Re: Заветът на Бодхидхарма / Религия и мистика / Окултизъм

Рамана Махарши никога не е проповядвал, не е е изнесъл дори една единствена лекция в живота си, но с удоволствие е отговарял на въпросите на посетителите си. Наистина с помощта на своите почитатели (формално той не е имал ученици и се е отнасял към всички с еднаква доброта и внимание - дори към животните) той е съставил няколко текста (най-известният е "Кой съм аз?") и дори е превел на родния си език няколко кратки текста (например "Атмабодха" на Шанкара).

Тъй като пълното преобразяване на личността на Рамана се извършва спонтанно на млади години, когато той все още не е бил чел никаква духовна литература и не е имал дори Гуру, по-късно посетителите на ашрама му са били изключително впечатлени от факта, че той е винаги в едно и също душевно състояние. Притова Рамана е бил непрекъснато по 24 часа на тяхно разположение - спял е в обща стая с почитателите си и заедно с тях е ставал рано, за да подготви закуска за гостите на ашрама.

Въпреки диалогичността и блестящата логична аргументация на Рамана, неговата основна сила се е проявявала в МЪЛЧАНИЕТО:

ПОСЛЕДОВАТЕЛ:

Защо Бхагаван не излиза пред хората и не им проповядва Истината?

РАМАНА МАХАРШИ:

Откъде знаете, че аз не правя това?

Нима проповядването се състои в това да се качиш на трибуната и да говориш на тълпата?

Да проповядваш, означава просто да споделиш познание, а това Познание може да бъде предадено само в Тишина.

Какво ще кажете за човек, който слуша в течение на един час поучение и след това си тръгва, без да е докоснат от него достатъчно, за да е способен да промени живота си?

Сравнете го с друг човек, който просто седи в атмосферата на свещенното Присъствие и след известно време си тръгва с напълно променени схващания за живота.

Кое е по-добро: гръмко да проповядваш без всякакъв смисъл или да седиш безмълвен и да изпращаш Вътрешна Сила?

Рамана винаги е насочвал посетителите си към осъзнаване на простия факт, че те съществуват и им е препоръчвал да си зададат въпроса "Кой съм аз?"

Това не е някакъв формален метод, а пренасочване на вниманието от външния свят (това Е) към центъра на битието във всеки един от нас (АЗ съзнавам, че това е). Аз се променям непрекъснато - бил съм в утробата на майка си преди да се родя, после съм бил бебе, момче, младеж, мъж и накрая ще се превърна в немощен старец. След това, както твърдят мнозина, в момента на смъртта ще преживея отново целия си живот като на филмова лента. Единственото постоянно нещо във всички тези преобразования съм АЗ.

Но кой съм АЗ?

Рамана сравнява умът на човек, който се е обърнал навътре към извора на съществуването си с куче, което е способно да намери господаря си по миризмата на другия край на града.

Затова не бива да се гледа на самоизследването като на формален метод, а като на процес на все по-дълбоко самовглъбяване.

Но какво да направи този, който не е все още в състояние да се обърне навътре?

На подобни хора Рамана препоръчва нещо друго - просто да отдадат изцяло себе си и съдбата си на Бога. Една такава нагласа води до успокоение на ума и до спонтанното му обръщане навътре.

Но ключовият фактор винаги си остава милостта на Гуру. Един истински Гуру не е нищо друго освен проводник на божествената енергия, която всеки един носи в себе си. Той пробужда отвън в подходящ момент нашият вътрешен Гуру.

В божественият свят (както в полевата форма на съществуване на природата) всички неща се взаимнопроникват и съществуват едно в друго.

Рамана съществува в нас и ние в него, а истинският Рамана не е един умрял през 1950 г. непознат нам индус, а част от собственото ни божествено битие.

Когато ние се пробудим за вечното си битие, ние ще установим, че то е общо битие на всички Пробудени за него, а също и на всички останали, които все още не знаят кои са те...

Сега вече разбираме колко дълбок смисъл имат някои привидно непонятни и дори шокиращи поучения на дзен-майсторите:

Кой е Буда ли?

О, един отдавна умрял старец от една далечна източна страна."

А кой ли е Исус тогава?!