Може ли човек да умре без да забележи?

Така е. Аз дори съм сигурна, че всеки един жив човек на земята живее свой личен живот, който друг не може да живее - т.е. дори на най-грубо, ако щеш - битово - ниво - всеки живее в свое време и пространство, което е пряко доказателство, че броят на реалностите е страшно голям. Дори "приживе" се случва понякога да се чудим къде сме, как сме се озовали там, че даже и да се изгубим - та какво остава за след "приживе".

И дори един и същи човек в рамките на своя си живот, понякога сменя реалностите с яркото усещане за това. Май точно в такива моменти - чудиш се как и къде си се озовал, чувстваш се изгубен, а по някое време осъзнаваш, че времето и пространството вече са други - нова реалност просто

Важно е обаче да можеш да го разбереш и осъзнаеш - иначе хората остават в "старите" си реалности и цял живот изпитват тъга по тях, искат си ги, а тях вече ги няма. Да живееш в миналото, на практика значи да се откажеш да живееш изобщо

Точно - дори и в т.нар. обикновен живот се сменят реалностите, и често не се осъзнават нещата. Например - осъзнаваме /забелязваме - за да е по темата/, че някой ни е обичал, чак когато напусне нашата реалност. Или осъзнаваме, че друг не ни обича - но чак когато го пуснем да навлезе в реалността ни и когато вече излизането му оттам е свързано с доста неприятности.

Та оттук - каква е логиката да сме напълно осъзнати като "умрем", щом не винаги сме осъзнати докато сме "живи" тук, на земята? Затова мисля, че е напълно възможно човек да не забележи веднага, че е "умрял".

Точно това имах предвид като писах, че понякога сънищата ни се пресичат с тези на някой друг - и това са хората, които обичаме или ни обичатМоже да се получи нова реалност, а може и да си остане само сън-кошмар

Ми, като се замислиш, няма логика да сме осъзнати повече след физическото ни умиране, ако не сме достатъчно осъзнати и "преживе". Даже нали това е смисълът на многото прераждания - всяко следващо носи повече осъзнаване, докато си научим урока. Други пък твърдят, че след като човек напусне тялото си, изведнъж си "спомня" всичко и го осъзнава

Аз си мисля, че разсъждаваме на темата "умиране" тук и сега, защото е нещо неясно и неизвестно, което се случва на другите. Като ни се случи на нас, най-вероятно ще разберем, че това си е нова реалност, някакъв преход към нещо друго, което няма да наричаме "смърт". Друг е въпросът дали ще го разберем - може би въпросът на Тренди е такъв. И дали ще го приемем

Картата в таро, 13ти аркан - Трансформация. Краят преди началото.

Тук се изкушавам да намеся отново нашия любимец - Марк Твен - според мен - неоспорим адепт - и да цитирам заглавието на един негов невероятен разказ: "Посещението на капитан Стормфийлд в рая".


Струва си да се прочете, за съжаление не мога да го постна тук, нито ми е подръка, за да го сканирам и пусна, а и дори не мога да го преразкажа, тъй като не съм го чела отдавна, но, общо взето - с огромна доза хумор той разказва, че каквото си знаел и можел тук, на земята - това можеш и знаеш "там". Друго, което помня е, че например "оттатък" Наполеон не е велик пълководец, тъй като някакъв обикновен ковач /ако не греша професията/ тук на Земята знаел и можел повече от него в неговата /на Наполеон/ област, но просто нямал късмет да се прояви в такъв мащаб.

Това, че Марк Твен е адепт много ми харесаРазказа май не съм го чела, обаче се сещам за дневниците на Адам и Ева и погледът "отстрани" на реалността, която уж е "отвъд". Например, как Ева се опитва да отбрули звездите с прът и после ги замеря с буци пръст, защото ги мисли за украшения; или как гледа водопадите накъде текат - нагоре или надолу, защото сега е лесно - хората са научили закона за притеглянето, но за Ева това било "невероятно откритие". Като се замислиш, ако го няма човешкото познание, което се предава във времето, всички ще правим такива "открития" и тук на земятаНе че непрекъснато не правим открития, ама не са все отначало...

Та, вероятно и с умирането е така - непозната реалност, която ще откриваме. Дано и "там" има знания, които се предават като в училище, че ако трябва да учим всичко от А и Б...Макар че "там" сигурно разполагаме с времето, просто защото го няма

Как ви се радвам да знаете, няма начин как да избера, харесвам ви и двете, даже е меко казано, Обичам ви окултни мармаладки

Абе ти къде се буташ между шамарите!? И ние те обичаме!!!

Ама откъде накъде си решил, че можеш да избираш!? Време е да схванеш, че ние избираме, т.е. че жените избират! Тва твойто е безобразие!!!

Ако забележи, значи не е умрял!

Ей, закачко!

И ние ти се радваме и те обичаме
Ама викай подкрепления - мъжете с по една жена не можете да се оправите, а ти с две наведнъж искаш...

Я, какиното то
Плезя ти се ей така:

ми така съм си от малък....все м/у шамарите, ама как иначе да си изпрося малко обич, иначе знам че вие избирате, ама ми се ще и аз да мога, пък и това ми помага да не 'умирам'

Ми нема гии....другите май са 'поумрели', иначе аз мога/май не съм 'моногамен'/, кво значи моногамен да те питам сега че се сетих, аз все чета тая дума....ма не мога да я разбера, ного мъртва ми се чини, аз искам да съм мултигамно-многоизмерно същество

моногамия - идва от гръцки mono:единичен и gamos:брак, връзка
полигамия - poly:много и gamos:брак: многоженство, или многомъжство
Пък ти може и мултигамен да си, а че си многоизмерен е сигурноНе си плосък, нали

Явно съм мулти-гамен, ясно това разбрах, ама как да разбера 'плосък' ли съм?, може да е илюзия само,,,