|
публ. във в-к "АзБуки", бр. 47, 2004 г.
Академично изследване на Логоса
Съзнанието - дух на познание
За мнозина изследователи в психологията познанията в областта на съзнанието изглеждат по-скоро странични, отколкото основополагащи. Това практически довежда до разпокъсаност и противопоставяне на различните научни школи, а така също и в процеса на самопознанието.
Ноетиката - нови познания за съзнанието
Институционалните изследвания на човешкото съзнание имат едва половинвековна история. Съвременната ноетика - науката за съзнанието, е свързана с постиженията на американския изследовател Кен Уилбър. Той счита, че съзнанието, ”както излъчването и светлината, с навлизането си в пространството и времето, образува множество аспекти и като спектър може да бъде изследвано на една или повече “дължини на вълните”. Това дава възможност за подреждане на известните психологически школи, терапевтични практики и мистични учения в “непрекъснат континиум”, за тяхното синтезиране и интегриране в един модел, който Уилбър определя като “спектър на съзнанието”. В него логично се обединяват школите на източната и западната психология, мистицизмът и религиите и се изясняват особеностите на различните психотерапевтични практики. Джон Уайт, специалист в ноетичните науки и рецензент на “Спектър на съзнанието”, го определя като подобие на теорията на “великото обединение”, с която физиците се опитват “да обхванат всички физични сили - гравитацията, електромагнетизма, слабите и силните ядрени сили и по-късно и хиперсили - в една обща система”.
Като използва категориите на физичните науки, Уилбър разкрива личността и нейното съзнание като “многостепенно проявление” точно както електромагнитният спектър е многоканален израз на една конкретна електромагнитна вълна” (Дж. Уайт). Индивидуалната човешка идентичност съвпада с “върховната идентичност”, с “космическото единство”, със “съзнанието на Аз-а или божествената същност”, от която произлизат всички същества. Според Уилбър спектърът на съзнанието има 6 основни нива на съзнанието:
1) ниво на сянка;
2) Его - ниво;
3) биосоциални сектори;
4) екзистенциално ниво;
5)трансперсонални сектори;
6) ниво на разума.
Всяко ниво притежава свои специфични дуализми и илюзии, които са изследвани обстойно от различните психологически школи на Запада и Изтока. В своята съвкупност те обхващат “целия спектър на човешките преживявания: от сенчестата фрагментация на потиснатата психика до висшите нива”, в които духът и материята, разумът и тялото са “органично свързани”. Известните психологически школи са направили “ценни
проучвания” и са разработили “полезни терапии за справяне” с разстройства, с отклонения и страдания, които се появяват на последователните нива на съзнанието. За да се преодолее дуалистичната им ограниченост и противоречивост, характерна за различните школи, е необходимо интегриране, синтез, “недуалистично разглеждане на природата на живота”, сравнимо с прочутото уравнение на Айнщайн (Дж. Уайт). Парадигмата на спектъра на съзнанието открива път към висшите (трансперсонални) нива на съзнанието, които са свързани с източните религии и мистицизма, с психотехниките на релаксация, медитация и духовно израстване. Отделните психологически подходи на Изтока и Запада са твърде диференцирани и конкретизирани. Поради това те са валидни само в спектъра на многоизмерното съзнание”. Психоанализата например е полезна за тези, които са в “ниво на сянката”. Извън него обаче конкретният субект (всеки от нас) може да потърси и други, по-адекватни подходи за решаване на личните си проблеми - точно “като Нютоновата физика не може да обясни феномените на атомното ядро, поради което се е развила квантовата физика” (Дж. Уайт). Според Уилбър всяка голяма школа в психологията, в психотерапията или в религиите е насочена към отделно ниво на съзнанието. Така, без да си противоречат, школите се допълват, като всеки конкретен подход е в по-малка или в по-голяма степен правилен и полезен за своето ниво. “Многоизмерното съзнание” ги синтезира, като оценява “в еднаква степен” прозренията на Фройд, на Юнг, на Маслоу, на Мей и Бърн, на всички известни психолози, както и посланията на великите духовни мъдреци от Буда до Кришнамурти. Над монотонния едноизмерим модел на отделните научни школи Уилбър прибавя “позабравения” път към възвишената духовност и “осветлява” процеса към първичното и нелицеприятното примитивно ниво на съзнанието. Така моделът се конфигурира в пространството и добива условно стереометрични измерения.
Съзнанието като Дух
Близо 20 години след първото издание на Спектъра на съзнанието (1977 г.), във второто издание - 1993 г. Кен Уилбър акцентира върху Духа като “условие за всички условия”, като “съществуване на всичко съществуващо”, като “природа на всички природи”. “Битието и съзнанието - пише той - съществуват като спектър, преминаващ от материята в тяло, в разум, в душа и в Дух.” Духът е едновременно и най-високото стъпало на стълбата на съществуването и дървото, от което е направена цялата стълба. Той е нещо, за което трябва да положим усилия, за да го осъзнаем, за да разберем “с кого да се съединим и отъждествим”. Според Уилбър осъзнаването на нашето върховно тъждество с Духа се постига само след определени усилия за духовно израстване, развитие и еволюция. Привикнали да съществуваме и да мислим в едноизмерното пространство на едно-единствено ниво, хората мъчително преминават в следващите по-високи нива, където могат да разберат “Върховното тъждество”; това, което е изглеждало далечно и непонятно, изведнъж се оказва, че е било “тук от самото начало - идеално и в своята пълнота”. Образно казано, “единствено от последното стъпало може да осъзнаем, че цялата стълба е направена от дърво”. Еволюцията на Духа към Върховно тъждество присъства винаги, но сякаш е закрита от видимото, от ограничената гледна точка на по-ниските нива на съзнанието. На всяко по-високо ниво на съзнанието Духът вижда себе си в необятно пространство и време, “вижда, че винаги е съществувал”. Тогава нивата на съзнанието - “стълбата на съществуването”- стават излишни, те са изпълнили своята цел и човек разбира, че в процеса на духовното израстване всъщност не е придобил “нищо, което не е съществувало преди”. В духа на Хегеловата диалектика, “духът никога не се изгубва”, “всичко това е една голяма игра”, пише
Уилбър. Нивото на разума е актуално и обичайно състояние на съзнанието. Като “безкрайно и всеобхватно, нивото на разума е съвместимо с всяко друго ниво или състояние на съзнанието”. Разумът според Уилбър може да бъде представен като “всеобхватна и безмерна реалност, за която всяко ниво представлява илюзорно отклонение”, “склонност към концептуализация, обективация и дуализъм”. В еволюцията (и инволюцията) на Духа
Разумът има основно значение. Като се опира на Беноа, Уилбър коментира т.нар. “вътрешен жест”, своеобразно вътрешно експериментиране, което се демонстрира чрез три основни фактора:
1) Пасивно внимание, което позволява да се промъкват нови и свежи идеи, адекватни на конкретната реалност; аз-ът и светът се сливат;
2) Прекратяване на концептуалното мислене, на дуалистичното символно познание, “което неизбежно изкривява реалността”; настъпва пълна “умствена тишина”, без да се потиска мисловният процес;
3) Пасивно съзнание, абсолютно спокойно, без връзка с миналото или бъдещето, извън времето и пространството; цитира се проникновената мисъл на Кришнамурти: “стремежът към осъзнаване пречи на постигането му”, “човек, който търси истината, никога не я намира”. Преодоляването на първичния дуализъм помага да се осъзнае единството на човека както с външния, така и с вътрешния свят. Това повишава енергетичния баланс, умножава физическата и психическата мощ, индуцира наблюдателност, спокойно осъзнаване. Вербализацията, словесността обаче раздалечават познаващия субект от обекта на познанието и неизбежно изкривяват познавателния образ. Парадоксално, но разбираемо е твърдението, че творчеството започва от мигове на “разконцентрираност и несъсредоточеност на едно ниво на съзнанието” и своеобразен преход и насоченост към по-високо ниво. Разбира се, Уилбър “не се отказва” от по-елементарните нива на еволюцията. Образно казано, “необходимо е само за кратко време напълно да прекъснем мисълта и да изхвърлим картите, за да можем наистина да видим територията”. Възприятието приема своята най-чиста и проста форма, когато е свободно от “интелектуален анализ или концептуална рефлексия”. Тихото просветление е лишено от всякакви усилия или
концентрация: умът е доведен до “кристална бодрост”, състояние на интензивно, но все пак пасивно внимание. Тихото просветление е прекратяване на първичния начин на познание, на дуалистично символно мислене. Разумът е цялостно отражение, което преодолява противопоставянето на субекта и обекта и всички изкривявания, причинявани от дуализма, концепциалността и словесната символика, своеобразно “изригване на образи”. Временното освобождаване от конвенционалното и дуалистично знание поражда усещане за лекота, спонтанност и въодушевление, които са симптомите на пробуждането (сатори). На всяко минало ниво “изцеляването на основния дуализъм” води до поемането на отговорност за части от самите нас, от които преди това сме се отказали. На нивото на Разума изцеляването на човешкия дуализъм “означава поемане на отговорност за своите депресии, тревоги, принуждения, защото се осъзнава, че това са неща, които сами причиняваме на себе си”. След като се идентифицираме с отчуждените аспекти, те вече не са външни, не ни притискат или заплашват и престават да бъдат проблем. Изцелявайки “третичния дуализъм”, се поема отговорност за цялостния организъм, за чувствата на тялото и за съществуването в света. По-нататък в духовното израстване се осъзнава невъзможността да се избира съдбата, но възможността да се приеме и поеме отговорност за отношението към нея. Изцелението на първичния дуализъм означава поемане на отговорност за всичко, което ни се случва, защото то е нещо, което сами сме предизвикали без преценка или обсъждане; това
е, което се случва в момента в нас и извън нас, като “вслушване в неволните ни мисли, като в шума на дъждовните капки”. Когато човек погледне в себе си, за да открие възприемащия, той намира цялата вселена, престанала да се проявява като “външен” обект, и я усеща като изцяло идентична с виждащия. Образованият и образоващият се субект, всеки от нас, ежечасно преоткрива в процеса на ежедневните си дейности или в часовете на усамотение познанията на Разума, на Духа, на Съзнанието. Индивидуалните усилия в този процес са по-успешни, ако се опират “временно” на специализирани (концептуални) познания. Самотният изследовател на душевността периодично сверява самопознанието с интегралното знание, за да се убеди, че те са една и съща реалност.
доц. д-р Милка Василева
www.pk.dobrich.net/Vasileva_M.htm
www.astro-noetics.com/wilber.html
http://members.aol.com/Mszlazak/
|
)