Имаше един такъв лаф: Умът на човека е като точка - колкото повече знае, толкова по-голямо е тя.... и с толкова по-голяма част от непознатото граничи. От това човек се чувства все по-неуверен в себе си, все по-депресиран... (с други думи - сдухва се...)

Каква е вашата цел?

O, Tempora... O, Mores !

Ох, и ти ли?
Трябва ли да имаме цел?
Целта ограничава...


А да си чwвал нечиите думи: "Моето иго е благо, моят товар - лек" ?

Не е като да е нещастен . Дали е щастлив е вече друго. Ти щастие ли търсиш ? А кое е щастие? Блаженото невежество ;) Хе хе. Живей си в щастие, щом те удовлетворява... А може и да достигнеш някой ден до лекия товар... знае ли се знае ли се .


Поздравче asamus !

Аз само за статистиката питам...
Лично не мога да се определя - пристрастен съм...

O, Tempora... O, Mores !

Към себе си ли .

и двете етествено + още други неща... за постоянно

въпросът е как да ги съвместиш всичките

"...Сега те моля да чуеш от мен за трите вида щастие, на което обусловената душа се наслаждава и с чиято помощ понякога се освобождава от всички нещастия. Това, което в началото може да е като отрова, но накрая е като нектар и събужда човек за самореализация е щастие в областта на доброто. Щастието, което се поражда от контакта на сетивата с техните обекти и в началото е като нектар, а накрая е като отрова е в природата на страстта. А за щастието, което е сляпо за себереализацията, което от началото до края е просто измама и възниква от съня, мързела и илюзията се казва, че е в природата на невежеството. Няма създание нито тук нито сред полубоговете на по-висшите планетарни системи, което да е освободено от тези три области, родени от материалната природа..."

Ти от кое щастие предлагаш? Кажи, че след това ще уточним с теб за кое познание става дума?
Накрая ако остане нещо за избиране щи си избера и ще ти го кажа.
Мислиш ли, че двете неща могат да съществуват разделени едно от друго.
Аз мисля, че Вярата може и ги замества?

1. Честно казано, нямам усещането, че АЗ избирам.
2. Защо ИЛИ?

"Любовта може да се роди от една- единствена метафора."

заглавието на темата е супер
лафа обаче е толкова безмислен ......

Странно?
А. аз досега да се заблуждавам, че и двете се достигат по вътрешният ни път.
Склонността към щастие е присъща на повечето човешки същества, дори и на хората.
За някои щастието е просто естественото състояние на съществуване.
Докато просветлението, е просто да осъзнаеш този дребничък факт.

И щастието и просветлението не могат едно без друго. Не са обект на избор. Те просто Са, независимо от нас и заблудите ни.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

познанието и щастието ?
избери познанието и думата щастие губи смисъл и съдържание