не, мила
след така наречената смърт ще сме си същите

това което казваш ти е втълпено от същите тези "псевдо.." - надявайте се, че в бъдеще ще станете това или онова, но най-вече в отвъдния сват. и че там ще познаете Бога. -
Ако тук не си го познала, и там няма да го познаеш.

Показателна и навеждаща на размисъл
Жалко само, че не всеки ще се познае....и въобще дали някой ще се познае....

Наред с ходещите на паневритмия и лекции, да не забравяме четящите всякакви книги, в желанието си да станат по - просветлени...забравяйки, че всъщност духовно по- въздигнати ги прави единствено чистата душа и съвест...а това не зависи от упражнения, медитации, лекции и прочие... зависи единствено от нашето желание и усилия да бъдем добри и хуманни!Защото не може да си просветлен, ако не си хуманен...

Може би не съм се изразила добре и за това неправилно са разбрани думите ми.
Разбира се , че духовната ми същност ще си е моята, тази ,която е и в мен сега, само че тогава ще изживява плодовете от действията тук във физическия свят. И абсолютно съм съгласна, че трябва съзнателно да се свържем с Бог Отец чрез Неговия Син и Свети Дух( няма да навлизам в подробности , какво означава това) още тук на Земята, :)
И не е необходимо който и да било да ти втълпява каквото и да било- това също е безсмисленно, защото тук можем да говорим най-различни неща и да се правим на велики, можем да приемем и нечии идеии и да парадираме , че сме еди какво си...., но там горе всичко излиза на яве :) Ако не сме направили необходимото тук на Земята никого не можем да излъжем.
Човек достига и започва да разбира тези неща по пътя на собственото си духовно развитие.

според теб кой живот е по-важен - този или отвъдния?
защото говориш много вдъхновено за втория...

а какво е живота?
какво е да си жив?

Не че искам да те ПОПРАВЯ, но моето мнение е:
Ако тук не сте го РАЗБРАЛИ, Там няма да го познаете.
От което следва:
Ако тука го разберете, Там ще го познаете.

Не всеки може да Познае Бог в този свят...
Но, разбира се, и не всеки може да го разбере.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стремежа към духовното те прави добър и хуманен автоматнично, така че няма смисъл да се тревожим за добротата си ако сме духовни, но има смисъл да се тревожим за духовността си ако сме само добри.

и тези идеи за доброто поведение са насаждани векове от църквите и псевдоучителите
с това светът не е станал по-добър

не можем да степенуваме по този начин. Като имам в пред вид, че духовната ни същност съществува и в двата свята, само че за да може да съществува във физическия свят използва физическото тяло,както ние , за да можем да навлезем дълбоко в морето или океана използваме скафандър-извинете ме за това рубо сравнение, бих казала ,че няма не важен живот. Но докато сме в земния живот всяко наше действие, мисъл, чувство се отпечатва като опитност вдуховната ни същност и там отвъд плодовете,есенцията от земния ни живот се изжияват по различен начин. Там не можем да променяме нищо, докато тук можем да правим каквото си искаме ....но...трябва да се мисли и за последствията :)

"Там не можем да променяме нищо, докато тук можем да правим каквото си искаме... "

точно това - именно тук се кове желязото, дет се вика

"...няма смисъл да се тревожим за добротата си ако сме духовни, но има смисъл да се тревожим за духовността си, ако сме само добри..." - това ми хареса, като йерархия много уточнено звучи.
хуманен = човечен ...