Това прочетох наскоро:

Днес е ден първи от остатъка от твоя живот

Ако "преинсталирате системата си" - какво бихте/не бихте запазили?

Животът винаги е прав

"pri sveta"

Kakvo bih premahnal?Vsi4ko koeto me pravi slab,uyazvim,neuveren.

Na koe bih akcentuiral:moyat individualizam.Dosta software i baza danni sa mu nujni za da dostigne nivoto,koeto e neobhodimo.

Vsa6nost i az mislih da zadam tozi vapros.Pomnite li Prikazkaa za Stalbicata na
Smirdenski?Bihte li prodali du6ata si za da dostignete do nay-vis6eto stapalo?
Dori v okulten aspekt?Ne mislite li,4e imenno Dyavolat e osnovata na evoliuciyata?

LVX

По закона на Мърфи ще вземе да се окаже, че това което изтриеш първо ще ти трябва най-много в последствие!
Така че,... ще си я караме, както дойде.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Блаватска има много интересно мнение за дявола, изобщо за злото.

Струва ми се, че почти всеки ден преинсталирам - това става по рождение при човека - както дишането; при машините се прави външно, разбира се, по това се различават от хората /засега/. В случая може би е важно първо това да стане съзнателен процес - и после - контролиран /ако има нужда, разбира се/. Иначе нищо не бих махнала - само ще добавям нови неща.

но защо само до преинсталиране се ограничи?

"format c:" е команда която форматира (изтрива, инициализира) целия хард диск - операционна система, информация, всичко.

при "формат c:" нищо не можеш да "запазиш" на диска си :))))))


хората за тази цел обаче са измислили cd-rom записвачка, с която можеш да запишеш всичко на cd :))))))

то и операционната система трябва от външен диск да я вземеш така или иначе :))


затова отговарям тъй - ще си запазя всичко.
животът ми няма ден първи или ден последен, няма остатък, няма начало или край. само трансформации. от едно състояние в друго :)))
и смъртта е трансформация. и раждането.
на този свят нищо не се губи - всичко преминава от една форма в друга


що се отнася до системите, продължавам аналогията ти за моя живот и "система" - имам качени и линукс (стабилен, не увисва, за професионалисти в живеенето) и уиндоус (ако искам да пускам популярните потребителски "програмки", които просто не вървят под линукс).

също така мога да инсталирам по всяко време каквото си искам, защото всичко е на cd-та, а харда ми е абсолютно празен като изключим системните файлове, за които вече споменах

всеки Път е със сърце, когато носиш Сърцето със себе си

то това в приказката на Смирненски, еволюция ли е...

"от гъсеница във пеперуда..."

Радикалните промени в живота на човека обикновено стават без много много той да е съгласен с тях.
Обикновено идват тогава когато човека съзнателно или несъзнателно минава и остава в статика.
Живота го подбутва , подбутва , подбутва, отначало леко, после увеличава натиска до момент, когато нещата излизат "извън контрол" и просто се развръзват от самосебе си по ... не особено добър начин. Човек излиза от сутациите си иска или не иска, сам на собствените си крака, или .. носен на количка, с много рани и болежки.

Честно казано не вярвам много на "Ден първи от остатъка на живота ми".
Човека може да се събуди един ден с мисълта че е тотално различен от вчера, но това няма да е толкова вярно колкото му се иска. Не може ей така като с магическа пръчка изведнъж да стане ДРУГ.
Може обаче да си го мисли :-)).
Между това което си и това което искаш да станеш стои:
1. желанието ти
2. ежедневни усилия, които трябва да положиш за да стане

Промяната изисква първо да се замислиш за нея, и за нуждата си от нея, после да започнеш малко по малко да прилагаш нещата в живота си. След време неусетно си променен. И наистина си тотално различен от това което си бил. НО ;-)) не е станало за един ден.

Поздрави :-)