Атеизъм и вяра в Бог

Ако наистина имаше да кажеш нещо точно по тоя въпрос, нямаше изобщо да се обадиш.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

И моето е така.
Без етика и морал има само претенции за духовност.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

не Атеизма не е вяра.
Това е едно схващане за света ( материалното му начало),живота и зависимостта му от случайността.
Просто е течение в една от науките от развитието на човешката мисъл.
ВЯРАТА е нещо друго-тя е присъща и за хората с материалистично мислене( атеистите), но в различна степен на осъзнатост.

Отговорът ми е такъв защото така си формулирал първата част на темата ти.
На мен ми се струва обаче ,че ти искаш друго да питаш : дали АТЕИЗМА не е вид РЕЛИГИЯ?

Много трудно намирам бълг.букви и затова пиша малко,но по тази тема бих писала много,защото много време ме е занимавал този проблем и много наблюдения имам.

Ако правилно разбирам второто твърдение ти поставяш ЕТАЛОНА за измерване /сравняване на моралните ни стойности извън БОГА .


Усещам твоята вродена мекота за комуницирани и неволния ти стремеж за толерантност към всичко: АТЕИЗЪМ,РЕЛИГИЯ и ВЯРА...
но АЗ лично ако приема това твое становище ще означава да разделя много неща от БОГА и да ги изведа извън НЕГО.(напр."моралните стойности" цитирам те)

А с това ще рухне и целия ми мироглед за света а именно
БОГ=ЛЮБОВ и това е ВСИЧКО и едновремено НИЩОТО в СВЕТА.

Това едновременно съществуване и НЕсъществуване
на НИЩОТО и ВСИЧКОТО
на МАТЕРИЯТА и ЕНЕРГИЯТА
на СВЕТЛИНАТА и ТЪМНИНАТА
на ЖИВОТА и СМЪРТТА
на ВЯРАТА и НЕВЯРАТА
на ЗЕМНОТО и НЕЗЕМНОТО
на РЕАЛНОТО и НЕРЕАЛНОТО
на МАТЕРИАЛНОТО и ИДЕАЛНОТО
в света.
И тук ще опрем отново до една любима тема в клуба -
ВРЕМЕТО- като понятие и как тече или не тече ТО на ЗЕМЯТА.

Жалко ,че не мога бързо да пиша
виждаш ли твоята тема ме запали...
СЕГА ми трябва само един клубар от старите за опонент и УДОВОЛСТВИЕТО ще е пълно...

както някога ...в добрите стари времен
добре дошъл в нлуба


не мисли ,че винаги е тази ПУСТОТА-
ТЕ СА тук-надничат,
чакат само да им се подаде НЕЩО ,че трудно се прелива от ПУСТО в ПРАЗНО

вярвай ми!и това сме го тренирали и даже имаме рекордьдори в тази дисциплина

Ако не вярваш прочети още един път нагоре същия постинг
medea

Не разбрах за кво иде реч, но прочетох, че си дириш опонент...опа съм.

Не си права.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

туй съм ти го обяснявала....сьде пъти

Селестинкеееееееее бе ТИ що не предложиш едно клубче на ОПОНЕНТА...

А???

а бе къде са другите клубни компоненти?
мъчно ми е за тях...Я чакай лллда не си ги опонирала до нервотръпка и сега реанимират

Я кажи по кои клубове да се разходя и кой къде ще намеря?

medea

А, не знам, аз сега се занимавам с обществено полезна дейност...плюя управляващите в друг форум.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Не си атеист?
Но вярващ ли си ?
Вярата е прегръщането на една идея.
Атеизмът е нейното отхвърляне.
Ти сам прецени дали е вид вярване или е нещо друго.
Вярва този,който се надява.Вярата е необходимост.
Атеистът отхвърля надеждата(но обикновено всички атеисти си оставят една вратичка - абе там има ""нещо"")

Докато опитомените пеят в свободата си ,дивите летят ...

"Вярата е прегръщането на една идея.
Атеизмът е нейното отхвърляне. "цитат от твоя постинг

Нито първото становище е верно нито второто,
1.ВЯРАТА не е ИДЕЯ.
2.Атеизма нито отхвърля вярата нито идеята, защото Атеизма се базира също на своя идея и своя ВЯРА.

С всично останамо рндешд сте писали съм съгласна .
поздрав

medea

Процесът на развиване на вяра е следния - религиозно съзнание, атеизъм, вяра.
Първоначално човек има религиозно съзнание. Той отразява себе си в нещо навън и намира там сигурност. Той е слаб и не може да поеме отговорност за действията си, поради което търси източник на отговорност вън от себе си.

Следващия етап е атеизъм. Човека вече се е затворил в себе си, но все още не е насочен навътре. Започва да осъзнава някои неща и смята, че той е отговорен за всичко.

Последния етап е насочването към себе си. Тогава човек започва да разбира, че някои неща не зависят от него. Научава се да поема отговорност за някои от тях. Обединява това което открива в себе си с това което е вън от него.

Вярата се развива, тя се усилва успоредно с откриването на себе си...

Сега кажи ми тогава защо смяташ,че тези становища са грешни,защото аз мога да ти кажа защо са верни.

Вярата е прегръщане на една идея,защото тя не е вяра,а надежда.Прилепваш се към нея, защото така се чувстваш,че няма да се изгубиш.
Вярата на повечето хора не е Вяра, а надежда (мечта), че има "нещо" като Бог, и те ще отидат при Него.
Тази НАДЕЖДА ги кара да казват: "Господи, вярвам че те има."
Но само думата, изразяваща една НАДЕЖДА не е достатъчна за да бъде Вяра.

Вярвате че има Бог.
Тогава трябва да вярвате и на Думите Му.
Бог казва: Обичай човека! Не осъждай ближният си! Моли се за враговете си! Обичай ме повече от всичко останало! Бъди Добър!
Ако не изпълнявате тези Негови Думи, значи не Вярвате. Значи правите Бог празнодумец. Значи вярвате повече на себе си, отколкото на Него, което пък значи, че не достатъчно Го Обичате.

В Евангелие на Магдалена е казано:
Цитат:
Където е мисълта ти, там си и ти.

Ако мисълта ви е повече в земното, там ще си останете.
Ако е повече обърната към Бог, там и ще отидете.

Не случайно е казано, че Вярата се измерва с делата.
Разберете ме правилно: делата не градят Вярата, а са показател за нея.
Тука се крие основната грешка на "пазителите" на Десетте Божи Заповеди.
Те си мислят, че ако спазват на дело заповедите ще се спасят.
Не!
Делата само показват вашата Същност.
Делата могат да заблудят човека, но не и Бога.
Ако искате да убиете човек, но не го правите, вие сте праведник пред лицето на човека, но пред Бога сте грешник.
Същото е и с всички останали заповеди

Когато вашата Същност се е изразила в добрите ви дела, тогава вие имате Вяра.
Във всички останали случаи вие имате в себе си една празна надежда.

Докато опитомените пеят в свободата си ,дивите летят ...

...да видя доброто без вяра, отколкото да гледам как се лее кръв в името на дадена вяра.

Естествено, че не всеки злоупотребява с дадена вяра. По-скоро това са епизодични случаи. Но те са достатъчни за да не приемам априори вярващият човек, като по-възвишен и по-морален. За атеистите нещата са аналогични.

Не разбрах, в какво вярваш накрая?

Вярвам в истината за сега...

познаваш ли я истината, че вярваш в нея?

Ами то според мене не е въпрос в какво не вярваш, а в какво вярваш.
Затова за атеизъм не мога да говоря, но пък мога за материализъм, което май е доста близко до това, което имаш предвит.

Та вяра си е.
Прекланят се пред случайността и собственото си схващане за нетрайност(едното ги е създало, а другото ги бастисва).
Незнам дали има някаква основна разлика в растежа обаче, тук съм напълно съгласен с тебе за морала.

Да

а дали е вечната истина или си е лично твоя?

трябва да можеш да я изкажеш
и каква е тя?

съм



а по- нататък ще трябва да открия АЗ

:)

Тези определения са супер ограничени.Ако под атеист се смята човек,който не вярва в живата вселена и в разни същества от други светове,то той си остава един ограничен глупак.Явно при тези хора връзката с духа им е много слаба.Вярно е,че има много добри и морални атеисти и това наистина е един фактор за духовност,но според мен е тъпо да вярваш в добрите отношения между хората,без наличие на някакви вселенски закони.Такова мислене е чиста утопия.
Относно религиозните хора неспадащи към атеиститем,мога да кажа,че са също заблудени глупаци,които поне интуитивно чувстват наличието на някаква сила,което не е малко.