Силата на вътрешната опитност, предадена в думите:

АЗ И ОТЕЦ АВРААМ СМЕ ЕДНО,

Е ТАЗИ, КОЯТО Е ПРЕДИЗВИКАЛА СЪБИТИЯТА, КОИТО ДНЕС НАРИЧАМЕ ЧУДЕСА, С КОИТО Е ИЗПЪЛНЕН СТАРИЯТ ЗАВЕТ.

Но когато наближи времето човечеството да излезе от тази форма на съзнанието, тази сила постепенно намаля.

Ето защо Христос не можеше да отиде при онези, които от една страна бяха вече изгубили магическата сила на кръвта, но които от друга страна сляпо вярваха в кръвните връзки.
У тях Христос не би намерил силата, необходима за да започне действието, което трябва да лъчезари от неговата душа към другите души.

Той се обърна към онези, у които смесването на кръвта беше угасило тази вяра, той отиде при галилейците и от там започна своята мисия. Там именно той намери една смесица от народи, където смесването на кръвта беше станало до значителна степен. Там се бяха събрали най-различни племена, у които по-рано кръвните връзки бяха в сила, и това смесване от племена представляваше първия преход към едно ново състояние. У тях още живееше чувството, че техните бащи са притежавали едно съвършено различно състояние на съзнанието, че те са притежавали магически сили, които съединяваха душите.

Чрез тях Христос можа да предприеме новата мисия да даде на човечеството едно себесъзнание, което да не зависи вече от кръвта, - онова съзнание, което си казва:

АЗ СЪМ СВЪРЗАН ЧРЕЗ САМИЯ СЕБЕ СИ С ДУХОВНИЯ ОТЕЦ, С ОТЦА, ЧИЯТО КРЪВ ВЕЧЕ НЕ ТЕЧЕ ПРЕЗ ПОКОЛЕНИЯТА, НО ЧИЯТО ВЪТРЕШНА СИЛА СТИГА ДО ВСЯКА ИНДИВИДУАЛНА ДУША,
ТОЗИ АЗ, КОЙТО Е В МЕНЕ И КОЙТО Е НАПРАВО СВЪРЗАН С ДУХОВНИЯ ОТЕЦ, ТОЗИ АЗ БЕШЕ ПРЕДИ АВРААМ ДА БЪДЕ.

Аз съм призван да влея в този Аз една сила, която нараства още повече от съзнанието, че съм свързан с духовния Отец на вселенната.

"АЗ И ОТЕЦ СМЕ ЕДНО", а не вече "АЗ И ОТЕЦ АВРААМ", т.е.физическият прадед.

Следователно Христос отиде при онези, у които се беше вече появило разбирането на тези неща. Той имаше нужда именно да намери в тяхната душа силата, която щеше да позволи на хората да направят, щото духовните действителности постепенно да слязат до физическия свят.

Защо днес не виждаме вече да стават такива събития, като това, което е станало тогава?

Без съмнение, този, който би искал да види нещо подобно, би могъл да стори това. Но трябва също да помислим, че хората са минали вече в едно друго състояние на съзнанието, че те са излезли вече от това преходно състояние и са слезли напълно в света на материята.

Времето, когато е живял Христос, се намира именно на границата на този преход и Христос трябваше да покаже властта на духа над физическото именно у тези последни екземпляри на едно древно човечество, което се намираше в процес на преобразуване.

Тези чудеса, които са извършени тогава, когато старото състояние на съзнанието беше вече на изчезване, бяха извършени като знамения, като символи, които трябваше да събудят вярата.

Да разгледаме сега тази сватба от Кана Галилейска. За да изследваме всички подробности на Евангелието на Йоана, всичко, което то съдържа, ще бъдат необходими не четиринадесет лекции, а няколко години. Но всичко това би представлявало само подробно тълкуване на кратките изяснения, които ще Ви дам тук.

По отношение на това първо чудо е казано:

В КАНА ОТ ГАЛИЛЕЯ ИМАШЕ СВАТБА.

В Евангелието на Йоана няма нито една дума, която да няма своето значение.

Защо една "СВАТБА"?

3ащото чрез женитбата се осъществява една връзка и цялата мисия на Христа, в нейния най-висок смисъл, е също така една връзка, едно съединение.
Това, което Христос искаше да извърши, имаше нещо общо със смесването на кръвта, каквото ставаше в Галилея.

Сега ще Ви кажа нещо, което ще предизвика учудване.

Когато още се практикуваше женитбата между близки роднини, какво чувствуваха хората?

Вие знаете, че тази женитба между близки роднини постепенно се е превърнала в женитба на отдалечени родове с чужда кръв.

У всички древни народи ще намерите закони, които забраняват женитбите извън племето, извън семейството.
Потомците на едно племе, членовете на което бяха сродни по кръв, притежаваха чрез женитбата между близки роднини магически сили, които действуваха върху душите.

Какво би се случило на една от тези древни сватби, ако питието, от което имаха нужда, виното например, би липсвало?

Достатъчно би било между тези така тясно сродени хора да се явят благоприятни обстоятелства и чрез магическата сила на любовта, основана на кръвното родство, водата подадена вместо вино при един по-късен час на празненството, да има вкуса на виното.

Толкова голяма беше психическата сила на тези хора едни върху други.

Ако магическата сила на едного от тях би се разпростростряла върху другите, те биха почувствували, че пият вино.

Не казвайте:

Но това вино не би било нищо друго освен вода.

Всеки разумен човек допуска, че за хората нещата са това, което те са за техния организъм, това, което те стават за този организъм, а не това, което те изглеждат да са.

И днес бихте срещнали любители на виното, които на драго сърце биха се съгласили да пият вода, ако тя имаше вкуса на виното и ако чрез някакво действие тя би имала същото действие върху техния организъм.

И не е необходимо нещо повече, за да изглежда тя за хората като вино.

Следователно, какво беше необходимо, за да стане едно чудо и за да се превърне водата, намираща се в делвите, във вино, в момента когато я вземаха от там?

Необходима беше магическата сила, произлизаща от тясното родство на кръвта. Наистина силата за да имат това усещане съществуваше действително в душите на тези, които участвуваха в сватбата от Кана Галилейска. Необходимо беше още да се създаде една връзка.



Р. Щайнер

Необходима беше магическата сила, произлизаща от тясното родство на кръвта. Наистина силата за да имат това усещане съществуваше действително в душите на тези, които участвуваха в сватбата от Кана Галилейска. Необходимо беше още да се създаде една връзка.

А в Евангелието на Йоана (гл.2) се казва:

1. На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска, и Иисусовата майка беше там.
2. Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му.
3. И като се привърши виното, казва Иисусу майка Му: вино нямат.


Казах, че необходимо беше да се създаде една връзка, един посредник, за да се произведе събитието.
Психическата сила трябваше да се опре на нещо.

И тук ние стигаме до онези думи, които по начина, по който са били преведени, изглеждат като едно богохулство.
Защото не вярвам един по-чувствителен човек да не почувствува едно неприятно впечатление при тези думи на Исуса към неговата майка:

"ЖЕНО, КАКВО ОБЩО ИМА МЕЖДУ МЕНЕ И ТЕБЕ? МОЯТ ЧАС ОЩЕ НЕ Е НАСТЪПИЛ!"

Невъзможно е да приемем такива думи.

НИЕ СИ ПРЕДСТАВЯМЕ ОТНОШЕНИЯТА НА ИСУСА ОТ НАЗАРЕТ С НЕГОВАТА МАЙКА КАТО ИДЕАЛ НА ЛЮБОВТА И ВЪПРЕКИ ТОВА ТОЙ ДА СИ ПОСЛУЖИ С ТАКИВА ИЗРАЗИ!

Но в действителност, не това е било казано.

Прочетете оригиналния гръцки текст.
Там не ще намерите нищо друго освен тези прости думи, чрез които Исус загатва за една тайна:

"О ЖЕНО, ТОВА ПРЕМИНАВА ОТ МЕНЕ КЪМ ТЕБЕ!"

Тук той загатва за онази ефирна сила, която преминава от една душа към друга и която от него се предава на неговата майка.
А именно от тази сила има той нужда в този момент.
В този момент той не може да извърши висши "ЗНАМЕНИЯ";
ЗА ТОВА Е НЕОБХОДИМО НЕГОВОТО ВРЕМЕ ДА УЗРЕЕ.

Той казва:

"МОЕТО ВРЕМЕ НЕ Е ДОШЛО ОЩЕ, ВРЕМЕТО, КОГАТО ЩЕ МОГА ДА ДЕЙСТВУВАМ ЧРЕЗ МОЯТА СОБСТВЕНА СИЛА."

Магнетическата връзка, която преминава от душата на Исуса от Назарет към тази на неговата майка, тази връзка е необходима още:

О, ЖЕНО, ТОВА ПРЕМИНАВА ОТ МЕНЕ КЪМ ТЕБЕ.

Ако той би казал:

ЖЕНО, КАКВО ОБЩО ИМА МЕЖДУ МЕНЕ И ТЕБЕ,

КАК БИ МОГЛА ТЯ ТОГАВА ДА КАЖЕ НА СЛУГИТЕ:

"КАКВОТО ВИ КАЖЕ ДА СТОРИТЕ, НАПРАВЕТЕ ГО"?

Тя притежава древните сили, за които днес хората нямат никакъв спомен;
И ТЯ ЗНАЕ, ЧЕ ПРИЗОВАВА СИЛАТА НА КРЪВТА, КОЯТО СЪЕДИНЯВА СИНА С МАЙКАТА И ОТ ТАМ ДА ПРЕМИНЕ КЪМ ДРУГИТЕ.

Тя знае, че тогава една невидима сила действува, която ще произведе нещо.



Р. Щайнер

И сега също четете много внимателно текста.
Как можем да вярваме в евангелията и да смятаме, че става дума за една обикновена подробност, когато се казва, че там имаше шест каменни делви, поставени, както се казва, за да служат за "ОЧИЩЕНИЕ НА ЮДЕИТЕ";

И СЛЕД ТАЗИ БАНАЛНА КОНСТАТАЦИЯ ИДВА ЧУДОТО С ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ВОДАТА ВЪВ ВИНО.

Как да обясним това, от чисто външна гледна точка, ако не станеше нищо друго?
Каква вяра може да има онзи, който вярва в това чудо, който мисли, че едно вещество е могло да се превърне в друго?

С едно обикновено тълкуване не можем да решим този въпрос.

Трябва да си представим, че тези каменни съдове, тези делви, вероятно не са били напълнени с вода.
Съвсем не е казано, че те трябваше да бъдат изпразнени и отново напълнени; казва се просто, че те са били напълнени.
Но ако те биха били изпразнени, за да бъдат после отново напълнени, би трябвало да вярваме, че водата, която се намирала първоначално в тях, е била превърната във вино, би трябвало наистина да повярваме, че тогава става дума за някакъв фокуснически номер....

Това е невъзможно. Явно, делвите са били празни, защото фактът, че са били напълнени, има един особен смисъл.

"ТОВА, КОЕТО ВИ КАЖЕ ДА СТОРИТЕ, НАПРАВЕТЕ ГО!"
беше казала майката към слугите.

От каква вода имаше нужда Христос?

На него му трябваше вода, извираща от изворите на природата.

Ето защо изрично се казва, че водата е била извадена, почерпена в същия момент. Тази вода, която още не беше изгубила силите, както всеки елемент притежава, докато той е свързан с природата, тя именно му беше необходима.

В Евангелието няма нито една излишна дума.

Необходима беше прясно почерпена вода, за да послужи на Христос, чието същество се приближаваше до Земята и се съединяваше със силите действуващи в нея.

От момента, когато живите сили на водата действуват в съединение с това, "КОЕТО ПРЕМИНАВА ОТ МЕНЕ КЪМ ТЕБЕ", чудото, описано от Евангелието може да бъде извършено.

Повикан е председателят на трапезата; той има впечатлението, че нещо особено е станало, но не знае какво е то;
ИЗРИЧНО Е КАЗАНО, ЧЕ ТОЙ НЕ БЕШЕ ВИДЯЛ КАКВО БЕШЕ СТАНАЛО, А САМО СЛУГИТЕ БЯХА ВИДЯЛИ.

И под впечатлението на това, което беше станало - водата има вкуса на виното - това ясно се казва:
ТАКА ЩОТО ЕДНА СИЛА, ИДВАЩА ОТ ДУШАТА Е ПРОИЗВЕЛА ДЕЙСТВИЕ ЧАК ДО ФИЗИЧЕСКИЯ ЕЛЕМЕНТ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО.

Но какво е съществувало в майката на Исуса от Назарет, което в този момент е могло да придаде достатъчно сила на нейната вяра, за да произведе един такъв резултат?

В нея живееше това убеждение, че този, когото другите наричаха неин син, беше станал дух на Земята.

Тогава голямата сила, която живееше в нейната душа, съединена със силата, която живееше в Исуса - действуваща от него към нея - можа да има резултата, който знаем.

Така това първо чудо и всички обстоятелства, които го заобикалят, показват много добре, как върху физическия свят можа да бъде упражнено едно действие, което идваше от хармонията на душите, от това, което още беше свързано с кръвните връзки.

В това първо чудо Христовата сила се проявява най-малко.

Тя още имаше нужда да бъде подкрепена от силите на майчината душа и от силите на природата, които се намират в прясно черпената вода.
Тук Христовата сила се намира още в своята най-слаба проява.

Но важното е, че тази сила преминава в една друга душа, подготвена да я приеме, и от там произвежда своето действие.

Същественото е, че Христовата сила има мощ да подготви също и другите души, за да се прояви действието:
ГОСТИТЕ СЪЩО СТИГАТ ДО УБЕЖДЕНИЕТО, ЧЕ ВОДАТА ИМА ВКУСА НА ВИНОТО.

Но една истинска сила нараства, действувайки.

Вторият път, когато Христос трябва да упражни своята мощ, тази последната е вече нараснала. Както е вярно, че всяка сила расте като се упражнява, това още повече важи за една духовна сила, когато при нейната първа употреба тя е дала добър резултат.

Р. Щайнер

Второто чудо е излечението на сина на царския човек.

И тук Вие не бихте разбрали това, което е станало в действителност, освен когато можете добре да четете думите, които са най-важни в тази глава от Евангелието на Йоана.

След като царският човек изказва своята неволя пред Исуса от Назарет, в ст. 50 от IV гл. е казано:

"ИСУС МУ КАЗА: ИДИ СИ, ТВОЯТ СИН Е ЖИВ.
ТОЗИ ЧОВЕК ПОВЯРВА ДУМИТЕ, КОИТО ИСУС МУ КАЗА И СИ ОТИДЕ."

Ето и тук стоят една срещу друга две души:
ТАЗИ НА ХРИСТА И ТАЗИ НА ЧОВЕКА, ЧИЙТО СИН Е БОЛЕН.

А как действуват думите на Христа:
"ИДИ СИ, ТВОЯТ СИН Е ЖИВ"?

Действието на тези думи събуждат в душата на царския човек силата да вярва в това, което му се казва.

Тези две сили действуват заедно.

Ако царският човек не би имал вярата, неговият син не би бил излекуван.

Така една сила действува върху другата, необходимо е присъствието и на двете.

Тук вече ние виждаме как Христовата сила е нараснала до по-висока степен. Защото при сватбата от Кана още бяха необходими майчините сили, за да подкрепят действието на Христовата сила и й дадат възможност да действува.

Но сега Христовата сила може непосредствено да влее в душата на царския човек думите, които запалват неговата вяра.


Р. Щайнер

Третото чудо е излечението на човека при къпалнята Витезда, болен от 38 години.
Нека и тук отново да прочетем същественото, което хвърля светлина върху всичко останало:

"ИСУС МУ КАЗА: СТАНИ, ВЗЕМИ ЛЕГЛОТО СИ И ХОДИ!" (Йоан, 5:8)

Болният беше обяснил на Исуса, че му беше невъзможно да стане:

"ГОСПОДИНЕ НЯМА НИКОЙ, КОЙТО ДА МЕ ПРЕНЕСЕ ДО КЪПАЛНЯТА, КОГАТО ВОДАТА СЕ РАЗДВИЖИ; И ДОКАТО АЗ ОТИДА, ДРУГ МЕ ИЗПРЕВАРВА И СЛИЗА ПРЕДИ МЕНЕ."

Тогава Христос му казва - важното е, че това става един съботен ден, когато царува празнична атмосфера и събужда повече любов между хората:

"СТАНИ, ВЗЕМИ ЛЕГЛОТО СИ И ХОДИ!"

Тези думи трябва да бъдат съпоставени с другите не по-малко важни, които той ще каже по-нататък:

"ЕТО СЕГА ТИ СИ ИЗЦЕЛЕН; НЕ ГРЕШИ ПОВЕЧЕ ОТ СЕГА НАТАТЪК, ЗА ДА НЕ ТЕ ПОСТИГНЕ НЕЩО ПО-ЛОШО."

Това, което Исус иска да каже с тези думи е, че болестта, която този човек има от 38 години, е свързана с неговия грях.
Дали този грях е бил извършен в този или в един минал живот, това за сега не е важно.
Това, което ни интересувал момента е, че Христос е влял в тази душа силата да извърши едно действие, засягащо чак неговата морална природа.
Тук ние викдаме,че Христовата сила е нараснала още повече.
Това, което бе извършено по-рано, може да се изрази чрез физически резултати.

Но ето една болест, която, според казаното от самия Христос, е свързана с греха на болния. Следователно в този момент Христос може да се намеси и действува върху самата душа.

В извършеното преди това чудо на него все още му беше необходима помощта на бащата. Сега неговата сила прониква в душата на болния и това, което му дава още повече сила е, че действието се извършва в съботен ден.

Съвременният човек е изгубил смисъла, на тези неща;
ОБАЧЕ ТОЗИ, КОЙТО ЖИВЕЕШЕ В ДУХА НА СТАРИЯ ЗАВЕТ, РАЗБИРАШЕ КАКВО ИСКА ДА СЕ КАЖЕ С ТОВА.

Ето защо юдеите са така раздразнени, когато виждат, че този човек носи леглото си в съботен ден. Това, което направи впечатление не юдеите, не беше толкова излечението на този човек, а това, че виждаха той да носи леглото си в съботен ден;

"ТОГАВА ЮДЕИТЕ КАЗАХА НА ТОЗИ, ЩО БЕ ИЗЛЕКУВАН:
ДНЕС Е СЪБОТА И НЕ Е ПОЗВОЛЕНО ДА НОСИШ ЛЕГЛОТО СИ."

Фактът, че този ден е осветен, е следователно съществен за излечението на болния.
И в самия Христос живее тази мисъл:

"ЗА ДА БЪДЕ СЪБОТАТА ЕДИН СВЕЩЕН ДЕН В ОЧИТЕ НА БОГА, ПРЕЗ ТОЗИ ДЕН ДУШИТЕ ТРЯБВА ДА МОГАТ ДА ИЗВЛЕКАТ ЕДНА ОСОБЕНА СИЛА ОТ БОЖЕСТВЕНАТА СИЛА."

Именно чрез тази сила Христос можа да действува върху болния, или по-скоро той е направил тази сила да премине в душата на болния.
И докато по-рано болният не беше намерил в себе си сили да заличи последствията от греха, сега той получава тази сила от Христа.
Тази сила е нараснала още повече.


Рудолф Щайнер

По-късно ние ще говорим за естеството на чудесата въобще.
Но първо нека разгледаме четвъртото чудо, умножаването на хлябовете за пет хиляди души. Нека и тук да потърсим най-важните думи.

И нека си припомним, че в този род изследвания трябва да се освободим от схващанията на съвременният човек.
Ако онези, които пишеха върху Христа по времето, когато бе написано Евангелието на Йоана, имаха същото схващане, което имат съвременните хора в нашата материалистична епоха, те биха писали съвършено различно.
НА ТЯХ БИХА НАПРАВИЛИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ СЪВЪРШЕНО ДРУГИ НЕЩА.

А най-важните думи при опи санието на това чудо в Евангелието са следните:

"И ИСУС ВЗЕ ХЛЯБОВЕТЕ; И КАТО БЛАГОДАРИ, РАЗДАДЕ ГИ НА СВОИТЕ УЧЕНИЦИ, А УЧЕНИЦИТЕ НА ТЕЗИ, КОИТО БЯХА НАСЯДАЛИ; ПО СЪЩИЯ НАЧИН ТОЙ ИМ РАЗДАДЕ РИБИТЕ, КОЛКОТО ИСКАХА".
(Йоан, 6:11)

За да извърши това, което му предстоеше, Христос Исус се обръща тук към душите на учениците, на тези, които бяха с него и които постепенно се издигаха до неговото равнище.

Учениците, които го заобикалят, УЧАСТВУВАТ В ДЕЙСТВИЕТО.
В този момент той може да събуди в тяхната душа вътрешната сила на милосърдието. Неговата сила се разлива върху тях. Нека отбележим тук, че неговата сила се повишава още повече.
Преди това тя се беше разляла в душата на болния; сега тя се простира до душите на учениците му, добива по-високо напрежение, което й позволява да премине от Учителя в учениците;
ТЯ СЕ РАЗШИРЯВА ОТ ДУШАТА НА ЕДИН ЧОВЕК ДО ДУШИТЕ НА ДРУГИТЕ.

За да разберем какво може да произведе това действие, трябва да наблюдаваме това, което се произвежда, когато Христовата сила не действуваше сама, но възпламенявайки другите души, разпростираше своето лъчезарене.

Днес не се среща вече такава вяра, достатъчно силна, за да разбере това, което е станало и което Духовната наука прави разбираемо.


Р. Щайнер

Петото чудо е разказано в същата глава 6-та и започва така:

КОГАТО НАСТАНА ВЕЧЕР, УЧЕНИЦИТЕ СЛЯЗОХА НА БРЕГА НА ЕЗЕРОТО. И като влязоха в една лодка те искаха да преминат отвъд, за да отидат в Капернаум. Беше се стъмнило вече и Исус още не беше дошъл при тях. По езерото се бяха надигнали вълни, защото духаше силен вятър.
Но след като бяха гребали около двадесет и пет и тридесет стадии,те видяха, че Исус върви към тях по езерото и се приближава до лодката; И СЕ УПЛАШИХА.

16. Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето
17. и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.
18. Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.
19. И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.


Тези, които издават днес евангелията, прибавят към тази глава излишното заглавие: "ИСУС ХОДИ ВЪРХУ ВОДАТА", като че ли това е писано някъде в текста.
Нo не това е казано, а:

"УЧЕНИЦИТЕ ВИДЯХА, ЧЕ ИСУС ХОДИ ПО ВОДАТА."

Този е фактът. Христовата сила е нарастнала още повече. Тя е станала толкова мощна чрез извършените по-рано действия, че сега не само може да се разпростре в другите души, но Христос може да се яви живо в Неговата собствена форма пред вътрешния поглед на учениците, които са станали способни да Го виждат.

Ето следователно какво става в действителност:

Христос се намира на отдалечено място,

НО НЕГОВАТА СИЛА Е ТОЛКОВА ГОЛЯМА, ЧЕ ТЯ ДЕЙСТВУВА НА РАЗСТОЯНИЕ.

ХРИСТОВАТА сила има сега мощта не само не събуди една подобна сила у Неговите ученици, като на планината, където става умножаването на хлябовете, но Неговите ученици могат да виждат Христа в Неговата собствена форма, въпреки че физическите им очи не могат да Го видят къде се намира Той.

Христос може да стане видим отдалече за онези, чиято душа е вече свързана с Неговата.
Той може да направи Неговата форма да може да бъде виждана духовно.
В момента, когато на учениците липсва възможност да Го виждат физически, явява се в замяна тази възможност на духовното виждане, и те виждат Христа.
А това виждане на разстояние позволява обектът да бъде виждан съвсем близо.


Р. Щайнер

Мишо как се разширява съзнанието

Следващото чудо е излечението на сляпородения. Разказът за това излечение е бил особено изопачен от преданието. Вие го познавате (Ев. Йоан, гл. 9):

"КАТО МИНАВАШЕ ИСУС ВИДЯ ЕДИН ЧОВЕК СЛЯП ПО РОЖДЕНИЕТО СИ ;
А УЧЕНИЦИТЕ МУ ГО ПОПИТАХА:
УЧИТЕЛЮ! КОЙ Е СЪГРЕШИЛ, ЗА ДА СЕ РОДИ ТОЗИ ЧОВЕК СЛЯП?
ТОЙ ИЛИ НЕГОВИТЕ РОДИТЕЛИ?

"ИСУС ОТГОВОРИ: НИТО ТОЙ, НИТО НЕГОВИТЕ РОДИТЕЛИ СА СЪГРЕШИЛИ;
НО ТОВА Е СТАНАЛО, ЗА ДА СЕ ПРОЯВАТ ДЕЛАТА БОЖИИ В НЕГО."

И тогава той го изцели.

Ще бъде ли наистина християнски да изтълкуваме това по следния начин:

ТОЗИ ЧОВЕК СЕ Е РОДИЛ СЛЯП, НЕ ЧЕ НЕГОВИТЕ РОДИТЕЛИ СА СЪГРЕШИЛИ, НЕ ЧЕ ТОЙ САМИЯТ Е СЪГРЕШИЛ, НО БОГ ГО Е СЪЗДАЛ СЛЯП, ЗА ДА МОЖЕ ДА ДОЙДЕ ХРИСТОС И ДА СТОРИ ЕДНО ЧУДО, ЗА ДА СЕ ПРОСЛАВИ БОГ?

Ако бихме мислили така, това би значило, че не сме чели текста както трябва.

В действителност съвсем не е казано, че
"В ТОЗИ СЛЯП ОТ РОЖДЕНИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЯВЯТ ДЕЛАТА БОЖИ".
Ако искаме да разберем това чудо, нека да вникнем в смисъла, който се е давал на думата "БОГ".
Това ще намерите лесно в една друга глава, където Христос е обвинен, че е казал за себе си, че той е едно с Бога. Какво отговаря той?

"ИСУС ИМ ОТГОВОРИ: НЕ Е ЛИ ПИСАНО ВЪВ ВАШИЯ ЗАКОН:
КАЗАХ,ВИЕ СТЕ БОГОВЕ?"

С други думи, Христос отговаря:

НА ДЪНОТО НА ВСЯКА ЧОВЕШКА ДУША СЪЩЕСТВУВА ЗАРОДИША НА ЕДИН БОГ, СЪЩЕСТВУВА НЕЩО БОЖЕСТВЕНО.

Ние много пъти сме говорили, че четвъртият принцип на човешкото същество, Азът, е един зародиш на божественост в човека.
"ВИЕ СТЕ БОГОВЕ!" иска да каже:
НЕЩО БОЖЕСТВЕНО ЖИВЕЕ ВЪВ ВАС, КОЕТО НЕ Е НИТО ЛИЧНОСТТА ЖИВЕЕЩА МЕЖДУ РАЖДАНЕТО И СМЪРТТА, НИТО ТОВА, КОЕТО СА НИ ПРЕДАЛИ НАШИТЕ РОДИТЕЛИ.

Този божествен елемент, тази човешка индивидуалност минава от един живот в друг в течение на преражденията.

И така, не родителите бяха съгрешили, нито земната личност,която обикновено казва на себе си: АЗ.

Но това, което бе направило този човек сляп в този живот, имаше своите причини в един предидущ живот.

Той беше сляп, защото делата на божествения принцип в него изявяват чрез неговата слепота това, което те са били по-рано.

Кармата, законът на причините и следствията, е ясно показвана тук от самия Христос Исус.

Но как трябва да се упражни лечебната сила в този случай на болест?

Тя трябва да действува не върху това, което е преходния аз, живеещ между раждането и смъртта.

ТЯ ТРЯБВА ДА ПРОНИКНЕ ПО-ДЪЛБОКО ДО ОНЗИ АЗ, КОЙТО Е БЕЗСМЪРТЕН И МИНАВА ОТ ЕДНО СЪЩЕСТВУВАНИЕ В ДРУГО.

Тук отново виждаме как Христовата сила се е повишила.
Досега тя беше действувала само върху това, което се предлага в настоящето.

НО СЕГА ТЯ ДЕЙСТВУВА ВЪРХУ ТОВА, КОЕТО ЩЕ НАДЖИВЕЕ СМЪРТТА И ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА ЖИВЕЕ ОТ ЕДИН ЖИВОТ В ДРУГ.

Тук Христос действува като представител на "АЗ СЪМ".
Вливайки своята сила в "АЗ СЪМ", Богът Христос, изявявайки се на Бога в човека, дава на човека силата да се изцели от вътре чрез самия себе си.

Христос проникнал до вътрешната светиня на душата.
Неговото действие се упражнява върху вечната индивидуалност на болния и засяга чак последствията от миналите му съществувания.


Р. Щайнер

Какво нарастване ще изпита още тази Христова сила?

Остава й само да достигне онази точка, където тя ще пробуди в един човек онази част от Христовата сила, която този човек носи в себе си,
за да проникне
цялото му същество, да стане един друг човек, един човек-Христос.

Това става при възкресението на Лазара.
Тук имаме новото повишение на тази Христова сила,
коята е нарастнала от степен на степен.

(Езотеричната същност на Възкресението на Лазар Щайнер описва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите