Re: Като стана дума за поезия... / Религия и мистика / Окултизъм

Ето нещо стойностно!

СВЯТ

Всеки човек умира два пъти-
когато го напусне любовта,и
втори път-когато той напусне
света.Каква страшна смърт е
изгубването на чувствата и
колко е лесно после само да умреш.
ВОЛТЕР

1.
Понякога земята се върти
така зашеметяващо и диво,
че избледняват резки и черти
и сякаш всичко във едно се слива...
Земята се върти.Небе и свят,
действителност и сън,любов и ревност,
увехнал плод,току- що цъфнал цвят
-изгубва всичко своята релефност.
Не разпознаваш себе си дори
във хаоса на земното въртение,
ни хората,ни чистите зори,
ни утринното песнопение.
Земята се върти,върти,върти.
Нима ще разбереш кога къде си,
откъснат от реалните черти
на своето човешко равновесие?
2.
Четеш ли до бюрото си,превит
над ужаса на светските събития,
за хвърлен над земята динамит,
за атомни и ядрени открития,
ще чуеш ненадейно може би
как шлагерния глас на грамофона
в следобеда скрибуца и скърби
на времето тревожно върху фона.
На стаята във здрача тих и мек
той сякаш е дошъл от друго време,
от дъното на миналия век
като от бездни мъртви и студени.

А ти стоиш и гледаш към зида.
Нима би сбрал света в статична рамка?-
Едни умират в бой за свобода,
а други пият джин от златна сламка.

О,свят различен,свят многообразен,
как се преплитат в плътните ти дни
и безразличие,и обич,и омраза,
и тъмни очертания,и светлини.

3.
Ще дойде ден.Един закон жесток
ще ти подпише смъртната присъда,
която ще се изпълнява в срок
от цял живот.Аз знам,това ще бъде.
Ти ще се видиш вече остарял.
За себе си необходим-излишен
за другите ще бъдеш в оня бял
и пищен,светъл бал новогодишен.

И в свойта мрежа ще те уплетат
невидими и видими обиди,
които носи в този час светът.
И може би единствена ще види
една звезда през облачно перде
как,заслепена,твоята другарка
на някой друг страстта си ще даде
в непроницаемата нощ на парка.

Измамен,ти ще скиташ из града
и ще изглеждат сред мечти неясни
отсрещните прозорци на зида
неправоъгълни,студени,страшни.
Ще чувстваш как всичко се люлей-
калканите, дърветата,небето,
летящият край кестена тролей
и околните сиви силуети.

Нима ще разбереш какво така
в живота те върти с ожесточение
-дали светът със каменна ръка,
или закономерното въртение.

4.
Земята в свойта орбита лети
по своя път суров,закономерен
и стават други нейните черти
според часовника до ужас верен.
Върви часовникът и все напред
и в равномерния му ход се мерва
ту ярката звезда на млад поет,
ту жалкият поклонник на Минерва.,
В решителния час на утринта,
когато слънцето го осветява,
отделя подлостт от доблестта
и истинският подвиг засиява

5.
Съдилище.Развод.И после нищо.
Ще тръгнеш ти отново в своя път.
Над теб като разпалено огнище
ще греят небесата-ще горят.
И ще си мислиш ти:,,В живота
бях тръгнал аз с душа като небе
широко и сияещо,каквото
и в дните ни в действителност не бе.
В огнище го превърнах аз и ето,
вървя сега,студен,опожарен.
О,моля ви,върнете ми небето,
върнете ми усмихнатия ден".

Но кой ще ти го върне?Кой ли може
строшеното стъкло да залепи
и млади листи в клоните да сложи,
когато капят старите липи?
Кой може вейката да излекува,
когато е изгубила мъзга,
и да накара пак да съществува
бледнеещата скъсана дъга?

Горял и прегорял.И после- нищо.
И вейки.И хартии.И дърва.
Какво остава в старото огнище
подир това?

6.Ще си отидеш кротък ,победен,
ще си отидат с теб и други хора,
но ти във слънчевия светъл ден,
когато ще е син и чист простора,
ще контрастираш с грейналия фон
на новите години.О,тогава-
изтъркан,разнебитен грамофон
на времето-какво ли ти остава?
Светът за тебе бе като белот
и цял живот ти гонеше валето-
не виждаше ни слънчевия свод,
ни светещите багри на полето,
ни грейналите сини възвишения,
където бор в небето се виши,
ни пеещите в тях стихотворения,
ни хората,ни техните души...
Душите ли?Не,тях ценеше ти,
когато бяха козове в живота-
веднъж ли ти врага си победи
ту със спатията,ту с карото?

Разсъдъчен,студен и пресметлив!
Добър играч,изгуби ти играта,
когато стана в един ден щастлив
белотът старомоден на земята.
7.
И когато се съмва и мръква
до безкрайност,до дива безкрайност,
ще пречупиш ти гръб като стръка
побледнял на мушкатото стайно.
Итогаз,о,тогаз ще усетиш ли
как убит,как студен,как стопен си,
как възторгът ти и добродетелите
са изкарали вече за пенсия?..

А ще светат дърветата нежни
и балканите,и върховете
ще сияят студени и снежни
на горещия фон на небето.
И край кестена,който ще спуска
хладна сянка над твоя прозорец,
ще ти носят кафе за закуска,
ще те лъхва далечен презморец,
с равнодушно сърце ще посрещаш
утринта с вестникарските вести
и шума,и кавгите горещи,и
прокламации и манифести.
И по-силни,по-тежки ще бъдат
ревматизмът ти и ишиаса
от войни,катастрофи,присъди,
от борбата на твоята класа.

Каква смешна съдба!Какъв жребий!
Ако твоята мрачна слава добия,
аз бих станал от болка пред себе си
най-жестокият самоубиец.
8.
И отпуснал ръцете си хладни
посред плач на роднини и гости
ще умреш един ден подир пладне
ти човешки и просто.
Ще умреш.И ще станат излишни
и светът,и цветът,и дървото,
ще изчезнат потоци и вишни-
ще изчезне животът.
И какво ще остане тогава
от тревожния шум на годините,
от борбата за обич и слава,
от дъха на гергините?
Ще останат ли малките грешки
или малките подвизи в дните
да тежат като грамове тежки
на едната страна на везните?
О,остават големите мисли,
във които цял свят се побира,
и големия подвиг,и дирите чисти.
Всичко друго умира.
9.
Денят разкъсва с пламък тъмнината.
Човекът идва с писък на света.
Денят подава на нощта земята,
нощта на утринта.
Благословено шеметно въртение!
Умират хора,твари,семена.
В могъщо непрекъснато творение
кипи всемира в мрак и светлина.
.И с раждането всичко се променя.
Чистилище е на живота то-
тъй както във браздите оросени
пониква оплоденото жито,
тъй както от небето притъмняло
ще се излее благодатен дъжд,
за да се ширнесиньо,избистряло
нашир и длъж...
Не плачем ний за листите,които
отвява вятърът през есента,
но с обич благославяме браздите
и пъпките,родени с пролетта.

О,вечно,подмладяващо въртение
на космоса,нощта и утринта-
от поколение на поколение
предаваш ти съдбата на света.