Човек идва на света със свити длани и като че ли казва: "Целият свят е мой!", а си тръгва от него с отворени длани, като че ли казва: "Гледайте, нищо не взимам със себе си."

това в най- добрия случай
твърде малко са хората , които си отиват така


понякога, когато печелиш всъщност губиш; понякога, когато губиш всъщност печелиш

Всичко е започнало от една точка
За всеки това е неговата точка
Въпросът е до къде ще стигне

човек идва на света със свити юмруци, защото иска всичко да задържи за себе си и си отива с отворени длани, защото пак не е успял да хване нищо. А следващият път прави същото.

Ако е искал всичко, нямало е да идва

А какво е щял да прави? Той ли решава?

С отворена ръка ли си като питаш

Дошъл е от лакомия. Ако не е искал всичко, нямало е да идва.

хапване пийване тези 5 неща

Не, с отворена уста съм.
Аман от идиоти.