Re: Телепортацията - мистика или бъдещ транспорт / Религия и мистика / Окултизъм

в. Монитор

Момиче, миг преди да изчезне от погледа на минувачите по Червения площад.
Кой от нас не е мечтал в детството си да преброди десетки страни, да се "изпарява във въздуха", когато у дома го чакат наказания за сторените бели, а щом училището му омръзне, да може да изчезва от час когато си поиска?... И на възрастните понякога им минава през ума да се преместват по силата на желанията си, особено когато закъсняват за среща, или ако от срам им идва да "потънат вдън земя".
Тези мечти и фантазии не са провокирани само от режисьорите на филми като "Междузвездни войни" или "Седморката на Блейк". Макар сложният термин "телепортация" (мигновено преместване на материален обект в пространството от едно място на друго) да е измислен от писателите-фантасти едва през ХIХ век, явлението е известно на човечеството още от дълбока древност.
Всъщност историята помни немалко обвити в мистика изчезвания на предмети и на хора, които се появяват неочаквано на отдалечени с хиляди километри места. Въпреки скептицизма на мнозина, разказите за невероятните събития продължават да се разпространяват от уста на уста и така достигат и до наши дни.
Една от тези случки е на монахинята сестра Мария, родена в Испания през далечната 1602 г. Целият є жизнен път преминава единствено в манастира на испанското градче Агреда. В същото време са запазени официални документи, според които в периода между 1620 и 1631 г. тя е пребивавала повече от 500 пъти в Америка, където е покръстила стотици индианци в щата Ню Мексико. Когато през 1622 г. официалният представител на църквата отецът Алонсо де Бинавидес от мисията Исолито в Ню Мексико, заварва хиляди покръстени индианци, той решава да напише писма до папа Урбан VIII и крал Филип IV Испански с молба да му разяснят кой е успял да обърне в правата вяра толкова много хора на това диво място. Когато били разпитани, самите индианци разказали, че при тях идвала "жена в синьо" монахиня от Европа, която им показвала как трябва да се отслужи меса. По-късно се установило, че част от религиозните предмети са собственост на манастира в Агреда.

С помощта на кодиращо устройство, наречено "отправител", най-малките частици фотоните, се превръщат в сноп от енергия.

Едва през 1630 г., при завръщането си в Испания, отец Бенавидес случайно узнал историята на сестра Мария. Той посетил манастира и успял да разговаря с монахинята. Подробните є разкази за посещенията на индианците юма, детайлните є описания за техните обичаи, облекло и външен вид, го смаяли. В дневника си, който за съжаление бил изгорен по съвета на нейния изповедник, сестра Мария описвала подробно пътешествията си. Документите на испанските конквистадори и френските изследователи, както и абсолютно идентичните разкази на индианските племена обаче потвърждават безпрецедентно в историята на човечеството мистериозно явление.
Случаи на телепортация на хора са известни и в съвременността. В книгата "Безшумният път" специалистът по черна магия Уесли Тюдор Поул разказва за преживян от него случай на телепортация. "През декември 1952 г. аз слязох от влака, с който пътувах на гарата, която се намираше на около миля и половина от дома ми в Съсекс. Влакът беше закъснял и автобусът, който правеше връзката, беше потеглил. Наоколо нямаше и никакви таксита. Времето беше мрачно, валеше проливен дъжд. Часът беше шест без петнадесет. Точно в шест часа имах много важен разговор с чужбина. Ситуацията беше безнадеждна. В потвърждение на закона на Мърфи и телефонът на гарата не работеше. Отчаян, седнах на скамейката в чакалнята и започнах да сравнявам времето по своя часовник и по часовника в гарата. Отчитайки, че часовниците на железопътните гари винаги малко избързват, аз реших, че точното време беше 17 часа и 57 минути, тоест, до 18:00 ч. оставаха само три минути. По никой начин обаче не мога да възстановя събитията след това. Когато дойдох на себе си, вече стоях в хола на собствения си дом, разстоянието до който се взима в най-добрия случай за двадесет минути ходене пеша. В същото време стенният часовник удари шест часа. В същия момент телефонът звънна. Едва след като приключих разговора си разбрах, че с мен се е случило нещо наистина странно. За мое най-голямо удивление видях и че обувките ми бяха абсолютно сухи и чисти, също както и дрехите ми... ".

Уредът, с който учените осъществяват квантовата телепортация.

Историята на затворника Хадад пък звучи като приказка. Мъжът обитавал килия на един от най-охраняваните затвори в Съединените щати Форт Ливенворт. Преди осъждането си Хадад бил студент в Оксфорд, а представителният му външен вид и добри обноски го отличавали от останалите обитатели на затвора. Другото, което го правело особен и карало косите на надзирателите неведнъж да се изправят, били мистериозните му изчезвания от затворническата килия или служебния автомобил, с който понякога превозвали затворниците. Тъй като всеки път Хадад обаче се завръщал с извинението, че се бил загубил по пътя или че му се наложило спешно да излезе, ръководството на затвора дълго време не повдигало въпроса за офейкванията.
Веднъж обаче Хадад изчезнал от килията си и когато при връщането си бил изправен пред директора на затвора, обяснил, че бил на концерт в близкия Канзас сити. Директорът, комуто тези постоянни изчезвания вече били омръзнали, му напомнил, че той все пак е затворник и такива отлъчки са забранени. "Но, сър, възразил Хадад простодушно, нали се върнах? Аз винаги се връщам. Не възнамерявам да избягна наказанието си. Не вредя на никого с постъпките си. Никой даже не знае, че ме е нямало тук!" Речта му обаче не успяла да убеди началника на затвора и Хадад бил наказан с пълна двуседмична изолация.
След седмица обаче, директорът на затвора и служебния лекар били извикани спешно от надзирателите, които забелязали, че от няколко дни Хадад не разговарял с тях през прозорчето на килията си. Когато отворили вратата, всички видели Хадад увиснал на саморъчно направено бесило. След като двама лекари установили смъртта, тялото на Хадад било пренесено в моргата на затвора.
След няколко дни същите лекари, съпроводени от двама патоанатоми, отишли в моргата, за да направят дисекция на трупа. Какъв бил ужасът им, когато при посягането на единия лекар със скалпела Хадад неочаквано се изправил и произнесъл: "Господа, бих предпочел да не правите това"!
Случаите на телепортация предизвикват у обикновените хора религиозно преклонение, а в научните среди разгорещени спорове, преминаващи от пълното отрицание до съмнение и интерес. Историите за случаи на телепортация може би още дълго време щяха да бъдат отнасяни към ненаучната фантастика, ако не бяха успешните експерименти на физици по квантова телепортация, които възродиха надеждата, че някога ще бъде дадено научно обяснение на това странно явление.
През декември 1997 г. световноизвестното научно списание "Nature" публикува новината, че две групи физици от Австрия и Италия, независимо една от друга (и по различни методики), са успели експериментално да потвърдят съществуването на т. нар. "квантова телепортация". Групата австрийски физици под ръководството на А. Цайлингер е наблюдавала квантова телепортация с помощта на фотони светлина. След това се появи съобщението за подобен експеримен в Италия. Резултати от още един такъв опит са публикувани от швейцарски учени през лятото на 2001 г. в списание "Physical Review А".
Квантовата телепортация днес е в центъра на вниманието на физиците. Проблемът редовно се засяга в специализираните научни списания "Nature", "Scientific American" и др., на международни конференции и т. н. През лятото на 2002 г. пък се появи още по-обнадеждаващо съобщение от австралийски физици те успешно телепортирали лазерен лъч на разстояние 1 м. За страничния наблюдател експерментът изглеждал като изчезване на лъча от изходната точка и появата му в друга. Учените обясняват и тайната на механизма на телепортацията: "С помощта на кодиращо устройство, наречено "отправител", най-малките частици фотоните се превръщат в сноп от енергия. Той се движи със скоростта на светлината и достига до друго устройство, наречено "декодер", и отново се преобразува в изходните фотони". Според проф. Джеф Кимбъл от университета в Сидни сега неговият колектив е зает с осъществяване на телепортацията на бактерии, а голямата му амбиция, естествено, е преместването на животни и хора.
Докато мистиците и учените спорят, футуролозите вече виждат в представите си осъществено най-революционното транспортно средство на бъдещето. Според някои техни прогнози телепортацията ще започне да се използва като транспортно средство след 50 години. Макар че това удоволствие ще бъде доста скъпо, те виждат надежда в... китайците! Многолюдната нация успя да смъкнe в пъти цените на електрониката, колко му е да го направи и за да осъществи мечтаните от всички ни пътешествия.