За да хвърлим светлина върху тази изключително важна
за разбирането на Христовото дело и човешкото развитие тема,
което разбиране липсва както в източните религии,
така и в някои християнски схващания,
ще приведем някои текстове на Р. Щайнер.



Лекция от 20 май 1908 (включена в "Евангелието на Йоан")

Вчера видяхме какъв дълбок смисъл е скрит в първите думи от
Евангелието на Йоан.
Преди да минем нататък, нека обобщим:

Ние видяхме, че авторът на Йоановото Евангелие загатва за божествения
прачовек в далечното минало;
загатва още за това, как в смисъла на християнския езотеризъм всичко се
свежда до Словото или Логоса.

Творческото начало на Логоса беше в него още през старата
Сатурнова епоха
(първото въплъщение на Земята,
когато е било създадено човешкото физическо тяло),
после той метаморфозира в "Живот",
а още по-късно - в "Светлина".

Логосът стана Живот,
когато нашата Земя се намираше в своя Слънчев период
(второто въплъщение на Земята,
когато в човешкото физическо тяло навлиза етерното
или жизнено тяло),
после - Светлина, когато Земята се намираше в своя Лунен период
(третото въплъщение на Земята,
когато във формациято "човешко физическо тяло + жизнено (етерно) тяло"
навлиза човешкото астрално (чувствено или светлинно) тяло.

Следователно това, което човекът стана под влиянието на божествено-
духовните сили и Същества в хода на трите планетарни състояния,
бе проникнато от човешкия Аз,
именно след като Земята премина през своята четвърта степен,
в днешната планета Земя.

Така че ще сме напълно прави, ако кажем:
От Старата Луна, като един вид зародиш, на Земята дойде едно същество,
изградено от:

1. физическо тяло, произлязло от божественото Слово;
2. етерно или жизнено тяло, произлязло от божествения Живот;
3. астрално или светлинно тяло, произлязло от божествената Светлина.

През Земния период, вътре в това същество бе запалена светлината на
самия Аз.

Това троично тяло - физическото, етерното и астралното - се издигна до
способността да произнася в себе си
"Аз съм",
така че в известен смисъл бихме могли да определим развитието на Земята
като развитие на "Аз-съм", на човешкото себесъзнание.

И това "Аз-съм", тази способност за пълно себесъзнание,
се появи бавно и постепенно в еволюцията на земното човечество.

Ние трябва да сме наясно, как е протекло развитието на земното човечество,
и как бавно и постепенно в него е израснал Азът, човешкото себесъзнание.

В развитието на нашата Земя има една далечна епоха,
която наричаме Древна Лемурия;
тя е най-древната епоха,
през която в земното си съществувание човекът се е появил в такава форма,
в каквато той съществува и днес.
За пръв път в древната Лемурийска епоха настъпва това,
което наричаме въплъщение на Аза,
на най-съкровената вътрешна същност на човека в трите тела:
в астралното, етерното и физическото тяло.

После идва Атлантската епоха,
когато в по-голямата си част човечеството е живяло
в древния континент Атлантида,
една обширна територия,
която днес лежи под водите на Атлантическия океан.
Този континент потъна след големия атлантски потоп,
споменът за който е запазен в преданията на почти всички народи
(т.нар. Библейски Потоп, настъпил преди ок. 10 хил. год.).

Поредните въплъщения на човека продължават и през
Следатлантските епохи.

Всъщност нашите души се въплъщават за пръв път в троичните организми,
съставени от физическо, етерно и астрално тяло,
именно по време на Лемурийската епоха.
Предхождащите етапи ще разгледаме по-късно.

Продължение на Лекцията от 20 май 1908


Следователно, необходимо е да се върнем много назад,
за да проследим
бавното и постепенно развитие на човека до неговото днешно състояние.

Но какво означава "днешно състояние" от антропософска гледна точка?

Обикновено ние го определяме като онова състояние на съзнанието,
което човек днес има от сутрешното пробуждане до вечерното заспиване.

През този интервал човекът възприема нещата около себе си чрез своите външни физически сетива.
От вечерта, когато заспива, до сутринта, когато се пробужда,
той не вижда нищо около себе си. Защо?

Ние знаем, че в общи линии това е така,
защото денем при съвременните условия на развитие,
същинският или вътрешният човек,
т.е. Азът и астралното тяло,
се намират във физическото и етерното тяло,
с други думи - във физическия свят.

Тогава астралното тяло и Азът могат да си служат
с физическите сетивни органи,
да "виждат" и "чуват" външния свят и да възприемат физическите предмети.

От вечерта, когато човек заспива, до сутринта, когато се пробужда,
Азът и астралното тяло
са извън физическия свят, в т.нар. астрален свят.

В този случай те са отделени от физическите очи и уши,
така че не могат да възприемат какво става около тях.

До това състояние, до тази закономерна смяна между
дневната будност и нощния сън,
човек стига бавно и постепенно в хода на своето развитие.

Когато човекът за пръв път "слезе" във физическо въплъщение
през древната Лемурийска епоха, това съвсем не беше така.
Тогава само в кратка част от деня,
човекът можеше да задържа Аза и астралното тяло
в своя етерно-физически организъм.

Но благодарение на обстоятелството,
че човекът прекарваше по-продължително време извън своето физическо
тяло, и само за кратко слизаше в него,
животът през Лемурийската епоха беше коренно различен от днешния.

Днешното състояние, при което нощем човекът е напълно лишен от съзнание,
настъпи бавно и постепенно.
През Лемурийската епоха съотношението
между дневното и нощно съзнание
беше съвсем друго.

Тогава всички човеци все още притежаваха едно
смътно ясновиждащо съзнание.

Когато нощем напускали физическото тяло и пребивавали в духовния свят,
те възприемали - макар и не така отчетливо,
както днешният човек вижда физическите предмети -
самия духовен свят.

Тези възприятия не могат да бъдат сравнявани с днешното сънуване. Днешното сънуване е само един последен и напълно атрофирал остатък от
древното ясновидство.

Впрочем, тогава човекът е възприемал такива образи,
както и днес при сънуването,
но те са имали за него много по-конкретно и силно значение.

Р. Щайнер

Сананда-Исус не е първият Христос на Земята. И не е последният. Началото на съзнанието на христовото съзнание на тази планета започва преди 78 000 години.

From the highest peak to the deepest valey

Продължение на Лекцията от 20 май 1908


Днешното сънуване е само един последен и напълно атрофирал остатък от
древното ясновидство.
Впрочем, тогава човекът е възприемал такива образи, както и днес при
сънуването, но те са имали за него много по-конкретно и силно значение.

Нека да си изясним значението на тези образи.

В древните епохи човекът живеел в своето дневно съзнание само за съвсем
кратка част от "денонощието",
което впрочем обхващало значително по-малко време от днешните 24 часа.

В своето будно съзнание той виждал външните физически предмети съвсем
смътно, като обвити в мъгла.
Днешният ясен поглед върху физическите предмети е постигнат за огромни
интервали от време.

През онези древни епохи,
денем човекът долавял първите подобия на физическите тела като обвити в
мъгла, както днес в мъглива нощ виждаме уличните лампи,
обгърнати от един вид светлинна аура.

Точно така човекът е виждал физическите тела около себе си.

Но когато заспивал, той не потъвал в безсъзнание,
а в неговото нощно или спящо съзнание
се появявали образи във всевъзможни цветове и форми.
Около спящия човек оживявал един богат образен свят,
спрямо който и най-фантастичните днешни съновидения са само един слаб и
далечен отзвук.

Тези образи били израз на душевните и духовни сили от обкръжаващата среда.

Следователно, когато в началото на земните си въплъщения човекът се
приближавал в едно или друго нощно странствуване до едно вредно за него
същество, той не го различавал така ясно, както днес –
например, виждал лъва не в типичния лъвски вид - а пред него израствал един
образ от цветове и форми, който инстинктивно му подсказвал:

Тук има нещо опасно за теб, то ще те погълне и ти трябва да избягаш.

Тези образи представлявали отражения на духовно-душевни процеси,
разиграващи се около човека.

Всички духовно-душевни събития били виждани през нощта,
а развитието постепенно протекло така,
че човекът за все по-продължителни периоди от време се потапял в своето
физическо тяло.
Нощта ставала все по-кратка, а денят - все по-дълъг.

Колкото повече човекът свиквал със своето физическо тяло,
толкова повече изчезвали нощните образи
и толкова по-уверено настъпвало днешното дневно съзнание.

Никога не трябва да забравяме, че истинското себесъзнание,
каквото човекът е длъжен да постигне в хода на своята земна еволюция,
може да бъде извоювано само чрез едно нарастващо проникване във
физическото тяло.

В предишните епохи човекът не се е чувствувал като едно самостоятелно
същество, а като частица от божествено-духовните Същества.

Както ръката е част от целия организъм,
така и древният ясновиждащ човек се усещал като част от божествено-
духовното съзнание, като част от божествения Аз.

За себе си човекът би казал не
"Аз съм", а
"Бог е - и аз в него".

Р. Щайнер

А можеш ли да ни кажеш нещо повече?

Продължение на Лекцията от 20 май 1908


В предишните епохи човекът не се е чувствувал като едно самостоятелно
същество, а като частица от божествено-духовните Същества.

Както ръката е част от целия организъм,
така и древният ясновиждащ човек се усещал като част от божествено-
духовното съзнание, като част от божествения Аз.

За себе си човекът би казал не
"Аз съм", а
"Бог е - и аз в него".

Но както все повече ще се убедим нататък,
на Земята - която в хода на своето развитие мина през трите планетарни
състояния на Сатурн, Слънце и Луна - беше отредена една специална мисия.

Не си въобразявайте, че планетарните състояния могат да се разглеждат
като равностойни.
В божественото сътворение не може и дума да става за едно просто
повторение на нещо, което вече е съществувало.
Всеки планетарен стадий има строго определени задачи.

Нашата Земя има следната мисия:

съществата, които се развиват на
нея, да разгърнат в най-висша степен елемента на Любовта.

Когато Земята се доближи до края на своята еволюция,
Любовта трябва да е проникнала в цялата Земна планета.

А какво означава това, че Земята е планетарното състояние,
необходимо за развитието на Любовта?

От Антропософията знаем, че Земята е предхождана от Старата Луна.
Като планетарна степен, Старата Луна също има своята мисия.
Тя нямаше задачата да развие Любовта;
тя трябваше да бъде планетата или Космосът на Мъдростта.

Нашата Земя, следователно, вече е минала през планетарната степен на
Мъдростта.
Този факт може да се потвърди от едно просто логическо разсъждение.
Вгледайте се в живите същества на природата около Вас.
Погледнете ги не с обикновения разум, а с Вашите сърдечни и душевни сили,
и тогава навсякъде ще откриете Мъдрост;
навсякъде в природата е вложена Мъдрост.
Тази Мъдрост, за която говорим, е вложена като един вид духовна субстанция
в основата на целия видим свят.

Погледнете където искате в природата.
Вземете например част от човешката бедрена кост и ще установите:
Тя не е някаква груба маса, а е една фина и чудно замислена структура,
изградена от подходящо разположени костни гредички.
Ако човек проучи по какви закони е построена бедрената кост,
той ще открие, че тук е съблюдаван закона,
според който с минимум материал се постига максимум здравина,
позволяваща на бедрените кости да носят тежестта на цялото тяло.

Нашето инженерно изкуство е твърде далеч от възможността да изгради
подобен художествен шедьовър,
какъвто е постигнала всепроникващата Мъдрост.

С такава Мъдрост човекът ще разполага много по-късно.

Цялата природа е проникната от божествена Мъдрост;
към нея постепенно се прибавя и човешката мъдрост.

В хода на времето, човешката мъдрост ще постигне по вътрешен начин това,
което божествената Мъдрост вече е вложила в Земята.

Но в същия смисъл, както на Старата Луна беше подготвена Мъдростта, така че сега да я виждаме нався къде във физическия свят,
на Земята ще се подготви и Любовта.

Ако бихте могли с ясновиждащ поглед да се обърнете към Старата Луна,
щяхте да видите, че там далеч не всички неща са преизпълнени с Мъдрост;
някои от тях са дори лишени от Мъдрост.
Едва в края на Лунното развитие, Мъдростта успя да проникне навсякъде.

Вътрешната мъдрост навлиза в човека едва с появата на Аза.
Но тази вътрешна мъдрост трябва да бъде развивана от самия човек.

Както на Старата Луна се разви Мъдростта,
и сега тя е навсякъде в нашия видим свят,
така сега идва ред и за развитието на Любовта.

Най-напред тя се появява под най-низша,
сетивна форма през Лемурийската епоха.

Но в хода на Земната еволюция, тя все повече и повече се одухотворява,
докато накрая, когато Земята ще е в края на своето развитие,
цялото съществувание ще бъде проникнато от Любов,
както днес то е проникнато от Мъдрост.

Обаче всичко това може да се осъществи само чрез човешките действия;
само ако човек изпълни своята мисия.



Р. Щайнер

Продължение на Лекцията от 20 май 1908


Най-напред Любовта се появява под най-низша,
сетивна форма през Лемурийската епоха.
Но в хода на Земната еволюция, тя все повече и повече се одухотворява,
докато накрая, когато Земята ще е в края на своето развитие,
цялото съществувание ще бъде проникнато от Любов,
както днес то е проникнато от Мъдрост.
Обаче всичко това може да се осъществи само чрез човешките действия;
само ако човек изпълни своята мисия.

После Земята ще премине в следващото планетарно състояние,
в Бъдещия Юпитер.
Обаче съществата, които ще "ходят" по Юпитер, както и човеците по Земята,
ще усещат уханието на Любовта,
която те самите са вложили там още по време на земното си съществувание,
точно както днешният човек открива
вече вложената Мъдрост във всички неща.

Човеците ще развият Любовта от дълбините на своето същество,
както те днес постепенно развиват Мъдростта.
Тогава великата космическа Любов ще пронизва всички неща,
а сега, на Земята, тя едва започва своето развитие.

Материализмът смята, че има само човешка мъдрост, но не и космическа.
Но ако хората биха обгърнали с непредубеден поглед човешкото развитие,
те щяха да видят, че още от самото начало космическата Мъдрост
е била толкова напред,
колкото ще бъде и човешката мъдрост в края на Земното развитие.

В предходните епохи, когато нещата
са били назовавани по-точно отколкото днес,
действуващата в човека субективна мъдрост -
за разлика от обективната космическа Мъдрост -
била определяна като "интелигентност".

Днес хората не се замислят, че това,
което те "откриват" в хода на Земното развитие,
божествено-духовните Същества са го извоювали
и вложили в Земята още по времето на Старата Луна.

Нека да си послужим с един пример.

Днес в училище на децата се внушава големия напредък,
извършен от хората с изнамирането на хартията.

Да, само че осите са създали хартията още преди хилядолетия;
защото това, от което осите изграждат своите гнезда,
се състои от точно същите вещества,
от които се произвежда човешката хартия;
механизмът е същия, но в единия случай това става
чрез самия жизнен процес.

Духът на осите, "груповата душа" на осите,
която е само част от божествено-духовната субстанция,
практически е истинската откривателка на хартията.

Ето как човек всъщност винаги върви след мировата Мъдрост.

По принцип всичките му открития вече се съдържат в природата.

А това, което той действително ще даде на Земята, е
Любовта,
израстваща от своите най-сетивни до своите най-одухотворени форми.

Тази е мисията на Земното развитие.
Земята е космоса на Любовта.

Но какво е необходимо, се питаме ние, за Любовта?

Какво означава, едно същество да обича друго същество?

За тази цел е необходимо това същество да има пълно себесъзнание,
да бъде напълно самостоятелно.

Нито едно същество не може да обича друго в истинския смисъл на думата,
ако тази любов не е един свободен дар спрямо другото същество.

Моята ръка не може да обича моя организъм.

Само едно същество, което е самостоятелно,
което е напълно отделено от другото същество, може да го обича.

Ето защо човекът трябваше да стане едно същество,
надарено с "Аз", едно Азово същество.

И Азът трябваше да бъде вложен в троичното човешко тяло,
за да може Земята да изпълни своята мисия на Любовта;
да я изпълни чрез човека.

Р. Щайнер

ох...съжалявам, но три пъти почвам да пиша отговор и просто не ми идва да го постна пред тази аудитория, не знам защо, просто вътрешно усещане...

From the highest peak to the deepest valey

Ами тогава защо пък не го пуснеш
пред друга аудитория?

Продължение на Лекцията от 20 май 1908

Сега Вие ще разберете твърдението на християнския езотеризъм:

Както другите сили, така накрая и Мъдростта се влива в нас от Боговете по
време на Лунното съществувание,
а по време на Земното съществувание в него се влива
Любовта;
и носител на Любовта може да бъде единствено самостоятелният Аз,
който се изгражда постепенно в хода на Земното развитие.

Обаче всичко това изисква продължителна подготовка.

Човекът не е стигнал изведнъж до сегашната степен на съзнание.

Да предположим,
че веднага след първото си въплъщение през Лемурийската епоха,
човекът би се потопил напълно в своето физическо тяло,
и в този случай би виждал цялата външна действителност.

При това бързо темпо, той не би могъл да развие Любовта!

Едва постепенно той трябваше да бъде доведен до своята земна мисия.

Още преди да постигне своето пълно себесъзнание,
още преди тази днешна степен от неговото развитие,
позволяваща му да възприема предметите в ясното си дневно съзнание,
той получи първия урок на Любовта;
получи го несъзнателно, в своето смътно, сумрачно съзнание.

Ние виждаме, че през цялото време,
докато той е разполагал с едно древно сумрачно ясновидство,
докато следователно, душата е пребивавала за дълго извън неговото тяло,
Любовта е била вложена в човека.


Р. Щайнер