Заупокойна молитва. / Религия и мистика / Окултизъм

Пантократорът в християнството е аналог на Пуруша в индийската култура.
Само че за мен между двете понятия има известна разлика, защото едното е образ изведен в духовната вълна на Митологиите (инволюция), а другият вече в Духовната вълна на Любовта(еволюция).
Ако се погледне в Ригведа, в Химна за Пуруша, ще се види, че Пуруша е сложен като основание и основа на цялото сътворение. Там той е великата космична жертва - вързан е от боговете (не от Бог) и разчленен на части, от които се създават небето и земята, животинския свят, социалното живеене на човека ( кастите) на планетата т.е. макрокосмосът става микрокосмос.
В книга Битие (юдаизма) там той въобще липсва като даденост. В началото имаме Бог и Светия Дух, но липсва в тази идея на сътворението пряко образът и присъствието на Синът (Пуруша). Намираме го и то непряко казано в идеята за сътворението на човека и най-вече вдъхването на Диханието, което го прави жива душа.
Пуруша е божествено сътворен, божествено изявен, но не още изведен и осъществен. И оттук вече тръгва енергията на развитието.
Пуруша е баща на Пракрити и чрез Пракритито той става личност и институция, той става човек. И затова идеята за божията човечност е налице в акта на сътворението и акта на вдъхването - които по-нататъка дават възможността за Боговъплъщението, а след това и за Богораждането, ескалиращо в Богоживот и след това Живот в Бога.
Защото материята при сътворението е осветена (от Fiat lux), одухотворена ( в смисъла, че в нея е вложено Божията даденост - Диханието), но не е още обожествена.
От тази идея за божията човечност можем да разберем защо имаме Боговъплъщението или догмата за Боговчовечването (Сина Човечески и Сина Божи)
"Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария, и стана човек". (Ето я божията човечност)
Това изтока го има в идеята за Аватарите - "спускане, инкарнация на божественото съзнание на земята" или въплъщението на Силата като Логос. Те не го рaзглеждат точно в смисъла, който е заложен в догмата на православието, но при тях има нещо много интересно: "понеже е свободен от всякакви егоистични обвързаности, той се намира отвъд дуалността". Да оставим ли другите характеристики, че е свободен от съдба и че може да освобождава от съдба и че дава нова религия?
Но Пантократор ли е още Пуруша?
И точно тук Боговчовечването открива тайната: бог е въплътен в човека, ето защо сега Пътя на Мъдростта казва, че той е бог в развитие и води битка за извеждане на вложения в него Бог.
Ето защо, когато се мине пътя на Богоусвояването и направи Богоприложението т.е. Възкресението, одухотворявайки и обожествявайки материята се идва до това, което се нарича Пантократор. Само той Живототвори!
Събуденият Кундалини минава през всички чакри извежда от тях вложената божественост (концентрира я) и излизайки през седмия бракосъчетава Пракрити с Пуруша и извежда образа на Пантократора. А той носи в ръцете си планетата (защото материята е обожествена) и всичко ново твори, дава ново небе и нова земя. (Кундалини след като излезе от седмия център и бракосъчетае се връща отново в първия).
И ще го видим след това в Откровението в образа на Агнеца, който сам се жертвопринася и само той счупва печатите от Книгата на Живота - Мировата власт.
Е единия от преводите на Пуруша е "обитателят в града". Под това разбират тялото - и са прави, но донякъде, защото ако погледнем края на Откровението на Иоан ще видим кой е обитателят в новия Иерусалим.
Ето така може би Пуруша става Пантократор…