I am about to share with you my own experiences of charging for spiritual teaching. This sharing is my gift, on a practical level, to those of you who are teaching spiritual information now, or especially to you who are about to teach. If you are a seeker, perhaps this will help you to understand the precarious balance that spiritual teachers must find if they are to remain in integrity with what they charge you to come to their classes.

How I Began Teaching
Almost twenty years ago, I was asked by my guides to teach what had been taught to me in the twelve years prior to that. I didn't know, during the whole twelve years of my training, that I was going to be asked to do this. So the request came as a surprise.

The request also came as a shock. So much so that at first I said no. I didn't want to make my life public. I was thinking only of myself. But over a period of about two weeks, my guides made clear to me the Spiritual Law that says, When you receive a spiritual gift, it cannot be kept only for yourself. It must be shared with others. When I saw the truth of what they were saying to me, I reluctantly agreed to teach what I had learned.

As I set out to prepare to teach a class on the Mer-Ka-Ba meditation of ascension and Sacred Geometry — the sacred shapes and proportions that generate the Creation within which we live — I encountered an ordinary and everyday problem: Was I to charge money for this spiritual knowledge, or was it to be given away for free?

This was a question that had never entered my mind until that moment. I really didn't know what to do.

Spiritual Traditions Differ
My first thought, because I went to Catholic schools when I was growing up, was that the teachings must be given freely. Many Christians believe that because Jesus gave away his teachings, so should spiritual teachers today.

But during the past twelve years my guides had been sending me all over the world learning from different sources, and the spiritual teachers and traditions I had encountered all put forth different ideas about charging for spiritual knowledge.

For several of the twelve years, for example, I was a Sufi, and the Sufi tradition says the exact opposite of the Christian tradition. I was taught by the Sufis never to give away spiritual knowledge. The Sufi teachers I studied with believed that there must be an exchange. It didn't have to be money, but there had to be an exchange, or the student would miss the lesson.

From these two opposite poles, I began to contemplate what to do.

What Would Jesus Do?
Then I thought of Jesus. If he were alive today, could he preach in the same way that he did 2000 years ago? And I saw immediately that the answer was no. To begin with, gathering thousands or even hundreds of people together in cities nowadays is illegal. If he tried it, Jesus would be arrested immediately and fined. And if he continued to do it, they would put him in prison. To gather people legally, he would have to hire managers to obtain licenses for assembling, or rent the venues within cities, which is very expensive. If he traveled outside of the country that he lived in, he would have to have passports and airline tickets.

In other words, if Jesus had performed his ministry under 21st-century conditions, he would have been faced with the same ''money'' problems that all spiritual teachers are faced with today. So, for simple, practical reasons, spiritual teachers must charge something or find someone who will pay the expenses for them. Either way, the expenses are a fact of life.

The first reality that I was faced with was the undeniable fact that if I was going to gather a hundred people together under one roof, I would have to pay for the space. I didn't have any money myself, so how was I going to pay for this venue? It became excruciating clear that I had to charge something, or I couldn't even begin to teach.

The more I realized the costs of putting on a seminar — phone bills, mailing costs, electronic and audiovisual equipment, PA systems, plane tickets to various locations, and on and on — it became absolutely clear that it was going to cost money to teach, whether I liked it or not.

Further, if a spiritual teacher is to devote his or her entire life to teaching, as I was being asked to do, there has to be enough money left over to pay life's simple necessities — rent, food, etc. And so taking all of these concepts into consideration, I realized that what was important in today's world was that the exchange the Sufi's talked about had to be ''fair.''

There are spiritual organizations that require you to give everything you own over to them before they will teach you, and some which require such high prices that only a few people could ever pay for their spiritual knowledge. One, which I will not identify, asked of students that they pay over $100,000 for the information. These are examples of the extreme, and in my mind they are wrong. They are not fair.

Giving It Away
Then, as I actually began to teach, I discovered that no matter what price you put on the class or seminar you are teaching, for some people it will be too much. There are people who are so poor — especially in foreign countries — that any reasonable price whatsoever is impossible for them.

My first solution to this was to allow free classes for those who could not pay for them.

And that was when I began to experience directly the reason for the Sufi understanding that you must never give away spiritual knowledge. I truly hadn't known why the Sufis believed this idea, but the answer now unfolded right before my eyes.

Class after class, as I gave out free tuition to those who said they could not otherwise attend, I experienced that it was these people — the ones who were allowed in for free — who never understood what was being taught. I even discovered that if another person paid for someone's class, there was the same problem. The free students were almost always the ones who showed up late and left in the middle. They were the ones who would fall asleep or talk throughout the class. And, even more important, they were the ones who didn't actually practice the meditation after the class was over. The Sufi's reasons for never giving away spiritual knowledge for free were glaringly apparent.

A Fair Exchange
So what was the answer? I decided that the exchange was all-important. If students received the teaching for free, it would have no meaning to them, but the exchange didn't have to be money. Instead of money, they could give time and energy. In so doing, they would engage their desire to learn, and it would have meaning to them.

So I told those who said they could not pay that if they would volunteer their time to one of the major charities, such as Red Cross — enough time, based on ten dollars per hour, to pay for the workshop — then they could attend for free. I asked for a letter from the charity to verify their time.

I still do this today. And what is truly fascinating is that only about one person out of fifty actually takes me up on this offer! Even though they are not working and could easily give their time, it turns out that almost all of those who ask to come to my workshops without paying are not doing it out of deep spiritual desire, but simply because they want to get ''something for nothing.''

How Beliefs Affect Your Results
Another side of the equation of paying for spiritual knowledge is that whatever we believe to be true around money affects the outcome. When I first began to teach, I decided that what was fair was $222 for three days. I could barely pay for all the expenses, but that amount seemed fair to me.

However, my secretary, who arranged the classes and actually talked to the potential students, thought that this amount was outrageously high. Even though she could see on the books that we were actually losing money, she still believed the workshop was too expensive. And so, every time someone called in to register for a class, her beliefs would transfer to the person signing up. Inevitably, they would ask for a payment plan. I ended up with hundreds of people making payments, which was slowly sending us into bankruptcy.

Then my secretary moved to another state, and I replaced her with a woman who believed the opposite of her predecessor. She believed that what I was charging was entirely too little. So she talked me into raising the amount to $333. And, because she thought this amount was fair, from the time she arrived not one single person felt as though they needed to have a payment plan. Not even one!

This story shows clearly that what you believe affects the outcome — even with money (incidentally, this is equally true if you have a healing practice — it doesn't just apply to teaching).

Financial Success Is Important
Today, after almost twenty years of experience around the subject of paying for spiritual knowledge, I believe more than ever that there needs to be an exchange. It needs to be fair, but not charging for spiritual teaching doesn't work, not for the teacher, and not for the student.

And what you personally believe around money will affect the outcome. Your beliefs about money will ultimately determine whether or not you succeed financially.

And succeeding financially is important, because until you do, you will be limited in your ability to share with others the spiritual teachings that God has given to you.

В.Р.

Dharma
be you a mere mortal or Gautama Buddha

Ако мъдростта е платена то имаш напулно свободната възможност да изкараш парите с които да я платиш.Винаги мъдростта се плаща пот дадена форма.Дали с труд или пари.Просто когато си дал нужното идва момента,когато трябва да си получиш мъдростта.Парите са труд а всяка дейност може да се нарече труд.Стремежът към мъдростта изисква усилия.
Но много ясно,че просто парите,не могат да ти донесат мъдростта,ако не си ги искарал с труд.

равенство между мъдростта и парите
за тва казват "Пари ни дай не акъл
щот акъл няма как да се земе или имаш или не

Мъдростта се купува или продава ? Е как купуваш и продаваш от себе си на себе си не ми стана съвсем ясно, но все пак ....

Неможеш да купиши това което вече имаш, дори и да го продадеш неможеш - можеш само да го споделиш

"Хаосът присъства и отсъства навсякъде"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето и моето мнение *кой ли ме е питал.......

Когато на земята се появи месия Неговата роля е от основна и несравнима важност, защото както е казано от най-древни времена без СатГуру - Истинския Учител никой не може да получи Просветлението и Освобождението от Закона на Кармата.

Но Учител или най-обикновен човек - тялото е същото и физическите нужди са безотказни и не могат да се пренебрегнат. Вода, храна подслон, дрехи.

Историята показва, че никой от Истинските Учители не е работил за прехраната си - но не е и взимал пари за дейността си.
Тогава как е оцелявал на физически план?
Отговорът е: Чрез доброволни дарения !
В древността учениците са идвали при своя Учител и всеки е носил нещо за ядене, я плод, я купичка ориз или питка или друго. А също учениците са събирали донации и са строели доброволно ашрам в който е обитавал Учителя им. Тъй като Неговите светски потребности са били винаги сведени до екзистенс минимум не е било трудно да бъде поддържан живота му дори и в най-бедни страни като Индия и др.

Какво става в днешно време, когато всичко е базирано на материализъм. Съвременните гуру искат луди пари от учениците си дори за минималното което им предават под формата на лекции и учения..... Те стават богаташи и
се радват на всякакъв лукс. Такива учители за мен лично не са истински. Те са бизнесмени използуващи наивните и едва ли имат способността да им дадат нещо особено истинско.


Аз имам рядкото щестие и късмет да съм ученик на Живия Учител Прем Рават и вече 25 год практикувам технките на СебеПознанието ......без да съм платил нито една стотинка за това. Той казва:
$Как мога да ви продавам това, което си е ваше. То е във всекиго по рождение. Аз ви давам само Ключът към него.
Верно е че без този Ключ никой не може да направи Истинския контакт с Себе си ...... макар и Съкровището да е вградено във всекиго по рождение.
Може би по това ще познаете Истинския Учител от огромната армия лъжеучители и шарлатани...... И също по това, че Той няма да ви предложи нова религия или каквото и да било Учение. Той предлага ЕДИН ЧИСТО ПРАКТИЧЕСКИ МЕТОД ЗА ВЛИЗАНЕ В СЕБЕ СИ. Това е всичко.
От какво живее моят Учител ? Както винаги от доброволни дарения. Всред учениците Му има много бедни хора, но и много богати - всякакви. И всеки спомага колкото може, за да се разпространява СебеПознанието, което все повече и повече става популярно по света. Милионите Негови ученици събраха пари и купиха дори един самолет на старо, за да може Той да достига лесно и бързо всички кътчета по света. А пилот е Той самият. Но Той не го искал от никого - всичко е от донации.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така се стига до идеята, че мъдростта и истината трябва да са притежание единствено и само на богатите - защото имат как да си я купят. Бедните не са хора. Коя истина и коя мъдрост би направила подобно меркантилно заключение?




Are you not entertained? Are you not entertained? Is this not why you are here?

Но кой ще може да гарантира, че тези доброволни дарения са наистина доброволни? Не е никакъв проблем за един учител да внуши даването на такива дарения. Аз лично съм виждал как го прави това един дъновист педи двадесетина години.

Тука много е плъзгава почвата и човек лесно може да се излъже, като започне да вярва на "духовни бизнесмени". Това е основната причина да държа за самоусъвършенстването на човека, според това до колкото са му дадени в даденият живот способности.

Няма нещо, което Бог да ни дава, като за целта е необходим непременно учител или посредник.
===========
Е, така виждам аз нещата. Който иска нека да ходи при хора, които се самообявяват за учители.

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Без ключ немога да направя контакт със себе си ? и този ключ ми го дава някакъв учител ? Това може да го вярва само човек, който не вярва в себе си. Никой учител не е способен да ти даде мъдрост или да ти даде изобщо каквото и да било. Ти имаш всичко, всичко външно е поредната илюзия с цел - предимно манипулация.

Ходиш при някой си учител - добре ходи, имам чустовто че му се възхищаваш някак. Той не е нищо повече от теб, а ти го наричаш учител според мен неможе да е нищо повече от приятел - но това за теб не е достатъчно ? хайде по добре да е учител, че имам нужда някой да ме учи.

Ти си ученик! на ЖИВИЯ учител! хехехехе

"Хаосът присъства и отсъства навсякъде"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

интересно закл@чение и напълно го споделям. и преди съм мислил по същатата тема. кое е това нещо, което може да се купи? информация ли е или чуждият опит? ако е информация, тогава няма проблем да се купи или да се стигне до нея, информация за продукти, технология, способи има навсякъде и непрекъснато някой нещо открива. и ми се струва правилно да се купи, все пак човекът, който е стигнал до нея е вложил време в образованието си, време и средства в развитието си и предлага една завършена идея, зад която може да стоят много години. това е ясно.
обаче става дума за мъдрост. нещо, което някой преживява, когато се докосне до сърцевината си. не е информация, не е способ, не е изобщо нещо от външния свят. и тук идва тънката граница. трябва ли на някой друг, който никога не се е докосвал до центъра си съзнателно, да се предлага споделяне на подобно преживяване срещу пари или отплата? и може ли вътрешното преживяване да се измери? отговорът е, че не може. и все пак трябва да има замяна. как става тогава това
когато работим ние влагаме труда и усилията си в работата си. ние влагаме от времето и съзнанието си. от себе си. и работата ни има значение за нас, създали сме нещо, свършили сме нещо и като такова го ценим. само някой, който притежава нещо ценно, може да оцени друга ценност, когато се предлага от друг. ако поискаме само да вземем без да споделим от себе си, се оказва, че нищо няма да можем да получим. ще се окаже, че стоим пред незначителна информация, която ще запишем някъде в мозъка си и после дори можем да се похвалим, че много знаем. но истинската мъдрост е изпусната, защото не е имало контакт със собствения център, за да се получи общуването с другия човек, този, който е имал да сподели нещо. дори не става дума за пари, а за отношение, за дълбочина на преживяването, за смисъла, които придаваме.
а другото, че мъдростта, само за богатите ли е, пак е изпусната значимостта, тогава не трябва да се заплаща с изобилие от пари, а с нещо друго, което би имало вътрешно значение.
надявам се, че изразих точно вижданията си

Dharma
be you a mere mortal or Gautama Buddha

Твоето крайно повърностно мислене и възприятия дразнят не един човек в клубовете...... Просто си назад с материала и второ - си страшно задръстен /човек с наслоени погрешни представи и разбирания/ За третото - че на всичкото от горе си и ехиден и се опитваш да се гавриш с тези, които те превъзхождат в една област....... няма да коментирам. Коментара е налице в клуб Психоанализа - иди си го прочети.

1.Със или без Учител ?
На света има 2 категории:
а/ такива, които приемат ролята на Учител
б/ такива, които отхвърлят тази роля.
Това, което е най-траги/комичното е факта, че тези които са приели ролята на Учителя и станали ученици са наслаждават наистина на "облагите" от тази връзка и НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ ТЕЗИ, КОИТО Я ОТХВЪРЛЯТ.
За разлика от тях тези които отхвърлят ролята на Учителя обикалят като бездомни кученца около колбасарница и САМО ОПЛЮВАТ И СЕ ПОДИГРАВАТ С ТЕЗИ, КОИТО СА СТАНАЛИ УЧЕНИЦИ. Те се опитват да играят ролята на МЕСИИ отварящи очите на заблудените.

А истината е, била е и ще си остане неизменна:
Без помощта на Живия Учител никой не може да установи връзката със Себеси отвътре! Това е Закон и всеки, който се опитва да го изопачи, измени и отрече......рано или късно се проваля с трясък.

Но кой ще може да гарантира, че тези доброволни дарения са наистина доброволни? Не е никакъв проблем за един учител да внуши даването на такива дарения. Аз лично съм виждал как го прави това един дъновист педи двадесетина години.
В страната, където живея - най-богата в Европа е страшно разпространено да се правят донации за всевъзможни цели. Получаваш брошури по пощата, обаждания по тлф. идват ти на крака и т.н. и т.н. И хората дават. Дават защото имат пари. Неотдавна направиха всенародна акция за събиране на пари за децата болни от АЙДС в Африка. ТВ всеобща кампания, деца-ученици плъзнаха из улиците, трамваи, метро навсякъде с кофички и хората дават ли дават........ Събраха за 2 дни повече от 20 милиона долара. В същото време медиите разобличават постоянно разни хуманитарни организации, че организаторите на върха обират каймака от донациите за свои нужди.....И стават мултимилионери без да работят.
Проблем! И то голям!

Моят Учител винаги е казвал, че всек е свободен да подпомага с каквото може неговата дейност в разпространяването на Познанието. Но също така никога не взима пари от някой, предварително - преди да е получил Познанието. Защото това би излязло като купуване. Много милионери са отивали при Него и казват:" Колко милиона искаш да ми дадеш Познанието? Само да стане по-бързо че съм много зает.!" Той ги отпраща винаги.
Сега!!! Какво става, когато човек получи Познанието и започне да практикува техниките? Такъв човек получил възможността за установяване на директен контакт със Съкровището в дълбините на своето същество - и в резултат: ЕДНО ИЗЖИВЯВАНЕ ПРЕД КОЕТО ЧОВЕК ОНЕМЯВА И НЕ МОЖЕ ПО НИКОЙ НАЧИН ДА ОПИШЕ И ИЗРАЗИ. ТОЛКОВА Е КРАСИВО И НЕЗЕМНО. Изживяване на Мир. / Няма да се изкуша да почна и аз да го описвам с думи...../
Тогава и САМО ТОГАВА ученика схваща и то само в един миг КОЙ Е ТОЗИ КОЙТО МУ Е ДАЛ КЛЮЧА !!! Автоматично - без внушения и убеждаване. И тогава на човека му идва да даде всичко което има за да се отблагодари за това Блаженство и Неземно Щастие. Разбира се никой не го е питал за това.
Та ти питаш: "Кой може да гарантира, че тези доброволни дарения са наистина доброволни?"
Да гарантира на кого? На тебе лично ли? Какви гаранции искаш ТИ? Устни, писменни, подпечатани, заверени в райсъвета.....какви? Ако искаш дарявай, ако искаш недей - кой те насилва изобщо??? Какъв ти е проблема на цар Ум.

Ти си гледал /много е важно с какви очи!/ някакъв дъновист преди 20 години какво правел и....този спомен ти е окепирал съзнанието. Дръж си го, коткай си го, радвай си му и си стой задръстен коооооооолкото си искаш. Кой ти пречи?

"Тука много е плъзгава почвата и човек лесно може да се излъже, като започне да вярва на "духовни бизнесмени". Това е основната причина да държа за самоусъвършенстването на човека, според това до колкото са му дадени в даденият живот способности. "
А ти като много други, какво си фантазираш, че става като приемеш да станеш ученик? Че Учителя ще изпълни твоето самоусъвършенствуване а ти ще си лежиш и почиваш??? Не, не ! Учителят ти дава Ключът и осигурява помощ и асистиране по Пътя на Твоето Собствено Усъвършенствуване по който ТИ почваш Лично да вървиш.
ИСТИНСКИЯ ПЪТ - който е много интензивен и много труден. Защото това не е път в който ще трябва да се натовариш с нови идеи, учения, философии, догми и какво ли не......А Е ПЪТ НА РАЗТОВАРВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО ТИ ОТ ЦЕЛИЯ НАТРУПАН ТОВАР....../може би от много прераждания..../ ОТ КОЙТО НЯМАШ НУЖДА..../напр. спомена за онзи дъновист, който те преследва 20 год вече/
ТОВА Е ПЪТ НЕ НА "ПРАВЕНЕ" А НА "РАЗВАЛЯНЕ НА НАПРАВЕНОТО". Описан е от древността, че този който тръгне по този Път веднаж....трябва да приеме че ВРЪЩАНЕ НАЗАД НЯМА. Пътища и мостове водещи назад ще бъдат унищожени завинаги. Защото нямаш нужда от тях. Защото Пътя към Светлината е напред и само напред. И има само една единствена Реалност - Тя се нарича "ТОЗИ МИГ" в който съществувам.

"Няма нещо, което Бог да ни дава, като за целта е необходим непременно учител или посредник.
===========
Е, така виждам аз нещата. Който иска нека да ходи при хора, които се самообявяват за учители."
Казвал съм го много пъти ....ще го подесеторя отново и за теб - защото кофата ти е пробита и НЕ МОЖЕШ ДА ЗАДЪРЖИШ НИКАКВА МЪДРОСТ В СЕБЕ СИ ОТ ТАЗ КОЯТО ТИ СЕ НАЛИВА......
Няма нито едно нещо, което си днес и наричаш "АЗ" под формата на познания и умения КОЕТО ДА НЕ ТИ Е ПОКАЗАНО И ДА НЕ СИ НАУЧИЛ ОТ НЯКОГО ДРУГ. МНОГО СА УЧИТЕЛИТЕ ТИ - НО НЕ ИСКАШ ДА СИ ПРИЗНАЕШ. Родителите ти те наУЧИха да проходиш, как да се храниш, как да дрескаш в гърнето а после в клозета, как да си миеш ръцете, да се къпиш, да се обличаш......В у-ще много учители си блъскаха главите и си късаха нервите да те наУЧАт да седиш мирно, да не плямпаш нон-стоп, да слушаш и внимаваш, да четеш и пишеш и т.н. После живота те поде и всяко нещо, което си научил е било казано и показавано от други хора, които са играли ролята на учители в живота ти......

Но глупака, като дойде време да открие Себе си - Истинското Себе си или НАЙ-ТРУДНА ЗАДАЧА ЗА ЕДИН ПРОСТОСМЪРТЕН заявява:
- Немам нужда от учители - сам ша го свърша!


На добър час! Прави го и спри да се гавриш с тези, които вече са го направили.....Какво чакаш! Прави го сам!!! Още ли не си го направил?
"Но кой ще гарантира че някога ще го направиш" - казано в твой стил......