Може ли духовният човек да бъде самотен?

Този въпрос се зароди в мен от една съседна тема. Моето мнение е че човек с духовна насоченост не би трябвало да се чувства самотен. Да, може да бъде сам, но самотен е нещо съвсем различно.

Ако твърдението ми е вярно, значи ли това, че е подходящо за самоизследване дали сме достигнали висока степен на духовност, според чувството ни за самота?

Вие как мислите?

Мсиля, че не трябва да се чувства самотен. Но от приказки до реално състояние има много дълъг път.

Самоизследването винаги е подходящо, според мене...а обективността на резултатите от него ще зависи от степента ни на духовност, бих казала на цялостност...

В една минута е добро попадение. :)
Поздрави Албена от мен.

Непременно, ако успея да я чуя...може би и видя...тук настава една жега пак...

Ще, данък потене нали не събират още.

Логиката не винаги е добър инструмент.
Отговора е и да, и не!
Зависи от смисъла влаган в термина Самота, както и от това кога изпитваш потребност от нея.

Де Факто, човек може само да се чувства самотен, но не и да бъде.
Когато говориш със звездите самотен ли се чувстваш?

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Поздравчето ти вече е при получателя.

Куриер Веселин Изгревски

Тук се преплита един всеизвестен парадокс.
По-красивите,по-известните в която и да е материално насочена среда,тези които постоянно са заобиколени от много хора,не само шоу звездите,обикновенно са много самотни хора.Но външно показват че не е така.
На другата страна са хора,които се занимават с духовност,те също трудно намират хора с които да споделят своите мисли и терзания,но като че ли са се научили да живеят и с по-малко.
Така по-леко живеят дори и да остават повече сами и са по-малко самотни.
Но самото широко разпространение на самотата,особено в последно време буди доста мисли и въпроси.

4e benzina e hliab i woda za wsiaka kola...

не знам....

Знам го от опит.

Ако си поставен в среда от материалисти-ти,духовния си най-самотния човек на света.
И обратно-ако си в среда на себеподобни-си в свои води.
Щото и духовен да си-пак си човек.






.............................

Ти къде изчезна внезапно на Айтос?
И аз ,по едно време се опитах да те намеря,за да си побъбрим-ама теб те нямаше...







.............................

Бях за малко, почти пътьом.

Човек не е самотен никога, но той стига до един момент, в който се чувства самотен дори и всред приятели. Усеща една огромна самота. В този момент той трябва да се обърне навътре и да намери Бог в себе си. Едва тогава няма да се чувства повече самотен. Това е причината за самотата - близостта до Бог, но и това, че в този момент гледаме в другата посока, а не в тази която трябва.

Когато намериш себе си,може и да разбереш че там няма бог,богове,богченца и производни.Кой знае.

Помислих, че интересът ти към мен е спаднал, явно бъркам... все пак съм човек

Аз себе си се познавам много добре, не изцяло, но голяма част... В мен има Бог. Твоите позиции винаги са продиктувани от ума. Когато почувстваш някои неща, тогава ще разбереш и техния смисъл и значение. Знам, какво ти навява мисълта, че в нас има Бог, обаче тази позиция от която гледаш е погрешна. Ако погледнеш от другата страна, ще видиш, че това не означава засилване на егото, нито възгордяване, нито високомерие, нито всесилност... Бог живее в нас и извън нас. Ние сме образ и подобие на Бог. Бог е във всичко. Освен ако изобщо не вярваш в Бог, тогава това което говоря е бизсмислено за теб.

може.
Зависи на какъв етап(ниво) от Себепознанието си е.
А всъщност кой човек е духовен и кой не е?

ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ

...в този клуб.
"Помислих, че интересът ти към мен е спаднал, явно бъркам... все пак съм човек"
Не виждаш ли каква скука е в клуба?
Казват,че като няма риба и рака е риба,а в ресторантите раците са деликатес и доста често са по-скъпи от рибата.
"Аз себе си се познавам много добре, не изцяло, но голяма част... В мен има Бог."
Защо ли започваш с "Аз"?
Браво,браво!Излиза,че добре познаваш и бог щом "Аз себе си се познавам много добре...",пък той бог нали е в тебе.
"Твоите позиции винаги са продиктувани от ума."
Пак трябва да цитирам Т.Колев от филма "Опасен чар"-"не винаги" "
"Когато почувстваш някои неща, тогава ще разбереш и техния смисъл и значение."
Милата тя!
Когато чувствам нещо то не влиза в рамките,нито на "смисъл",нито на "значение".При теб как е?
"Знам, какво ти навява мисълта, че в нас има Бог, обаче тази позиция от която гледаш е погрешна."
Я ми кажа,като на незнаещ и неразбиращ.Твоето знание има ли нещо общо с ум-а?
" Ако погледнеш от другата страна, ще видиш, че това не означава засилване на егото, нито възгордяване, нито високомерие, нито всесилност... "
Не знам от коя страна гледам,но виждам два основни типа хора,които са много вярващи в бог.
Едните са с ниско самочувствие,смирени,слаби и по-мъъъничко лукави и лицемерни.
Другите са с ниско самочувствие,много слаби,високомерни,агресивни,фанатични и убиват себеподобните си все едно
колят кокошки.
Е и има както се и очаква и един трети вид,но е дълго и широко за разказване.
"Ние сме образ и подобие на Бог."
Кои сте тези "ние"?
И на кой бог по-точно сте подобие?
Да,сега може да кажеш,че бог е един,но едва ли той е същия и на терориста Заркауи...
"Бог е във всичко"(например чрез ум-а)
Но всичко не е в бог.
"Освен ако изобщо не вярваш в Бог, тогава това което говоря е бизсмислено за теб."
То нещо като го има,вяра едва ли ще му трябва.
Сега не знам дали да ти благодаря за тази провокация.
Благодаря ти!

Виждам, че е напълно безсмислено да разговарям с теб... но не разбирам все още какво провокира в теб такива отрицателни чуства... може би се оглеждаш в мен... все едно