако се повтарят такива сънища с чуждо присъствие и физически реални усещания, потърси лекар

отговор беше очакван

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти лекарите за какво ги имаш?

Те са хора като всички останали.

А някои от тях дори са доста суеверни.

И често се отнасят с голям интерес и респект към астрологията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не разбрах само защо случаят се нуждае от обяснение?

Опитай се просто да бъдеш максимално вътрешно бъдна спрямо подобни преживявания.

Защото те определено имат нещо да ти кажат.

А какво точно, те сами ще ти кажат, ако успееш да се вслушаш в интуицията си в момента, в който се случват, а не след като се събудиш - тогава вече е късно.

И най-вече забрави за лекарите и всички външни анализатори и коментатори!

Поне до този момент, в който оставяш в "съня си" с усещането за спокойствие, загриженост и защитеност.

Предполагам, че въпросът ти тук има друг смисъл.

Ти се питаш дали тези преживявания не са предизвикани от отношението на този човек, за когото говориш, към теб.

Много вероятно и да е така. Времето и разстоянието не касаят нашата същност. Ние сме свързани вътрешно един с друг в една или друга степен.

Понякога съвсем слабо и незачително, а понякога много силно и осезаемо.

Често, заслепени от ежедневието ние не усещаме тези едва уловими вътрешни допири до същността на другите хора. Но когато заспим, в даден момент те стават ясно осезаеми, най-често в образна и символична форма.

Ако обаче останем будни за тези трудноуловими усети и по време на дневната суетня, ако успяваме да останем и тогава вътрешно достатъчно тихи, тогава най-вероятно за сметка на това нашите ярки и образни сънища ще започнат постепенно да избледняват.

Но това вече е друга тема.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила, отговор тук няма да получиш.
Отговора е вътре в теб...
Човекът бил много далече... на границата между будността и съня душите общуват помежду си. За тях няма разстояния.
Или ти непрекъснато мислиш за него и го "викаш" при себе си, или той иска да се свърже с теб. Но ти най-добре си знаеш, нали?

Имах подобно преживяване преди години. В продължение на 1-2 месеца по същия начин пред мен в полусън се явяваше баба ми, която ме е отгледала като дете. Много натрапчиво. Живееше на другия край на България.
После почина.
Случайно разбрах от роднини, че преди да почине непрекъснато говорела за мене, че иска да ме види, но те не й обърнали внимание и никой не ми казал.

Наистина, едни хора сякаш присъстват с една или друга степен на интензивност постоянно във вътрешното ни съзнание, докато за други ние просто "забравяме", докато по някой конкретен външен повод не си ги припомним отново.

Това е особено забележимо, когато човек се влюби сериозно. Предполагам, всеки тук знае от собствен опит, че в подобно състояние нашето собствено съществуване ни се струва немислимо без непрекъснато общуване с обекта на любовта ни. Вътрешно и външно.

Ако това влюбване е взаимно и не носи чисто повърхностен характер, изградената по този начин вътрешна близост остава налична и за двамата завинаги като част от самите тях.

Освен това, не подлежи на съмнение, че вътрешната взаимна свързаност между деца и родители, баби, дядовци и внучета е една от най-силните и устойчивите измежду всички подобни вътрешни взаимовръзки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В действителност търсех май най-вече с какво се обясняват осезаемите ми усещания за допир, защото тях ги чуствам на физическо ниво.
Срещите на хората на другите нива горе - долу и аз си ги обяснявам по няколко различни начина...и всичките верни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според източната психология на петте външни сетива (зрение, слух, обоняние, вкус, осезание) отговарят съответни пет вътрешни сетива.

Така че какъв е проблемът?

Май само в това, че досега си свикнала да приемаш осезанието (и чувството за допир) единствено като външна физическа форма на усещане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В действителност аз също отдавам голямо значение на сънищата. Толкова голямо, че понякога си мисля, че част от мен живее в "онзи" свят. Понякога тези сънища определят настроението ми и за деня, в зависимост от това, с какво усещане се събуждам след тях.

Връзките с душите на мъртвите ми е много сложна тема, макар че и в моите сънища те се явяват понякога. В момента имам нещо като дискусия с един приятел точно за това. От религиозна гледна точка контактите с душите на мъртвите не са ни "разрешени", но вероятно на тях не им е "забранено" да търсятконтакт с нас.
Надявам се твоята баба, да е намерила покой, след като те е видяла.
Именно заради такива неща си мисля, че трябва да се вслушваме в желанията на "предсмъртниците" /ама че и дума сътворих

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите