"Основна черта на жената е Милосърдието.
Ако жената,не е милосърдна,отзивчива към страданията на хората,ТЯ НЕ Е ЖЕНА.Сегашната жена пренебрегва своето ценно качество и се стреми да стане мъж.
Жената е носителка на най-възвишеното в света,на онази нежност,която се съхранява в нея."

Беинса Дуно
Из "Новата Ева"




.............................

Просветлените хора не се делят по полове. Останалите могат да се делят по какъвто си признак искат. Ако ще да си мерят размера на гръдната обиколка- все тая.

Агарта, чудя ти се на акъла.
Минава ли ти изобщо в главата идеята, че сигурно достатъчно много знам за състраданието, че да се налага да ме просвещаваш? Като теле на поляна.

Марули марули марули
безкрайно зелено поле
сред него седи и се пули
едно възхитено теле.

Възхитено от прозренията, които бог му спуска с твоята състрадателна ръка...


В противоположность этому подход Гаутамо делает попытку сокращения путем рационального признания «не-своих» компонентов личности. Этот чрезвычайно Ян-сторонний подход ДОЛЖЕН быть сбалансирован через «Инь»-развитие, практикование безграничного состояния ума, особенно погружением и прониканием в 'metta' (безграничное дружелюбие) и из него, в 'karu.na' (буквально в «заботу», но по печальным причинам в основном трактуемом как «сострадание» – которое является лишь нижней гармоникой того же самого состояния) и из него, и в 'mu.dita' (разделения безграничной радости со всеми чувствующими Существами) и из него.

«Истинное сострадание», по Гаутамо, – скорее умственное состояние, чем физическая эмоция. В таком состоянии может иметь место оценка: в каком случае собеседник пострадает больше – когда только он не знает болезненную правду, или же когда она не объявляется вообще (другим людям

Гаутамо называл этот уровень carina. Английский термин «забота» имеет отдаленное сходство с этим понятием, хотя это слово более предпочтительно, чем часто используемый термин «сострадание», поскольку последнее часто привлекает нижние гармоники «заботы», а признак правильной частоты – это то, что это следующий шаг после дружелюбия.

В то время как Гаутамо в своем учении ограничился четырьмя шагами шкалы любви (дружелюбие, забота, радость за других людей, невозмутимость), нижеследующее описание детализирует это несколько дальше. Это представляется необходимым, так как современные последователи Гаутамо в большей части утеряли концепцию этой шкалы, и поэтому никогда систематическим образом не добираются до более высоких вибраций (большинство адептов начинают с дружелюбия класса A или C (описанных выше) и затем падают к «состраданию» (страданию с другими людьми), вместо того чтобы подняться к «заботе»).

- Аффинити (как готовность быть здесь),
- Спанда [Spanda] (вибрация прямо перед деланием чего-либо).
Повышение частоты «любви» непрерывно И плавно проходит через следующие состояния:
- дружелюбие,
- любящая заинтересованность,
- забота,
- ответственность,
- радость счастью других людей.
- «пропитывание/проникновение» (без активного или реактивного эмоционального вовлечения).

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Казах и на Агарта по повод състраданието и към муле, че не прави услуга нито на него, нито на себе си.
Щото състраданието е вид енергиен удар срещу него, срещу което той и прехвърля част от кармата си.
Тия дни го четох в една книга, преди това в други варианти съм го чела в друга.
А тя реши, че я съдя или какво там беше....

Сега ми доказва правотата си.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Понякога хората имат нужда от състрадание. Това може да бъде и духовна подкрепа. Виж за съжалението, то вреди.

това е най-важното от написаното от теб:
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

А другото за будизма го е писал, меко казано, лаик
безсмислено е
нищо не е разкрил

чие творение е това?

Хората имат нужда от грижа, не от състрадание.
Навремето питах някой чел ли е Пали канон на Буда, ма изглежда е демоде.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Ми като знаеш как е, кажи го.
Повече работа щеше да свършиш.
Лаикът твърди, че от дружелюбието ли беше следващото ниво е грижата, вместо което питомците се смъкват до състраданието.
Ако си туриш ръка на сърцето, ще би предпочел грам грижа пред тонове състрадание.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

от толкова философстване нито състрадание имаш, нито грежа
а за любов да не говорим

ми то не се казва, нито се умува
а се живее

за него е говорил толкова години Дънов, но кой го разбира?
това е Любовта, или както я нарича Божествената Любов

чети Дънов, но със сърцето си, а не с ума си