Този въпрос се зароди в мен от една съседна тема. Моето мнение е че човек с духовна насоченост не би трябвало да се чувства самотен. Да, може да бъде сам, но самотен е нещо съвсем различно.

Ако твърдението ми е вярно, значи ли това, че е подходящо за самоизследване дали сме достигнали висока степен на духовност, според чувството ни за самота?

Вие как мислите?

Мсиля, че не трябва да се чувства самотен. Но от приказки до реално състояние има много дълъг път.

Самоизследването винаги е подходящо, според мене...а обективността на резултатите от него ще зависи от степента ни на духовност, бих казала на цялостност...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В една минута е добро попадение. :)
Поздрави Албена от мен.

Непременно, ако успея да я чуя...може би и видя...тук настава една жега пак...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще, данък потене нали не събират още.

Логиката не винаги е добър инструмент.
Отговора е и да, и не!
Зависи от смисъла влаган в термина Самота, както и от това кога изпитваш потребност от нея.

Де Факто, човек може само да се чувства самотен, но не и да бъде.
Когато говориш със звездите самотен ли се чувстваш?

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Поздравчето ти вече е при получателя.

Куриер Веселин Изгревски

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук се преплита един всеизвестен парадокс.
По-красивите,по-известните в която и да е материално насочена среда,тези които постоянно са заобиколени от много хора,не само шоу звездите,обикновенно са много самотни хора.Но външно показват че не е така.
На другата страна са хора,които се занимават с духовност,те също трудно намират хора с които да споделят своите мисли и терзания,но като че ли са се научили да живеят и с по-малко.
Така по-леко живеят дори и да остават повече сами и са по-малко самотни.
Но самото широко разпространение на самотата,особено в последно време буди доста мисли и въпроси.

4e benzina e hliab i woda za wsiaka kola...