в отделението умря един пациент. Виждал съм и преди как хората умират, но лошото в случая: беше младо момче на почти христова възраст.. Така и не усети нищо, не се мъчи, просто угасна, четири дни след операцията. Питам се: не е ли мазохизъм да си мислим, че така е трябвало, писано или както там го наричате? Не е ли голяма глупост да стават такива неща? И, ако някой някъде или нещо решава какво да бъде, то има ли смисъл аз утре да спасявам някой?Една безумна, неравностойна игра е, смятам. Господи колко сме жалки хората, колко наивни и лекомислени... че нещо можем да направим, да променим.. хе...

P.S. това не е пост на отчаяние, това е вероятно наивен пост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Polymorph на 01.08.03 19:19.

ти пък що се разстрои?
ако беше индиец да се беше зарадвал

Здравей!
Ти навярно си лекар.......
Моите почитания към тази велика професия!
Да......така е,наивни сме като си мислим ,че всичко зависи само от нас.....
Но ще ти кажа,че зависи И от нас........
"Всяко следствие си има причина"..................така е по кармичните закони.....
Да,на пръв поглед изглежда жестоко....знам......но това е само на пръв поглед.....
Дали ние,със своите мисли,чувства и постъпки не "работим" за фаталния край?!
Спомням си,преди години,когато Ванга беше жива,ми разказаха един случай-отиват при нея родители на убито от катастрофа 12 годишно дете,за да я запитат "защо"?........А тя им отговаря,че това същото дете,в предния си живот е било зъл нацист през Втората световна война,и като такъв-е избил десетки хора......мачкайки ги със валяк......
Предлагам ти да размишляваш абстрактно върху тези неща....
А иначе......на мен лично ми е много приятно.......че ИМА и такива доктори като теб, все още.....

Непознаването на законите не е оправдание за деянията.
Така че, почни да съдиш едва след като прочетеш инструкциите!
Не си спомням някъде там да пише, че всичко което ще срещнеш на Пътя ще е приятно за изнежените ни сетива.

Момчето е умряло - пак ще се роди и толкоз.
Ти какво научи?
Звучи цинично, но понякога истините за живота звучат и по този начин.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

не вярвам в жестокостта,вярвам в неразкрития смисъл.и точно жестокостта ми доказва,че има някакъв скрит смисъл.

Тъжно е да виждаш как настъпва смърта ,но тя е толкова спокойна понякога ...Не търси виновници ...Да ,жалки сме хората ,но се борим да не сме ...Така ,че не унивай ...винаги можеш да променяш,малки неща ,но нали именно те правят големите?

Аз съм луда ,колкото ти си нормален и съм нормална ,колкото ти си Луд.

Въпросът май не е в това, че някой си е отишъл.... Въпросът е има ли смисъл да се опитваш да го върнеш обратно.....

Не си задавай този въпрос .... защото не си ти който дава отговорите.

Прави каквото трябва ... останалото е извън твоите възможности.... не си Бог и не даряваш живот... ти само му помагаш, асистираш богу в делата му. И ако въпреки всичкото ти умение и всичките ти усилия които ти съвестно полагаш човекът си отиде.... ти асистенте си изпълнил дълга си и с леко сърце отиди да помогнеш на следващиа страдалец.

Дали човек умира на 33, 43 или 103 години - каква е разликата?
Тя е само един миг в сравнение с Времето.

Смъртта е урок за близките му.Ами ако ти беше приятел, брат, баща?
А как се преживява смъртта на дете?
Самият той едва ли е разбрал нещо от смъртта.

Човек умира, защото се ражда.

А той всъщност е отишъл там, откъдето е дошъл.
И никога не се е "раждал".
Престоя му тук е кратък, като скок между два бряга.

Редактирано от alfka на 07.08.03 12:56.

Имах сестричка-умря на 17 години....

Нея я няма тук,но ти си тук и трябва да помагаш на другите, а това значи много-само трябва да го правиш с цялата си душа/и не си задавай въпроса-има ли смисъл/.Тук си, ЗА ДА ОБИЧАШ!

Днес -някои е загубил някого,но не и ти .Ти си бил по6таден.Загубил си 4аст от своето само4увствие и непоколебимост.Не пла4и.Когато доиде твоето време да пла4е6-бъди неуте6им.Но не и сега......