Re: Въпроси за Христос, на които нямам отговор / Религия и мистика / Окултизъм

1. Къде се губят детските години на Христос? Има ли информация дали е имал семейство, деца и т.н.?

Евангелие от Матея - Мъдреците от изтока отиват да се поклонят на Младенеца, виждайки звездата му да изгрява.

[2:11] И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.
[2:12] И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.
[2:13] А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.
[2:14] Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет;
[2:15] и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "от Египет повиках Сина Си".

2. Имал ли е той братя и по-специално брат - близнак? Знае ли се за негов двойник?

Има брат Яков - на 26 декември Православната църква чества Яков, брат Господен.

3. Защо след възкресението си се е появил само 2 пъти и то в ограничен кръг от хора?
4. Чисто теоретично би ли могъл да възкръсне 2 и повече пъти?

Човешкото мъдруване не дава отговори за Божията воля. Много сме ограничени във възприятията си за високите нива на духа.

5. След като е дошъл на земята за да ни спаси, то значи ли, че сега вече сме спасени и затова си е отишъл? Ние сега по-добри ли сме, отколкото е бил човека преди появяването на Христос?

Човечеството е било потънало в грехове, забравило Бога, и Бог Отец изпраща своя единороден Син, предвечния, нетварния, единосъщен с Отца, роден преди тварните създания да спаси погиващото човечество, като му покаже пътя към Божията благодат - човекът да стане съсъд на Светия Дух.

Учението на Православната църква е малко познато сред небогословите за жалост. Ще ти дам кратко резюме на книгата на Св. Теофан Затворник, която можеш да намериш в магазина на храм "Св. Неделя". Там също има и "Нашата вяра, нашата надежда, нашата любов", която пояснява поставените от теб въпроси.

Предлаганата книга "Душеполезни поучения" представлява тематичен сборник от поученията на Светителя, избрани от многобройните му трудове и е в пет части.

Първата част "Божествената основа на света и църквата" има догматичен характер и е представено светоотеческото учение за Бога, в Троица прославян, за Изкупителя, за Христовата църква и нейните пастири.

Втората част "Строежът на човешкото естество в творението" има антропологически характер - човека, облечен в Божията благодат, в неговото трисъставно устройство, за силите на човешката душа и християнските добродетели.

В третата част "Човешкото естество след падението" е показан източникът на злото в тварния свят, човешките грехове и страсти и как да им противостоим.

В четвъртата част "Завръщане към първоначалното състояние на благодатта" се говори за това, че целият ни живот трябва да бъде християнски подвиг за сподобяване с Божията благодат, която е и залог за вечното спасение.

В петата част са събрани отделни мисли на епископ Теофан за насъщните проблеми на обществото и Църквата.

6. Христос е историческа личност. Бог е негов баща. Значи ли това, че Бог е историческа личност?
7. Бог е направил човека по свой образ и подобие. Адам е от мъжки пол. Какъв пол има Бог? Ако е безполов, то защо Адам е от мъжки пол?

Светите Отци разграничават нетварните божествени енергии от тварната природа. Бог е над възприятията на човешкия разум. Бог Саваот, Господа на Силите, е светлина.

Защо приписваш на Бог свойства? Способен ли е твоят ума да обхване необхватното.

Книга на пророк Исая:
...[55:9] Но както небето е по-високо от земята, тъй Моите пътища са по-високо от вашите пътища, и мислите Ми - по-високо от вашите мисли.

8. Къде за първи път се появява понятието ДЯВОЛ, САТАНА или др. негов синоним? В какъв контекст се е появил?

Естествено, че това е библейски израз. Дори има и друг синоним - лукавия. В молитвата "Отче наш", която Иисус изповядва е казано:

[6:9] А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име;
[6:10] да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
[6:11] насъщния ни хляб дай ни днес;
[6:12] и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си;
[6:13] и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин

Тъй като много дълъг стана постинга, ето ти линк към Светото Писание:

Не зная на какво основание и от какъв източник черпиш информацията си, но е абсурдна. Дори Корана преразказва Библията. А тя е съставена в продължение на 1600 години от книги на боговдъхновени мъже. Ще кажа само, че днес се празнува Св. първомъченик и архидякон Стефан.

И така, по времето на свети Стефан срещу евреите роптаели не елини от числото на езичниците, а такива, които също били от евреите и пазели същия закон, даден от Моисей, но били разпръснати по различни страни (както и свети апостол Иаков пише в посланието си: “праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато”, и били усвоили елинския език (но не и вярата и нравите); затова и тези, които живеели в Иерусалим, ги наричали елинисти. По подобен начин се изразява и Златоуст: “Предполагам, че елинистите, за които се говори в книгата “Деяния на светите Апостоли”, са говорещите на елински и са били наречени така само защото говорели на гръцки, бидейки евреи.” Та между тези елинисти християни възникнал ропот против християните иерусалимски евреи, ропот за това, че вдовиците на елинистите били пренебрегвани при всекидневното определяне на служенията: или им определяли по-нисша работа, или им давали по-малка и по-лоша част от храната и дрехите.

При това положение на нещата, светите дванайсет апостоли свикали всички вярващи, които тогава били там, и им казали:

“Не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите. Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото”.

Това предложение на светите апостоли било одобрено от цялото събрание на верните, които незабавно избрали: Стефан, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, прозелит от Антиохия.

От тях Стефан се падал роднина на Савел, впоследствие призван от Господа с името Павел към вяра и към апостолско служение. А Павел бил родом от киликийския град Тарс. Седемте мъже, определени да служат на бедните вдовици, били избрани измежду елинистите, за да могат тези, които досега скърбели за пренебрегването на техните вдовици, накрая да се успокоят и да престанат да се оплакват и да роптаят.

Избраниците били заведени при апостолите и те се помолили, възложили ръце върху тях и ги посветили за дякони (служители).

Първи между тях бил Стефан, изпълнен с вяра и сила, и затова бил наречен архидякон. С Божията благодат той вършел много знамения и чудеса сред верните; а ако в Свещеното Писание не се споменава нищо за чудесата му, това никак не е чудно, тъй като и за делата на Самия Христос Господ е казано, че “ако би се писало (за тях) подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги”. Впрочем, с пълно основание може да се каже, че свети Стефан, подобно на старшите апостоли, е възлагал ръце върху болни и те ставали здрави. Освен това, той бил мъж силен словом и делом, верните утвърждавал във вярата, а неверните иудеи изобличавал, доказвайки им от Закона и Пророците, че те несправедливо, поради завист, са убили Сина Божий, Месията, очакван от толкова векове. И когато веднъж между иудеите и фарисеите, и садукеите, и гръцките евреи се разгорял спор за нашия Господ Иисус Христос, и едни казвали, че Той е пророк, други че е измамник, а трети че Той е Син Божий, свети Стефан, като се качил нависоко, започнал да благовести на всички за Христа Господа, като казал:

Мъже братя! Защо се засилва раздразнението между вас и целият Иерусалим се разделя на партии? Блажен е този от вас, който е повярвал в нашия Господ Иисус Христос, защото Той, за да ни освободи от греховете ни, слезе от небесата и се роди от Пресвета и Пречиста Дева, избрана преди създаването на света. Той прие върху Себе Си и понесе нашите немощи и недъзи, на слепите даруваше зрение, прокажените очистваше, бесовете изгонваше.

А те, като чули думите му, започнали да спорят с него, опитвайки се да го опровергаят, и хулели проповядвания от него Господ, както е написано за това в книгата “Деяния на светите Апостоли”: