Как мислите, вредни ли са егрегорите? А дали на този етап от развитието на човечеството не носят някаква полза?

Егрегорите са свързани в сложна йерархическа мрежа от информационно-енергийни потоци. На някои места те се поддържат един - друг, на други враждуват, на трети просто съжителстват. Структурата която образуват е много силна и гъвкава. Земното й отражение е човешкото общество. Ако си представим, че по някакъв (невероятен) начин премахнем всички егрегори и освободим човечеството от влиянието им това общество би се разпаднало... ще последва хаос.
Предполагам, че когато хората израстнат достатъчно в духовен и интелектуален план егрегорите ще отпаднат по естесвен път. Трудното е те да бъдат измамени, за да се осъществи такова израстване...

O, Tempora... O, Mores !

Редактирано от ¤ asamus ad rinos ¤ на 25.09.02 03:11.

Не ни е работа да определяме дали са вредни или не. Ние ги създаваме, значи са необходими. Докато има разделяне на човечеството по разни признаци, ще има и егрегори.

Абсолютно съм съгласна с тебе, че ще дойде момент, в който ще отпаднат, но май сме доста далече от него още.

Тази сутрин прочетох една мисъл, която беше в смисъл, че тръгналите в пътя страдат, защото бързат от гъсеници да се превърнат в пеперуди, а това е един процес, който не може да стане бързо. Докато сме и материалисти, все още сме гъсеници, пеперудите живеят в божествения свят.
Докато имаме нужда от патерици, ще имаме нужда от егрегори, ще си ги създаваме.

аз застъпвам противоположното мнение, че е естествен еволюционен процес създаването на "лични" егрегори, което ще има за последствие и модификация на т.нар. карма като вид чистилище едва ли не

П.П. Аде сега почвам с ползите от егрегорите /сервиторите/, които си направил, ако си ги направил добре, между другото най-доброто ОПРЕДЕЛЕНИЕ за егрегор, което съм срещал е че това е по-голям сервитор, чиято активност не лимитирана във времето:
(1) информационни банки
(2) могат да те пазят ефективно теб и хората, които обичаш
(3) там за ежедневните неща не споменавам те са хиляди
(4) могат да служат като коректив !!!
(5) могат да ти променят драстично живота във възможно най-добрата за теб посока, стига да си готов за това
(6) не черпят енергия от теб - напротив могат да ТИ ДАДАТ енергия
(7) не вземат нищо от теб в замяна, както и от никого другиго между впрочем (!) де остава кармата ?
(8) за лекуването нещата малко куцат в интерес на истината - ще пусна по-нататък една тема
ами това е засега

Редактирано от Anuel на 25.09.02 13:20.

Вредна ли е водата?
За някой който умее да плува тя ще е полезна, защото ще му позволи да преплува над бездънни разседи и пропасти. Друг ще се удави.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Аз пък нощес си го помислих това-че страдаме, защото правим революции, а не мааме кротко по еволюционния път. Да не си прочела сутринта моята нощна мисъл.
За въглена и диаманта се сетих пак нощес-единият вариант е да си го оставим въглена на мира и с вековете време да си се превръща бавно и полека в диамант, другият вариант е да го обработваме и да стискаме зъби стоически-когато не пищим (пищя).
Но при всички положения съм на мнение, че дори и да бързаме, пак време ни е нужно-за което съм готова пак да поспоря с Хеанджи, дето няколко месеца му се струват много време. Та даже и на въгленът му е необходимо технологично време, макар и не милиони години.

Защо ми е сила да сътворя море от илюзии,когато имам сила да създам капка реалност.

Ще се разпадне обществото-да. Като се разпаднат егрегорите. Учителите май това и правят. Само че то не може да се гради на непразно място. Разрушение си требе.
Нов бардак със стари к... е се прави.

Защо ми е сила да сътворя море от илюзии,когато имам сила да създам капка реалност.

Виж, ако си готов, дава ти се свише, че ти е дошло за нещо времето, не бива да отлагаш, да се помайваш от мързел или заблуден от ума /предпазливост/ или сърцето /неконтролирана емоционалност/. Това от един момент вече се усеща.

Но да се правят напъни без да имаш готовност, без да имаш достатъчно гориво, това си е живо насилие, илюзия, че ти е дошло времето за ново стъпало. Всичко си идва навреме, напъваме се, ненапъваме. Важното е обаче да не пропуснем мига, точния за нас миг.

Абе така си е...ама като ти се даде свише и умът като почне да мрънка, да иска съвети и останалите умове да му ги дават...и кашата става пълна.

Защо ми е сила да сътворя море от илюзии,когато имам сила да създам капка реалност.

така става понякога - някъде му викат brain storm

Aha... Вечният закон за еволюцията...

O, Tempora... O, Mores !