Един клуб вече го няма.
Директорията осиротя с едно от свидните си чеда. Това което имаше за най-мъдро, взе че се оказа...
Погина си горкото поразено от нечия ръка, написала "онова" писмо до админите.
Боже, дай малко повечко читатели и ако може по-малко писатели тогава!

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

............


"Най-същественото е невидимо за очите"

Стига де! Не се кахъри толкова. Ама си поплачи, има за какво. След това задължително ще се утешиш, но едва ли ще спреш тъгата. Засега едни ще си плачат, други ще пият наздравица. И здравей в "Окултизъм"!
Нищо не ни пречи да продължим да дискутираме тук.
Човек когато иска да общува и това общуване е негова вътрешна потреба, какво може да го спре?
Външните препятствия и забрани като наложена смърт не могат да го спрат, събожнико!
Наложиха ни смърт, но Животът е неизбежен.
Затова радвай се, че са те насочили към вътрешния път и търсене.
Хвърляме заупокойната молитва - тя си изживя времето и предназначението. Пеят е на тези, които не се учат да възкръсват и следват пътеката на закона за прераждането.
Да, за свобода от скръб е нужна съдбата, но за тъгата е нужен Жетвар - Жетварят на тъгата! Само той носи химна на Радостта. Да го извикаме - жетвата е готова.
Да се научим на Възкресение, за да можем да кажем: Здравей, Победителю!

Радвай се, Радославе!

Смешно ми е до какви крайности може да стигне желанието - "Да не се изложа!".
Имаше една хубава мисъл по този въпрос, но надали ще я цитирам дословно - "Научи ме , да не греша...", в тоя род не ме е страх от грешките и "излаганията" ми, ако те наистина ми помагат да науча нещо ново.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Цитатът е точен: "Научи ме, да не греша", за да ескалира след това в
"знаещия е повече от безгрешния".
Щом потребата да бъдещ знаещ те е довела до идеята да създадеш ( заедно с други) такъв клуб, какъвто беше Път на Мъдростта, не си се изложил. Ако искаш да знаеш този клуб лично на мен много ми помогна. Имах (и имам) трудна битка в Пътя на Мъдростта и клуба ми помогна много.
За съжаление някои от съслужителите в Учението Път на Мъдростта с които съм бил много често в общение и служение не ме разбраха правилно.
А другите не го понесоха...

всеки започва да усеща, че не е страшно да се греши.
Страшното е самоограничаването от фобия за винаги верни решения и постъпки.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Никак не е смешно и нещата не са така прости, както ги представяш.

Общо взето това да не се изложи някой е последната причина за закриването на клуба и след толкова дебати, как пък не го резбра.

Във теб е вечният копнеж да бъдеш Жив!

представи си поне за миг, че са те разбрали правилно...

Не знам за какво точно говориш, но знаеш ли, мисля, че човек не бива да се изживява като жертва и да твърди, че никой не го разбира, или никой не може да те понесе и т.н.

Проблемът е когато човек сам себе си не разбира. Понякога това, което разбира за себе си може и да не е приятно, но... трябва да го приемем и да се опитаме да го променим, ако искаме да се освободим от илюзии.

Във теб е вечният копнеж да бъдеш Жив!

Самоуби се!

Път на мъдростта си отиде....Амин

...........премини отвъд илюзията на живота.....