Чувал съм, че децата... / Религия и мистика / Окултизъм

Преди година (или две) НГД излъчи документален филм по темата - на английски. Естествено е, че го имам на вехаес, но проблема е, че не ми остава време за описание на информацията. Бяха се насочили към общност от сравнително малък народ, който в момента воюва (следователно е голяма вероятността от по-чести прераждания?...). Имаше интересни попадения, независимо от "шума".
Също по темата от 188и някоя си година в теософските периодични издания в Англия, България-нач. на 20в. и др. има подобни описания на истински случаи.

Личния ми опит:
Пазя спомени от 2-3 месечна възраст, дори и малко от преди това.
Спомням си, че ми беше ясно всичко, което големите ми говореха, но не знаех езика им и не можех нищо да им кажа - излизаха само нечленоразделни звуци, което мноо ме ядосваше. Но ние - децата си имахме език и комуникирахме! Близнак съм и със сестра ми си говорехме, независимо, че големите не ни разбираха какво си казваме. Има един уникален за възрастните случай, който ми е ясен като днес - (по-късно разбрах, че сме били ок. 3 месечни по това време) един ден ни изкъпаха и ни повиха в пелените и одеалцата на масата в кухнята. Излезнаха навън да хвърлят водата от коритото и за кратко останахме увити като пашкули. Спомням си как майка ми се тревожеше дали нещо нямало да стане докато се върнат, а баща ми я успокои, че няма нищо да стане, понеже сме били здраво повити, а и те бързо щели да се върнат...
Да, ама ние си говорехме!!! И хич не ни беше приятно, че така ни зарязаха. Аз предложих на сестра ми да слезем на земята и да видим какво става, а тя ми отговори, че сигурно щяло да боли, ако паднем от толкова високо. Аз й казах, че ще пробвам и ако не боли при падането, ще я повикам. Речено - сторено: завъртях се, изтърколих се и - туп - паднах от ок. 80 см на пода в кухнята. Не ме заболя. Повиках я като й казах, че не боли. Тя ми повярва и ме последва - тупна върху мен. Тъкмо бяхме почнали да се развиваме, когато нашите се върнаха и можете да си представите каква изненада им направихме...
По-късно в яслата и детската градина винаги съм се чудел на големите за това, че ни взимат за деца, а ние си мислехме съвсем хладнокръвно. Само дето не можехме да говорим на техния език. По-късно такова чувство на мъчително безсилие изпитах, когато в 6-ти клас исках изведнъж да се науча да играя тенис на маса - изглеждаше толкова лесно, а ръката ми - вдървена, топчето отскача и върви където си ще - чак съм плакал от отчаяние, че е мога веднага да почна да играя нормално и както искам... Е измина година и нещо и после нямаше проблеми...

Парамаханса Йогананда говори по този въпрос в своята Автобиография.

Според мен, достъпът до съхранената информация преминава през изменената форма на съзнанието, независимо по какъв начин ще се постигне - въпрос на методология и вероизповедание...