|
Да, наистина има проблем с влизането в сайта. Това се дължи в голяма степен на сървъра на hit.bg и предполагам, че в скоро време ще преместя страницата на друго място.
пробвай от тук:
А ето и целия текст за тези, които не могат да отворят страниците:
Кой е Бхагван Шри Раджниш?
За хилядите негови ученици по целия свят той е известен просто като Бхагван - "Благословения Единствен". Той е техния Учител, "Живия пламък" на новото религиозно съзнание. За хората на Индия той известен като "Ачария Раджниш", яростния учител, който разрушава древните митове и вярвания, традиции и учения. "Аз уча на краен бунт", обявява той, "Аз не съм тук за компромис, аз съм решил да бъда в най-висша степен честен и правдив, каквото и да ми струва това. Ако ние искаме да променим обществото,ние сме длъжни да се изказваме против него."
Той отхвърля напълно конвенционалните концепции на национализма и расовото превъзходство, отрича Маркс и социалистическите идеи, критикува Фройд и Юнг, пуска шеги по повод Папата във Ватикана и Шанкарачария в Пури, главата на индуизма, и не скрива своето презрение към политиците. Индуистите го осъждат като хедонист, комунистите го смаляват до спиритуалист, журналистите пишат за него като "секс Гуру", а един учен го нарече "Хюго Хефнер на духовния свят". Бхагван отхвърля всички такива етикети. "Аз съм материалист-спиритуалист" казва той. "Аз уча на чувствена религия. Аз искам Гуатама Буда и Зорба гъркът да стават все по-близо и по-близо: моя ученик трябва да бъде Зорба-Буда. Човекът е единството тяло-душа. И двете части трябва да бъдат удовлетворени."
В своите спонтанни ежедневни утринни дискусии той говореше на различни теми: от раждането до смъртта и по-нататък, от политиката и до молитвата, от атомната физика до философията на Юнг, от общото здраве до новото образование, от секса до свръхсъзнанието. В повече от две хиляди дискусии, започвайки от 1974 година, Бхагван е обхванал пълния спектър от интересите на човечеството, благодарение на своето вникване в всевъзможни за хората духовни пътища. Той е изразявал посланията на различните духовни традиции в съвременен контекст. Той говореше за дзен, за суфизма, за даосизма и хасидските майстори: коментирал е изказвания на Буда, Махавира, Исус, Лао-цзъ, Чжуанцзъ, Хераклит, Питагор, Кабир и Нанак, също така такива индийски писания като Бхагават Гита, Упанишадите, Йога-сутра, Пантаджали, Джампаду и песните на тантриските мистици.
Неговото откровение и критическите дискусии възбудиха голям гняв и опозиция против него по целия свят. Неговите идеи по повод на такива остри спорни въпроси като секса, брака , семейството, роднинството, атакуват конвенционалните възгледи по тези въпроси. Но най-голямата мишена на публичното недоволство се явява пълната свобода, която той е позволил на своите ученици. Той разрешава на своите ученици да достигнат по-надълбоко и тотално във всички преживявания в живота. Той разпространява тази свобода над секса, така както на ментални състояния като ярост, ревност, собственичество, алчност, ненавист и други, за да се попълни целия спектър от човешките емоции.
Такава свобода, особено при разглеждане на секса, се явява главната причина за опозицията към Бхагван в Индия, защото много поколения индийски жреци и светци са проповядвали, че Божеството може да се достигне само посредством отказването от секса, в същото време Бхагван поддържа съвършено противоположния възглед. Той заявява, че единствено благодарение на пълното изживяване на секса, ние можем да му се наслаждаваме, да го разберем и което е най-важно за нашето духовно израстване, да го преодолеем. Преодоляването никога не може да бъде достигнато посредством отрицанието или подтискането, казва той. Тай повтаря постоянно, че вратата към освобождението или мокша, се намира от другата страна на преживяването и разбирането на нашите страсти.
Бхагван цитира Махатма Ганди като пример за това, колко погрешен може да бъде пътя на безбрачието и аскетизма. "Ганди отричаше секса и го подтискаше цял живот", обяснява той. "Едва в последните години на своя живот, той е осъзнал потиснатостта, защото неговите сексуални фантазии продължавали. Тогава той е започнал да експериментира с тантрата, но вече е било прекалено късно".
Неправилно разбирайки учението на Бхагван, хората игнорират предупрежденията му, насочени към учениците му, за опасността от снизходителността. Той налага най-строго ограничение на увлечението по съвършенната свобода: "Аз ви давам тоталната свобода да изживявате, само с едно условие, бъдете бдителни, бъдете наблюдателни, бъдете съзнателни".
Движението около Бхагван е привлякло хиляди хора от целия свят, които пристигат при него за да освободят подтиснатите си емоции и да преживеят катарзис под ръководството на професионално обучени западни лекари. Уникалността на тези терапевтични групи и дискусии, които го обкръжават, е привличането на хора от най-различни части на света: от Северна и Южна Америка, Европа, Австралия, Нова Зенландия и Япония. Това интернационално движение, включващо хора от много професии и различен стил на живот: юристи, лекари, психолози, педагози, учени, зъболекари, лекуващи чрез акупунктура, бизнесмени, администратори, журналисти, писатели, артисти, архитекти, фотографи, радикални феминистки, търсачи на Новия век, "деца на цветята", домакини, католически свещеници и така нататък. Около 40% от учениците му са евреи. Преобладаващата част от учениците на Бхагван са млади - между 20 и 40 години. "Аз искам да разчитам на младостта..." - декларира той:
"... Те са пристигнали благодарение разрушаването на всички бариери. Бъдещето не се прави от старци, бъдещето се изгражда от младите. Всяка религия е жива до тогава, докато привлича младежта. Всяка религия умира, ако привлича само старци. Там където религията е постоянно жива и където се изливат нови лъчи и където нов цвят разтваря своите листенца, там ще намерите младите. По този начин, всяка личност, която става духовно стара, не остава тук."
След получаването посвещение в саняса по време на даршана, ученикът на Бхагван получава званието санясин. В индуиската традиция, санясин е този, който оставя семейството и материалния свят, съгласно индийските обичаи, и става монах. Бхагван разглежда тази традиция като негативна и ескаписка и издига свое собствено значение за санясин - човек, който приема и утвърждава живота, който участва активно и радостно. По мнението на Бхагван, санясин е човек, който не отрича семейството, обществото или имуществото, вместо това той се издига над своята его-привързаност, той отхвърля своите страсти и собственичеството по отношение на тях. Затова това движение е известно като неосанясини.
Ученикът на Бхагван се отъждествява с четири вещи: оранжевите дрехи, символизиращи изгрева на Слънцето, бодростта и растежа; мала или гердан на който е окачен медальон, съдържащ изображението на Бхагван, който служи да напомня на носещия за това, че той или тя се е връчил на Бхагван; ново име, което символизира разрива с миналото; ежедневна медитация съответстваща на индивидуалността на ученика. Новото име, което дава на ученика Бхагван, се предшества с титлата "Свами" за мъжете и "Ма" за жените. "Ма" означава "мама" и изразява съответно откритост и интуиция. Това обозначава според Бхагван, "пределно цъфтене на жената". Думата "Свами" означава "Господин". "Аз ви наричам Свами за да обознача вашия път - т.е. вие ставате господари на себе си. Това не означава да направите другите свои роби. Заповядвайте само на себе си." - обеснява Бхагван.
Израсли с философията на борбата и конкуренцията, успеха и силата, но разочаровани от това разрушително отношение към живота, жителите на Западните страни слушат посланието на Бхагван с голямо облекчение и благодарност. Техния цялостен мироглед се променя от агресия към възприемчивост, от борба към капитулация и радостно приемане. Защото много години западната психология се движи от аналитическия към цялостния подход, обединяващ тялото и емоциите. Тази нова психология със своите корени достига "потенциалното човешко движение" или "движението на растежа". Американци и европейци намират, че ставайки санясини, добавят духовно измерение към физическите и емоционални аспекти на техните търсения. Да се предадеш на Духовния водач не означава да се предадеш на неговата лична воля, това е отдаване на Божествената енергия, проводник, на която е станал той. Бхагван не трябва да се разглежда като супермен, и той не изисква нищо подобно. Той не се занимава със създаването на раса от сврхчовеци. В духовен контекст човекът, който се нарича "Бхагван", което означава "Бог", не се явява персона, която си присвоява мантията на Бога, а по скоро човешко същество, което получава единство и цялостност на съществуването и превъзхожда цялата двойственост. Такава персона става цялостна или свята. Веднъж, когато го попитали "вие се възприемате като Бог?", Бхагван отговорил с хумор: "Не сър, определено не! Дори и ако аз съм Той, аз бих отрекъл това, защото кой ще поеме отговорността за този безобразен свят. Аз не мога да взема отговорността за вашето създаване! Това би било истински, неподправен грях!"
За западния ум е трудно да разбере, че човек живеещ в днешно време, е Бог или има сили, естествено асоциирани с Бога, тъй като Бог се разглежда като Творец, като фигурата на Бащата. В тази роля на "Бог", в същото време той може да бъде разгледан като личност и непосредствено достъпен за хората, изживява се като "другия", като отделен, имащ оделно съществуване. Бхагван не вижда този феномен в такива дуалистични термини. Той обяснява, че не съществува отделно като творец на този свят, защото творението, твореца и творчеството са единни. Съществуването - това е единство, казва той, всичко съществуващо е божествено. Както танца и танцьора са неотделими, точно така са неделими и Твореца и творението.
На подобен въпрос "Защо вие се наричате Бхагван?", той отговорил: "защото аз съм. И защото вие сте, и защото Бог е... Цялото се състои от едно същество... Ако вие можете да познаете Бога в мен, вие ще направите първата крачка по посока разпознаването Му във вас."
Обяснявайки значението на санскритския термин "Бхагван" той казва: "Индийския термин за Бог ("Бхагван") просто означава "благословения единен": човек, който е толкова сполучлив, за да разбере собствената си същност. Това няма нищо общо със сътворението на света - аз отказвам всякаква отговорност! - това просто означава човек, който се е разпознал като божество."
Бхагван се преместил в 6-акров ашрам, намиращ се в градския район на Пуна (град намиращ се на 80 мили югоизточно от Бомбай в 1974 г. Преди това е живял в самия Бомбай от 1970 до 1974 година). Той бил добре известен даже тогава по цяла Индия, заради неговите яростни и изобличаващи речи, но не е бил известен зад пределите на Индия. Някои английски и американски психотерапевти, които пристигнали в Индия за да търсят нови прозрения за собственото си усъвършенстване, са сред първите жители на Запада, влезли в контакт с Бхагван в Бомбай. Те го намерили за просветен мистик, автентично човешко същество, любящ Учител, който бил готов да помогне на хората да преодолеят безсъзнателното, обусловено от поведенческите схеми и да продължат към състоянието Буда и просветлението.
Просветление - тази дума свободно използвана днес в духовните, ориентирани към растеж кръгове. Бхагван не обещава на своите санясини нито просветление, нито блаженство. Той казва, това всеки е длъжен да си го заслужи чрез духовна работа, преминавайки през обуславяща и препятстваща болка - блаженството и просветлението не могат да бъдат внушени или отстъпени. За да помогне на учениците си по този път, Бхагван измислил и въвел много нови техники за медитация, най-важната от които динамическата медитация. Следствие на това, че днес хората живеят хронически подтиснат живот, Бхагван прави особено ударение на тоталните, динамически методи на медитация, включващи цялостно телесно-умствено единство. Те са насочени към развитието на социалните и психологически условности и на освобождението на безчислените емоции и импулси, благодарение на енергичните, пречистващи методи, така че човек да може да преживее мълчанието и медитативното състояние.
Голяма част от управлението и контрола над това растящо движение, се намира в ръцете на жени. Бхагван умишлено е поставил жените на авторитетни позиции. "Аз не искам ашрама да се движи по пътя на интелекта - обяснява той - аз искам той да се движи с помощта на женското сърце, защото според мен да бъдеш женствен е да станеш уязвим, да станеш възприемчив. Да бъдеш женствен е да станеш пасивен, да бъдеш женствен е да позволиш, да бъдеш женствен - това е да чакаш. Да бъдеш женствен е да не бързаш и да бъдеш в напрежение, да бъдеш женствен - е да бъдеш в любовта. Да, ашрамът се движи благодарение на жените, защото аз искам той да се развива благодарение но сърцето."
Западните журналисти често се опитваха да намерят паралел между това, което се е случило в Джоунстаун и движението, което растеше около Бхагван. "Възможно ли е нещо подобно да се случи отново?" - питаха те.
Бхагван разглеждаше всички ортодоксални религии като насочени против живота, ориентирани към смъртта. По неговото мнение, ужасът на Джоунстаун е изход от негативното отношение към живота, установено и увековечено от религиите. Бхагван реагира по следния начин на Джоунстаунския феномен:
"Аз мога по-подробно да кажа за всичко на света: вие нямате право да осъждате Джоунс, защото това е всичко, на което са ви учили всичките ваши църкви и храмове в продължение на много векове. Преподобния Джоунс умря според американския начин на живот - това е всичко.
Само аз мога да го съдя... защото аз уча на живот." Бхагван казва, че учи своите ученици на тотално различна смърт - смърт на егото, както са учили Беда и Исус и всички други просветлени същества на Изтока и Запада. "Аз съм за смъртта на ума, а не на тялото" - казва той. "Аз казвам, умирайте всеки миг, умирайте за миналото, разберете, всеки миг е ново раждане. В тази непрекъсната свежест вие ще бъдете свързани с Бог."
Откъс от биографията на Ошо "Пробужденный" от Свами Сатья Ведант Изд. "Экструзит" Москва 1994 год
|
