Човешките проблеми

213 отговора 2403 прегледа
в отговор на Изrpeв #121

Re: Човешките проблеми

Естествено, че си противореча. Нали съм ошовист.
А освен това ти май не си ме разбрала правилно. Не си ти балонът. А илюзията ти конкретна. За всемирната любов. Нея си я надуваш, надуваш...

Отговор
в отговор на ¤ Wolfheart ¤ #122

Re: Човешките проблеми

Възможно е. Не бях се сетила за това.
Или комплексът е прилепнало убеждение, към което е създадено негативно отношение. Значи и от двете-убеждение и чувство. Едното действа в подсъзнанието, другото в чувственото тяло.
Как ти се струва?

Отговор
в отговор на ¤ Wolfheart ¤ #123

Re: Човешките проблеми

Да речем така-чувственото тяло е свободно и течащо като звънлив бистър поток.
Скараш се с гаджето и изпиташ болка. Обаче нямаш силата да я оставиш и изпиташ тотално, потиснеш я и на нейно място изразиш гняв. Ярост. Изпочупиш прозорците и, псуваш я...каквото се сетиш.
Тази болка обаче е в теб, ти не си посмял да я изживееш, инстиктивно си се затворил за нея. И тя прилепва към чувственото тяло като струпей. Обездвижва го на мястото, където е прилепнала.
Или родителите ти като дете са те оставили една вечер сам в къщи и ти си изживял огромен стрес и чувство за изоставяне.
Или баща ти вечно ти се е карал за щяло и нещяло и ти е присадил чувство за вина....каквото и да е-при всеки има множество различни прилепнали чувства.
Защото са болезнени и не сме ги доизживели и не сме намерили начин да ги приемем.
Отгоре на повърхността си станал непукист. Или безчувствен. Или гневлив. Или някакъв друг, но тази черупка ти служи, за да скриеш оная първоначална болка или неприятно усещане.
Е, първоначалната емоция е болестта на чувственото тяло. Когато е прилепнала и обездвижила участък.
С това се занимава психоанализата.

Отговор
в отговор на Любo #124

Re: Човешките проблеми

Знам я. Верищагин я препоръчва. На онова екстазно състояние му казва състояние-еталон. При мен нещо не сработи. В смисъл, че да-изживявам го, всичко си е както трябва, обаче в реалността при подобна ситуация пак се връща старото отношение.
В Кастанеда някой скоро беше писал, че книжен войн значело воин, който при идеални ситуации действа безупречно...и само там...
Та при мен таз техника си остана книжна.

Отговор
в отговор на Haтaли #125

Re: Човешките проблеми

Единствената цел на комплексите е да свалят летвата на този, който те оценява, но в повечето случаи предизвикват негативно мнение и отрицателен резултат. Но чак да действа на чувствата .... това са егати големите комплекси.

Нека да се потопиме във водите на вечността. Там сме само ти и аз.
Отговор
в отговор на Haтaли #126

Re: Човешките проблеми

Чак пък да си труша прозорците, че много са скъпи. Иначе за какво мислиш, че са дупките по вратата на банята в общежитието ми. Е добре, как може да се изживее това чувство?

Нека да се потопиме във водите на вечността. Там сме само ти и аз.

Редактирано от ¤ Wolfheart ¤ на

Отговор
в отговор на ¤ Wolfheart ¤ #127

Re: Човешките проблеми

Просто като го изживееш...

Отговор
в отговор на Haтaли #128

Re: Човешките проблеми

Както е казал Боб Марли - No Woman, No Cry ...

Нека да се потопиме във водите на вечността. Там сме само ти и аз.
Отговор
в отговор на Haтaли #129

Re: Човешките проблеми

КАК ???

Нека да се потопиме във водите на вечността. Там сме само ти и аз.
Отговор
в отговор на illogical #130

Re: Човешките проблеми

Наистина ме учудваш (и разтревожваш :( ) Подозирах отдавна някои неща за проблемите ти, ама чак такива...
От колко годишна са ти първите спомени за подобна самоомраза ?

Лично не ми е познато това, за което говориш. Имал съм много проблеми с другите като малък, но когато съм бил сам съм се чувствал сигурен и обикновено съм си прекарвал интересно времето. Откакто се помня, болката (вкл. срама и т.н.) май винаги е била свързана с отношенията ми с хората (като изключим нараняванията при игра и др. подобни разбира се).

За да се мрази и проклина някой от малък, се сещам за три възможни причини:
1. По-възрастните са го убедили в това, вероятно чрез собствената си омраза
2. Наличие на сериозен физически дефект (инвалидност). Но и тук не би минало съвсем без участието на другите
3. Поради обсебване от "зъл дух". По принцип това е много рядко (ако изобщо съществува), особено при деца преди пубертета

Ако си открила, че е поради нещо друго (или някой знае и други начини за самонамразване през детството), ще ми е интересно да чуя какво е.

Каквото и да е, махай го по най-бързия начин...

Успех!

Срещу ЧСЗ - в ТКЗС !
Отговор
в отговор на Haтaли #131

Re: Човешките проблеми

>Защо спорихме днес цял ден с теб, като в клубовете си ми взел думите от устата?
Първо, тия думи не са мои или твои, а сме ги заели от други,
и второ - защото ти нямаше време да го прочетеш в началото, но имаше достатъчно време за да спориш с часове по кюто :)

>Това съждение е ...съждение...умствен анализ...примерно защо-примерно защото...
Не мина пак без заяждане :))
Обикновено се дават конкретни примери, за да бъде по-ясно за какво говорим, така хората разбират по-добре. Ама не и ти, ти си по метафорите :)) Е, по-нататък съм ти приготвил и метафори :)))
Казах просто, че може да се изтика любовта в несъзнаваното, заради превръщането на оцеляването в проблем. А не че ти, аз или илогикъл сме направили точно това (макар че никак не е изключено).

Нямах намерение да се меся в месианските ти пориви тук, ама айде от мен да мине :))

Има много ирония в тая ситуация - Животът ти поднесе тия техники чрез мен, и само след 2-3 седмици ти почна да ме поучаваш и убеждаваш как не ги разбирам. Тука може да ми процитираш как Кастанеда срещнал Дон Хуан чрез случайното посредничество на някво нищожество като мене :)) Давай в същия дух, след още няколко седмици ще си готова да убеждаваш и самия Менсън как не си разбира техниките :)))

Аз открих емоклиър когато бях на зор, и това стана част от арсенала, с който тогава преодолях проблема. Но ми се струва, че на тебе ти убягват някои неща. Вторачи се в дървото, и спря да виждаш гората май (ако изобщо си я виждала някога). И си убедена че си права и че аз не разбирам, щото не се възхищавам на дървото като тебе.

Като ти разправях за осъзнаваме, ти ми говореше за чувстване. Под осъзнаване май разбираш само вътрешния си диалог. Много лошо. Като ти говоря, че осъзнаването носи разрешаване на проблемите, радост и енергия, сякаш ти говоря на китайски.

Няма да се занимавам с обяснения за чувствени, умствени и др. тела. Нека да опростим малко нещата.
Има подсъзнание, съзнание и свръхсъзнание.
Нашата работа е да вървим към свръхсъзнанието. Не да се занимаваме с подсъзнанието си през цялото време. Хубаво е да извадиш трънчето от петата, ама ти спря да виждаш върха - взе да гледаш само тръните, и да се занимаваш с всяко убождане май. А къде остана Low Frustration Tolerance проработването, нали това ти беше любимата техника?

Трябва да разширяваме осъзнаването, а не да се затваряме в чувстването, само щото досега сме го пренебрегвали. Да ти дам един пример.
Понякога изпитвам нещо като тревожност - в слънчевия сплит. Чувството е едно и също, но причините (съобщенията му) са различни. Например като се зачета по-дълго из форумите - и хоп, тревожност. Обикновено в такъв случай без всякакво съмнение разбирам какво ми казва - губя си времето, животът отминава, има по-важни неща за правене :) Съвсем сериозно това :)

И стига с тоя героизъм - как ти си била смела, и си се изправяла лице в лице с чувствата си, пък другите тука ги било страх.
Тоя героизъм ти е нужен само от глупост - глупостта да смяташ страданието за неизбежно. Докога ще си го къташ това убеждение? Що не го прочистиш първо него?
Че взе да търсиш и "по-безболезнени" техники вече...

Докато не започнеш да изпитваш радост, дори щастие след Natural Born Releasing, и да я правиш спонтанно при необходимост, не се прави че разбираш от тия неща. За мен може би най-ценното беше това - да осъзная, че болката не значи страдание, че тя е в мен, но аз не съм [само] в нея, и че мога да се обичам такъв, какъвто съм, дори заедно с нея. И тогава болката изчезва...

Няма смисъл да те убеждавам повече, докато не започнеш да осъзнаваш поне малко тия две неща:
- СТРАДАНИЕТО НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО (за разлика от болката може би)
- ИСТИНСКОТО ОСЪЗНАВАНЕ НОСИ РАЗРЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМА, РАДОСТ И ЕНЕРГИЯ

И стига си смятала при всяка следваща книга или техника, че ей-тоя-път вече си хванала бога за рога. Научи го най-после и тоя урок.

Най-настоятелно те моля, преди да се хвърлиш да ми отговаряш с присъщия си замах, прочети този постинг поне 2-3 пъти, с по няколко минути за размисъл след всяко четене.
Нямам време по 7-8 пъти да ти обяснявам едно и също.

И извинявай, ако има нещо

Срещу ЧСЗ - в ТКЗС !
Отговор
в отговор на ¤ Wolfheart ¤ #132

Re: Човешките проблеми

Забелязваш ли докъде сме се докарали. Да не знаем как да чувстваме...
Знам ли как. Опитваш. Бодеш се с карфица и си чувстваш физическата болка. Чувстваш я. После си бодеш душата с някой потиснат спомен и почваш да чувстваш болежката-не я изтласкаш, не я потискаш, а просто я изживяваш докрай. Ако хукнеш да бягаш, се заставяш да се върнеш отново.
Ровиш в себе си и спомените си и си нащрек. Когато умът ти се отклони и проявява склонност да бяга-там има нещо за доразрешаване.

Разбирането е илюзия. Оцени нивото на осъзнатото незнание. Неразбирай осъзнато.
Отговор
в отговор на Anon #133

Re: Човешките проблеми

Yes, sir!
Учи ме, учи ме-не спирай.
Две реплики все пак може ли?
Ако не може-не ги чети.
Първата е, че с удоволствие забелязах, че даже и не се дразня от факта, че някой не е разбрал какво казвам. Значи техниките работят.
И втората е лек коментар към тази ти реплика: Нашата работа е да вървим към свръхсъзнанието. Не да се занимаваме с подсъзнанието си през цялото време. Хубаво е да извадиш трънчето от петата, ама ти спря да виждаш върха

Прав си. С тази си тема, с четенето на емоклир и с практикуването на написаното вътре както мога и както го разбирам на моето ниво-разбрах обаче, че ние изобщо не се занимаваме с подсъзнанието си.
АЗ изобщо не се занимавам с подсъзнанието си-изобщо не съм се занимавала преди. Цялото ми внимание и усилие е било насочено към свръхсъзнанието.
От разговори с различни хора на 4 очи и от коментарите по тази точно тема установих, че не съм само аз, която и не поглежда към подсъзнателното.

И все пак виж гората и ти. Не ме виждай само мен в ролята на дърво-не че не ми отива.
Искаш ли да пусна тема с въпрос кой как работи върху подсъзнанието си?

Разбирането е илюзия. Оцени нивото на осъзнатото незнание. Неразбирай осъзнато.
Отговор
в отговор на Anon #134

Re: Човешките проблеми

oleee, nedej da govorish takiva strashni neshta i ti sega...
chak me izplashi:))))))
na men ne mi izglejda uchudvashto i kakto kazah predi - vsi4ko e nared
sled kato razbrah che se mrazia i zashto, osaznah i mnogo drugi neshta, koito kalna se che ne sam podozirala nikoga i se razlichavat savsem ot onova, koeto sam si mislela za sebe si /a kolko li oshte ima.../
a az prekarah celia si jivot dotuk imenno v analizi kakvo ne e nared i s cherno otchaianie che opraviane niama
sigurno pri vseki malko ili mnogo e taka
zavisi ot okolnata sreda i ot nego samia
e, az sam se izlojila v tova otnoshenie oshte kato malka:)))))
no znaesh li kakvo ustanovih?
v osnovata si nie sme mnogo liubveobvilni sashtestva, koito se stremiat da vazvarnat harmoniata s okolnia sviat, koiato po niakakv nachin sa zagubili
stremim se da badem edno s nego
i kogato neshto ni otdalechava ili zastrashava tazi harmonia/naprimer konflikti s blizak chovek ili naj-veche roditel/
tova e neshtastie i zatova ni preduprejdavat chuvstvata, narecheni ot nas "nepriatni"
vsashtnost po-skoro i naj-veche se stremim kam harmonia sas SAMITE SEBE SI, harmonia,koiato sme izgubili
da, ako sme neshtastni i ozlobeni kam drugite, to tova znachi che voiuvame sreshtu samite sebe si, no ne ni iznasia da go razberem, a go prehvarliame navan i se skarvame sas samia sviat
zatova se obijdame, mrazim, varshim prestaplenia, egoisti sme i t.n.
loshi sme zashtoto harmoniata ni e narushena, a s neshtata, koito "predpriemame", za da "zapazim tazi harmonia" oshte poveche vloshavame kartinkata; i taka - vludiavasht zatvoren krag...
sigurno stana mnogo obarkano, to po princip si e ovartiano
a kato razberesh pone malko ot tova i te izpalva niakakvo hmm, shtastie...
no si mislia che i pri teb e taka, v osnovata, dori i problemite da sa razlichni
taka li e?
/a moga li da ti podnesa iskrenite si blagodarnosti po mnogo povodi dotuk??
shto da ne moga...
blagodaria:))))/

Редактирано от illogical на

Отговор
в отговор на illogical #135

Re: Човешките проблеми

А какво правим с чувствата, наречени от нас неприятни? Които служат да ни предупредят?

Разбирането е илюзия. Оцени нивото на осъзнатото незнание. Неразбирай осъзнато.
Отговор
в отговор на Haтaлu #136

Re: Човешките проблеми

e, ne go li prochete veche
mahame im etiketa "nepriatni"
mlakvame za malko nie i gi ostaviame te da govoriat
zashtoto ne sa nepriatni vsastnost, a sa ni priateli
...ama zashto mi se struva che zapochnah da se povtariam....
neshto drugo li imash predvid?

Отговор
в отговор на illogical #137

Re: Човешките проблеми

Същото имам предвид.
Може би убеждавам себе си отново.
Говоря си сама демек.
А освен това-не прочете ли колко не знаят какво да правят и колко други клинчат с идеята, че говоря глупости или откривам колелото...

Разбирането е илюзия. Оцени нивото на осъзнатото незнание. Неразбирай осъзнато.
Отговор
в отговор на Haтaли #138

Re: Човешките проблеми

При мен пък сработи
затова нямам проблеми с чувствата (не само).

Живея в едно, мога да го нарека състояние на непрекъсната радост от живота и от всичко, което се случва. Това състояние е на нива и всеки път откривам все по-дълбоки и по-дълбоки нива. Но живота ми не е бил никак лек и докато стигна до местото, което съм в момента трябваше да мина през огън и вода, както се казва в приказките

Пожелавам ти го и на теб

Отговор
в отговор на Haтaлu #139

Re: Човешките проблеми

zvuchish mi leko zasegnata
mejdu drugoto pochti uspiavah da sledia vsichko po tazi tema, no veche mu izpusnah kraja, a i za dnes prekratiavam komunikaciite v I-net, che si presrochih vremeto:)))

obache da ne te barka /ti maj ne si kazala che te barka, barka li te naistina?:)/, che tozi ili onzi ne shte i da znae
vseki minava ottam
ottatak, v Kastaneda, ima edna tema "Obidata" i niakoi drugi temi, koito ia provokiraha, i koito ne kazvat chak tolkova mnogo, no pone se predstavia problema zashto kato ni "osporvat" viarvaniata i mnogo chesto zastavame na nokti, branejki gi usileno...
dokato sporeh sashto taka usileno tam, jelaejki da im pokaja che vse pak Az sam pravata, se opitah da razbera kakvo naistina me drazni kogato postaviat pod samnenie sobstvenite mi cennosti...
izmislih kakvi li ne prichini, no te vsichki biaha svarzani s chablona "Chuvstvo za sobstvena znachimost i cie", kragat se povtariashe, kazvah si "Ti NE biva da izpitvash takiva neshat, ti naistina NE gi izpitvash.../be izobshto neshto ot roda "Ti si gevrek:)))))/ i saotvetno mojesh da predpolojish kolko oshte poveche se iadosvah na oponentite si
pak to bilo drugo...
i kakvo mislish...
izmorih se veche, prodaljavaj ti

Отговор
в отговор на Любo #140

Re: Човешките проблеми

Е, аз сега минавам през огъня.
Мерси за пожеланията.
Само дето установих, че за да минеш през огъня, трябва...да минеш през огъня. А не да го прескочиш.
Любимата ми приказка е за бутилката и даже не помня кой я каза тук. Ние сме бутилки с вино и утайка на дъното. Ако бутилката стои достатъчно време в едно положение, утайката пада. И бутилката може и да си мисли, че е чисто първокласно вино. Но как се размърда и утайката изплува. Затова бутилката не смее да мърда много много...

Разбирането е илюзия. Оцени нивото на осъзнатото незнание. Неразбирай осъзнато.
Отговор