Изначалното състояние

Прочетох това нещо:

Една майка, която имала 3-гидишен син и дъщеря само на няколко седмици, разказва.
Един ден влиза в стаята и вижда сина си, качен в детското креватче, да казва на малката си сестричка: "Разкажи ми за Бога, аз изглежда вече всичко съм забравил."

Мулето е чело много лъжи.
То след като истината не може да бъде казана и написана, какво друго остава?

През повечето време Господ (във "видимия" му аспект) е заобиколен от новосъздадени души.
Енох е дал много правдоподобно описание на останалото включително и на лицето на Бог.
А иначе спекулации има всякакви.
Бях ви споменал за последната битка около мястото където се създават душите, а това че ВСЕКИ носи в себе си част от Бог може би няма да подложим на обсъждане.

Това остава:
"Много съм говорил за Любовта, но не за същината на Любовта. Аз съм говорил само за проявите на Любовта, но щом дойда до същината на Божията Любов – млъквам. Дойда ли до Божията Любов – свещено мълчание! Няма по-красиво нещо от това мълчание. То е мълчание, което говори." - Б.Дуно

Идваме на тоя свят с една пелена пред очите си. Не случайно бебетата се раждат полуслепи.
Но изпитваме смътното усещане, че нещо сме забравили.
Имаме го, но не знаем къде е, търсим го.
Като огърлица, която си мислим, че сме загубили и търсим. А тя през цялото време е била на врата ни.

Виж нелогичното в това, което казваш е:
- физиологично е невъзможно новородено на няколко седмици да се изправи в леглото
- леглата за новородени не позволяват изправяне, просто ако се изправи бебето ще падне
Иначе основната идея си е както я казваш
Историята на войната, която няколко пъти Ви натрапвам на вниманието е история на едно приятелство между Бог и Луцифер, останалото си е много тъжно за коментар, но ако нещата се разгледат от тази гледна точка ще видим една по-различна картина. Може би ще видим как любовта поражда антагонизъм, може би ще видим и много други неща, но дали ще е възможно да направим правилните изводи ?

ami principno syznanieto na noworodenite e sysredoto4eno glawno wyw finnite oktawi na astrala .. 10-11 (towa koeto nari4ame raj), towa trae do 1 godi6na wyzrast. Sledwa period do 2 godi6na wyzrast, w kojto deteto zapo4wa da wivda 3D swetyt oswen 4D, do 3tata si godinka deteto e sysredoto4eno po4ti izcqlo w 3D sweta .. sled towa se motae kadeto sme i nie w momenta :D

principno e taka

az li4no imam spomeni ot 2 i 3 godi6na wyzrast, nqkoi ot tqh sa naj-hubawite mi, koito sm imal nqkoga, nqkoi naj-lo6ite

This is the noise that keeps me awake my head explodes and my body aches :D

Вьпросьт за спомнянето на минали животи е много интересен.

Той има много аспекти.

Ето някои от тях.

От една страна, хубаво е да забравяме.
Дори в този живот има неша, които искаме да забравим, нали.
А колко ли такива имаме през миналите си животи!

Освен това, биха вьзникнали проблеми поради това, 4е около нас в сегашния живот има много хора, които преди са били в други отношения и врьзки спрямо нас. Например, представете си, предишната ви майка като сегашен брат и какви ли не други комбинации! Голямо обьркване!

И все пак вьпросьт остава:
Какво трябва да правим, за да си спомним предишните животи?

absolutno praw si, dejstwitelno w predi6nite viwoti se kriqt takyw broj previwqwaniq, 4e ako razgleda6 samo 2-3 ot tqh po4wa6 da se 4udi6 na koj swqt si. otdelno sa ti se slu4ili 1 kup4ina nepriqtnosti wyw wseki 1 ot tqh ... kato ti se strupat na glawata polovenieto opredeleno ne e rozowo, naj-dobre prosto ne se rowete iz minali viwoti, oswen ako ne sa viwoti koito wyzpriemate kato 1 ot naj-hubawite ne6ta koito sa wi se slu4wali nqkoga.

ako si spomni6 swoi stranni nawici ili postypki kato malyk, koito normalno nemove6 da obqsni6 weroqtno stawa duma za dela ot minal viwot .. ili nqkakwo mn silno, qrkoizrazeno velanie da naprawi6 ne6to, sqka6 idwa6to realnopoglednato po4ti ot
ni6toto .. e prawil si go w minal viwot

ina4e ... meditiraj wyrhu minali viwoti ako ti e tolkowa interesno .. neznam kak to4no stawa, predpolagam 4e sqda6 prosto nqkade w staqta si, krystoswa6 si krakata i si predawa6 sme6en wyn6en wid :D

This is the noise that keeps me awake my head explodes and my body aches :D

kato cqlo minalite viwoti sa minali imenno za da ne se rowim iz tqh

This is the noise that keeps me awake my head explodes and my body aches :D

Мисля ,че за да можеш да си спомняш предишни животи , едно от нещата е да си се научил да прощаваш, защото когато видиш някои сцени, трябва да си готов да приемеш ,че този човек сега в реалността е с теб. Важно е да си готов . Мисля ,че няма определена техника.
Аз когато силно поискам да разбера с някой човек каква ми е връзката от миналото я виждам, но трябва много силно да го поискам , за да стане. Иначе съм виждала минали животи на сън, но тогава са ми давали да ги видя, т.е. заслугата не е моя.

понякога, когато печелиш всъщност губиш; понякога, когато губиш всъщност печелиш

"Разкажи ми за Бога" - това не са миналите ти животи.
Става дума за онова изначално Божествео Съзнание, с което идваме на тоя свят.
А живота ти, както и всички минали животи са илюзия, образи в това Съзнание.

трудно им е на градските легенди да съществуват в реалността, където всичко се приема като факт... това стеснява реалността... но малко само.

Всичко, което се намира в ума, се отнася до аз-а, егото.
Забележително е това, че кръгът се затваря. Но преди кръгът да се затвори, умът сравнява това, което е отляво с това, което е отдясно и си казва: "И какво получих?- Нищо."

Ние започваме с индивидума, индивидуалото се запазва, търсенето стига до средата и това пътешествие е пълно с удоволствия: "Аз постигам, аз съм на пътя на своето вътрешно пространство." След това, когато разбирането се задълбочи, постепенно настъпва разочарование: "Аз не знам, толкова добре се движех напред, а сега усещам някакъв упадък." По време на движението по кръга умът сравнява своето сегашно положение с периода от своя път нагоре и си казва: "Аз вървях така добре. А сега ми се струва, че се
връщам обратно. Не се ли отклонявам от пътя?"

А става това, че ние никога нищо не сме постигали. Всичко винаги е било тук. Ако то не е било винаги тук, то би било безполезно. Ако нещо се постига и придобива, то трябва някога да изчезне. Само Това-Което-Е е било винаги тук, още от началото на времето.

Никой нищо не придобива. Всичко, което става е: това, което е замъглявало изначалното състояние, постепенно изчезва.
Усещането за отстъпление назад или падение, отслабва аз-а.


Дали когато изчезва аз-а, това е просветление? - Докато е живо тялото, трябва да остава и аз-а, чисто в качество на действащ, изпълнителен център, без да си приписва субективност. Висшето съзнание, Това-Което-Е е субективния център, а действащия център на егото остава, докато продължава живота на тялото.

Какво тогава се променя? - Нищо, и в същото време се променя всичко. Външно нищо не се променя. Но вътре се променя всичко. Това, което се измена е отношението, перспективата. Освен това, нищо повече не се е променило.