Човешката душа се стреми към близост.
Умът обаче рядко разбира тази висша потребност и продължава да търси пътя към щастието, залутан в тъмната гора на собствените си желания...

Например наблюдаваме формите на тялото на човек от противоположния пол, опияняваме се и страстно желаем да съзерцаваме, докосваме, вкусваме тези форми и вярваме, че сливането с тялото на жадувания човек ще ни донесе близостта и щастието. Но душата не се интересува от мимолетни форми. Не такава близост търси тя...

Друг пример - търсим хора със сходни интереси като нашите, хора, които вярват в това, което и ние вярваме, говорят това, което и ние говорим. Търсим хора със светоглед като нашия, за да можем да сформираме някаква група и да разграничим тази група от останалите. Всички църкви са на този принцип. Колкото и да се повтаря формулата “Боже дай на нашата групичка...” това няма да донесе лееяната близост, защото душата ни не се интересува и от думи, от конструкции на ума красиви, но и трайни колкото фигурите от облаци, които в един момент показват нещо, а в друг друго, съвсем различно. Слабият ум може да бъде измамен от стадния инстинкт, но душата не може...

Различна близост търси душата. Сливане със собствения си Дух и близост с Висшия Аз, който е Осъзната част от Живия Божествен Организъм. А този Висш Аз често има не една душа, въплатена във физическо тяло, за да се учи и развива. По пътя към Висшия си Аз, душата ни среща други души, които са били отделени от Великото Ни Съзнание, част от безкрайния, непознаваемия Бог/Дух. Срещайки се със сродните си частички, нашата душа тръпне от блаженство и изпраща трептенията на неописуемото си щастие и любов толкова силно, че и умът ги усеща и се замайва от възторг, и тялото ги чувства и пее с всяка своя клетка.

Само вървейки към този Бог/Дух можем да намерим истинската близост. А щом душата ни срещне друга своя част вълшебството не може да бъде преразказано и от най-талантливия поет, възпяващ любовта в лириката си. Срещнат ли се две сродни души, не са необходими вече думи, не са необходими мисли, не са необходими ритуали, защото тези две души си казват всичко някъде там горе...

А най прекрасното е, че колкото по високо се изкачваме към Висшата Си Същност, толкова по ясно душата ни разпознава и останалите си части, частите от цялото, някои от които са осъзнати, други неосъзнати, но всички идват от едно и също място. Затова Христос, Буда и другите велики Реализирани са могли да възлюбят цялото човечество - те са били Едно с Живия Бог и са чувствали, разбирали и обичали всяка малка частичка от Цялото.

Бог е навсякъде - в теб, в мен, в цветята, мушичките, птиците, животните. И най малката тревичка е Бог. Всичко е Бог. Мисията ни на тази земя е с нашите тленни тела и умове да достигнем до Осъзнаването на висшата роля, която играем като части от Цялото.

яямммммм

Знаеш ли , на мен преди време не ми допадна тази идея:"Мисията ни на тази земя е с нашите тленни тела и умове да достигнем до Осъзнаването на висшата роля, която играем като части от Цялото."
Не зная дали е въпрос до харесване или допадане но ние хората не сме както някой се изразява:"камъчета от мозайката" и след като си намерим мястото в цялата мозайка , сме си изпълнили предназначението.Това е много ограничаващо.

като си намериш мястото едва тогава започваш да функционираш с пълния си капацитет, т.е. да Живееш Истински.

безкрайно повече сме от части от мозайка. мозайката е нещо статично, а Висшата роля е всичко друго но не и статично заспиване на едно място. огромната разлика между настоящия момент и крайния резултат е Осъзнаването - за него какво смяташ? там е ударението, не върху думата "роля" ". нали не изглеждам като някой шизофреник, който слага главни букви с повод и без повод? :)))))

никога не съм чувал за тази идея, предполагам, че сам съм стигнал до нея. като всичко написано и това е мисловна конструкция и може да се възприеме по различен начин. лично на мен ми помага да настроя разума си в правилната посока...

яямммммм

Хубаво е казано.
Но има доста хора дето правят задачата да ги обичаш много трудна.
Заяждат се , спамват те, изтискват ти жизнената енергия.
Има и хора които открито живеят за да дразнят околните. Да предизвикаш негативните емоции на някой е един вид енергиен вампиризъм.
Наистина е много трудно да НЕ се ядосваш на някого когато открито те напада и прави какво ли не за да предизвика агресията ти.

В такива моменти се вижда дали си в любовта или не си.
Има няколко варианта.
1. Посрещаш агресията с агресия. :-) или просто се забавляваш да дразниш другия без да се засягаш много много. Но все пак не оставаш длъжен.
2. Задържаш на физически план агресията си, Т.е. не му "начукваш канчето", но пък я изразяваш в излъчването си към даден човек.
Когато се е открил и му видиш слабото място го нападаш с думи при всеки удобен случай.
3. Запазваш хармонията в себе си и отблъскваш атаките на другия без да влизаш в двубой нито на физически нито в друг план. Отделяш в съзнанието си човека от действията му към теб. Освобождаваш се от илюзията че той е виновен за тях.
Опитваш се да му помогнеш, доколкото можеш и доколкото иска, да преживее агресията си.
Обикновено ако "удари на камък" т.е. .. не успее да ти вземе жизнената енергия или да предизвика гнева ти .. човека губи интерес към теб като жертва. (ако не можеш да му помогнеш поне не му вредиш).

Това е бегъл щрих, ако някой се сети за нещо друго, да пише.

Духът е който говори, думите го следват.

забелязал съм, че тези, които чувствам близки по описания начин не могат да ме ядосат дори с думи, които казани от някой друг биха ме вбесили :))

какъв енергиен вампиризъм те преследва? прекалено много шум вдигна с това "взимане на жизнената енергия". а уж си тишина... пък и проникваща на всичкото отгоре

кажи си предишния ник, че така не мога да те възприема, а ми изглеждаш точно като някой за пореден път преименуван клубар

мисля, че емоциите не бива да се задържат. най често агресията поражда агресия, но има и изключение, а се случва и агресивният човек изобщо да не може да те достигне колкото и да се напъва. всичко е до нагласа в този случай.

яямммммм

както си и мислех, само че липсата на "поздрави" ме обърка малко :))

специално заради теб ще добавя към размислите ти за енергийния вампиризъм, че колкото често става чрез агресия, толкова често се прави и чрез престорено смирение и спокойствие.

не се учудвам, че този въпрос те вълнува...

между другото съм чел, че повече от 99% от енергийните вампири не го правят на съзнателно ниво.

единици са тези, които имат знанията и умението да го вършат осъзнато и са взели решението да се затлачват с чужди енергии, които биха били даже вредни за някой чист човек.

яямммммм

Единственото, към което се стреми човек, е щастието.
И единственото възможно (и невъзможно) щастие е сливането на душата....всичко останало са ала бали и страх от това сливане...

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог

да де, нещо такова...

само дето не съм сигурен дали отчаяният стремеж към щастие по скоро не пречи вместо да помага

не обичам много думата "смирение", но май тя е доста удачна в случая... ;-)

или по скоро да умееш да намираш щастието във всичко, което ти се случва - знаейки, че вървиш по Своя Път

а не да се стремиш към него /така допускаш, че то е извън теб, а то всъщност е вътре/

с няколко думи /извинявай за многословието/ "Щастието е по скоро следствие отколкото Цел"

яямммммм

Радвам се , че си намерил правилната посока за , за себе си поне на този етап де
Що се отнася до крайния резултат - смятам , че няма такъв , не можеш да слагаш такова понятие.
Айде да я обсъдим тази Висша роля , дето е всичко друго.Какво влагаш ти в това понятие "Висша роля"?

хм, висша с главна буква ли съм го писал... момент да погледна... :))

ще ти отговоря какво влагам, ако ти ми отговориш на въпроса "какъв е смисълът на живота"?

яямммммм

Редактирано от Бeлия вятъp на 19.08.02 21:16.