Моя близка , близка духом, бе преди месец- два с диагноза рак.
Кофти, още повече, защото наистина е трудно да окуражиш човек с подобна диагноза, съзнаващ, че повече от казаното са си общи пожелания и изказани мъртви надежди от тебе, само и само да избягаш от погледа му, да не показваш вярата си в обречеността му.
Някак си... намерих сила да повярвам в Човека пред мене, да повярвам в личната му Сила и да му го кажа в очите.
Преди седмица бе назначена операцията.
До вчера.
До вчера, защото вчера се оказа, че раковите метастази "най-загадъчно" са изчезнали.
Прогонени от личната Сила.
Прогонени от това , че един човек е повярвал в себе си.

"Ако имахте Вяра , колкото синапено зърно..."

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

какъв рак имаше (ако не е тайна) ? зарадва ме, сподели малко повече опит :)

често май се случва така че човек получава болести, излекува се но после пак идва същото

(виж заглавието ми:))

иначе - браво ! голямо браво

да бъде Твоята воля

арбайт махт фрай

Наскоро четох за друго чудо, където обаче много хора са повярвали и са се молели за човека само с 25% процента шанс за оцеляване след операция на тумор в мозъка. Не само е оцеляла и е преживяла състояние близко да смъртта, където се е срещнала с починали близки, но животът й коренно се е променил! Предполагам се сещате за коя световно известна актриса става дума - Шарън Стоун.

Вярвам в чудеса..Дейти

Doing nothing... and enjoying it!

не е лесно да повярваш...
не е лесно да покажеш на друг....
Много се радвам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Val..
Радвам се за теб и твоя близък.
В моя живот има двама мои много близки и ценни хора с рак.
За единия вече е прекалено късо
другия още стиска
Може би не вярват
Може би аз неможах да ги накарам да повярват
А може би така е трябвало да стане
Лесно е на мен да го кажа, знам
Никой нищо неможе да направи и никой нищо неможе да каже


Малък лист, ключ към златната врата
През нея мина Врана, отлетя.

.................. и бяха открили тумор....... направо беше изперкала........ после се оказа, че такъв тумор въобще не е съществувал, просто лекарска грешка.

Поздравления Валсо за това:))).

Искрено се радвам за твоята близка.Това,което си написал,се случи и на близък на моето семейство.Казват,мракът е най-гъст,преди да се зазори.
И когато всяка надежда угасне,започваш да твориш собствени чудеса.

Поздрав:))

The promise of spring erases the shame of winter

ВРАНА,
ти вярваш ли?
"Никой нищо неможе да направи и никой нищо неможе да каже"
Чуй се само....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

просто да приемеш случващото се. Спомних си за дядо ми и как се опитвах да направя всичко възможно да променя развитието на нещата...

Преди почти 2 години загубих дядо си от рак на белите дробове на 79 години. Гадно ми беше, че тогава не можех да се върна да го видя за последно. Но още по-гадно беше, че не можех да убедя нашите да му кажат истината поне. По всеобщо неправилно, според мен, убеждение на възрастните хора не им се казва пряко диагнозата, а се съобщава на близките им. Те решават, че най-добре би било да не му се казва от какво точно е болен и че му остават само още няколко месеца. Молех се за облекчаване на състоянието му и в съня ми си говорехме както по-рано... но ми беше много мъчно...

Въпреки всичко, мисля че той знаеше и усещаше по поведението им какво го очаква. Успокоих се, когато брат ми ми каза, че е искал да ме види и дори е "разговарял" с мен. Към края вече бил започнал да бълнува и да говори с починали близки. Брат ми се чудеше откъде намира сили да се усмихва в подобно състояние, след като е подложен на такава силна болка, за която му бяха предписали морфин.

Трудно ми беше, но нямаше как да не го приема накрая... Все пак имаше за какво да се радвам - той беше подготвен!

Hey, hey... Have you ever danced in the rain or
Thanked the sun just for shining, or the sea

Нека, който има желание да се помоли за възможно най-доброто за близките на Врана. Но, без да конкретизираме.

Ето един кратък цитат за въздействието на молитвата от "Селестинското Пробуждане" -

"Въпреки че сме в състояние да окажем въздействие и в двата случая, тогава, когато позитивната ни мисъл не е конкретизирана (тоест молим се да се случи най-доброто), нещата се развиват по-добре, отколкото ако бъдем конкретни в пожеланията си (молим се за специфичен резултат). Това ни насочва на мисълта, че ние сме свързани с останалата вселена по принцип или закон, който държи егото ни под контрол.

Изследванията, които Доси цитира, показват, че когато имаме лично усещане и чувство за свързаност с божественото или с нашето висше аз, тогава молитвата ни има по-силно въздействие. В допълнение експериментите потвърждават, че мисловното въздействие има кумулативен ефект. С други думи, лицата, за които са се молили по-дълго, приемат повече благодат от онези, за които е имало по-малко молитви."

Hey, hey... Have you ever danced in the rain or
Thanked the sun just for shining, or the sea