Всички видими форми са илюзия,

просто вълни в безкрайното пространство.



Ние сме уловени в капана на ограничените форми

и забравяме за скритото неделимо пространство,

в което те се появяват.

Всьщност, от "невидимото" се сьздава "видимото",
това са две области на света,
от които ние виждаме само едната.

Дали обаче не можем да се научим да виждаме и другата,
невидимата област?

Илюзия е да мислим, че всичко е илюзия...


Всички видими форми не са само илюзия, а проявление на реални субекти на различни нива на съществуване.
Ако отричаме видимото, то значи да отречем познаваемостта на света, от което следва, че пораждаме илюзията за "друг свят" и "друг живот", които са реални, а не тези тук.
Ето, така се ражда тя...
А забравяме всички древни напътствия: "Каквото е горе, такова е и долу!"
Има един универсален Закон на аналогията - опитай се да го трансформираш в различни условия за различни цели и ще останеш удивена от възможностите, които ще се разкрият предтеб!

лекичко се отдалечаваш от центъра
ил@зията е в сетивата само

Dharma
be you a mere mortal or Gautama Buddha

точно
илюзията е отдалечаване от центъра

това пространство, тази неделима субстанция е съзнанието
то е като прегръдка, в която всичко се проявява, живее и се движи

ако успеем да видим тази неделима основа във всички видими обекти в света,
ще разберем, че всички форми извън нас, както и всичко в собственото ни съзнание, е само игра, танц, неспирно движение на образи

истинската реалност е СЪЗНАНИЕТО

(но те естествено са неделими)

Съзнанието е полето, в което се появяват всички форми и което ги поддържа. Осъзнавайки това поле, ние може да усетим цялата вселена вътре в нас.

Един велик е казал:
"Открийте, че не вие сте в света, а че светът е във вас"

Защо абсолютизираш за всички видими форми? Та по тази логика аз мога да кажа, че всички твои думи са илюзия и нямат нищо общо с действителноста.

Иначе думите ти звучат някак си... ОКУЛТНО.... , ТАЙНСТВЕНО,....ЗАГАДЪЧНО... Ама защо нещо много се съмнявам в тяхната искреност?
Да не би да съм усетил нещо, което не е за казване?

Има относително съответствие между повечето форми и съдържание
а отъждествяването на едното с другото т.е. липсата на различаване
е точно илюзия

да не искаш да кажеш, че
съзнанието, като влезе да живее в едно тяло,
то започва да се отъждествява с него,
да се мисли за отделено от останалото-

дава си име,
започва да трупа свои представи и идеи
и започва да си мисли "това съм аз"

но е забравило, че е нещо много повече?