"Всички ние имаме висша душа, която се докосва до Небето. В безмълвието ние влизаме в контакт с тази душа, която сама по себе си е сила, могъщество, хармония, светлина, пълнота...квинтесенция на самия Бог."

Не знам на кого е този цитат ама душата се докосвала до небето, доста глупаво ми звучи. Да не би да смяташ че душата е някакво отделно същество което живее заедно с теб. Душата това си ти или по-точно ти си разумна енергия.

Говори се за висша душа.
А какво и кои сме ние...?

Според мен има разлика между душа и дух. В духът е силата, в душата е чистотата. Душата е тази наша същност, която запечатва всичко откакто сме излезли от Бог и нататък. А духът съдържа тези наши качества, които развиваме или от които не сме освободени. Душата е разширение, духът е концентрация.

Още първия път видях че пред душа има дума висша.Значи според теб и някои други, ние хората сме едно сложно съзнание което съществува едновременно някъде във висшите светове и едновременно и на земята като хората.И естествено комуникацията между тези две нива на съзнание е доста ограничена да не кажа невъзможна.Това като теория не е кой знае какво, в смисъл не е толкова сложно.

Сега ще ти кажа как аз ги виждам нещата.Хората са разумна енергия която е в едно с биологичната си обвивка, след смъртта се преминава в друго състояние на съществуване, така го е заложил някой - забележи не съм казал Бог а някой доста можещ.

Аз пък виждам, че човек има двойна природа - нисша и висша.Някои ги наричат душа. И те се проявяват едновременно. По-често преобладава нисшата, егоистичната. Но и другата за кратки периоди се показва. Трябва да можем да ги различаваме.

Бих добавил:
Измеренията на духа в по-конкретен план е умът, а на душата - сърцето, а в още по "материално" измерение - мислите и чувствата. Техните сътветствия пък като принципи в Битието са Мъдростта и Любовта. Конкретен пример в живота за тези съответствия, можем да видим в музиката - това са хармонията и мелодията. Без едно от двете всъщност нямаме музика - резултатът, което пък съответства на волята в измерението от плана в който са сърцето и умът и на Истината от плана на принципите в Битието.

Точно така и аз го приемам, но не ми беше подредено. Само с музиката не съм съгласна и ще кажа защо.
Хармония и мелодия има само в периодите класицизъм и романтизъм (има и в по-късните епохи, но не е така ясно разграничено), което започва от Хайдн, Моцарт и Бетовен (виенските класици) и продължава вече с романтизма- Шопен, Шуман, Брамс и т.н. Преди този период обаче е Бах. Музиката му е полифонична. Представлява три или четири гласа (понякога и повече), всеки от който е еднакво важен и върви линейно, а не вертикално (както е при хармонията). Музиката се развива по начин, по който процесите стават в човека. След полифонията идва класицизма- мелодия и хармония. След този период възниква импресионизма в музиката (например Дебюси). Той е различен от класицизма. Особен е, има тенденция към едновременно описване на природни картини чрез музика, така и на емоции, усещания, но не от дълбок характер както при романтизма. След това идва взрива- експресионизъм (Шьонберг например). Той поставя нови правила. Подрежда под някакъв вид хаоса. Борави с елементарните частици, детайлите. Интересна е връзката на всички тези течения в музиката, и изобщо в изкуството, с духовно развитие на човека, както и най-вече с неговото светоусещане, и неговата мисъл.

Алеле, к'во ма напраи ти.

Какво те направих?