Може ли човек да е сам и не е ли илюзията за самотност една от най-силните, с които сме обградени?
Самотни откъм какво? Кога наистина сме били сами и не е ли самотата едно от най-труднодостижимите състояния на човек. Защото, за да си истински самотен, трябва да си прекъснал или заглушил всички връзки свързващи те със света около тебе. За да се концентрираш върху това което е в тебе, да го опознаеш и приемеш.
За да разбереш, че самотата е илюзия, изкуствено поддържана от твоите страх, егоизъм и суета.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

да се опакова може в хиляди черупки.........да закрие очите си за слънцето и да крещи от тъмнина........да запуши ушите си за музиката и за всички звуци и да плаче от вакуумна тишина.......да потисне едно по едно всичките си сетива..........да се изкачи на въображаема висока кула и да изнемогва от самота............дддддаааааа........илюзия за самота..........
А о....самотението всъщност е нещо прекрасно...дава ти възможност да се вслушаш в себе си,да извървиш пътя навътре...........но така е само когато осъзнаваш избора и поемаш отговорността.......когато наистина си дадеш сметка,че сам правиш това............обръщане отвън навътре.........
Другият вариант е да бягаш от болката,която ти причинява общуването навън.........а бягството винаги изкривява възприятията,нали?.......тогава се появява призракът на жертвата............иииииии.........се отваря портата на страха безкраен........иииииииии по-добре сам,отколкото.........
Господи, толкова е естествено желанието ни да обичаме и да мечтаем да бъдем обичани.....да разбираме и да ни се иска да бъдем разбрани............да споделяме........да общуваме...........

Че ние сме сами непрекъснато. А най-самотни са ония, които се веселят сред компания от приятели.

навсякъде с всеки,който си е избрал да е...........

Вярно е, защото човек е самотен в очакванията си спрямо обкръжаващия го свят и не, защото има все някакви допирни точки със света около него.
Самотата е не по-малка илюзия от тази, че си център на компания и внимание.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Що е самота и има ли тя почва у нас?

Спомням си едно момче.Лежеше в психиатрията,клиниката за наркомани.
Всъщност,всички наркомани започват така.В името на това да не бъдат изоставени,приемат всички условия на тяхната среда,компания или
колектив.

И беше почнал да се друса.След като беше попаднал в отделението,те въобще не бяха дошли да го посетят.Нито приятелката му,нито любимите му другарчета,никой.А,да,само наркодилърите.

Казват,няма вечни приятели и врагове,има само вечни интереси.Горният
пример е типичен пример за това.

Макар че има много хора около нас,ние сме сами.Защото сме единствени и неповторими.Всеки един от нас е единствен и уникален по своята същност и не може да бъде като останалите.Каквото и да говорим.

И странно,когато сме сами ни боли.

Но има,има лек от това.На всички окулисти препоръчвам да попрочетат малко приказки.И по специално тези на Андерсен.Той също е бил окултист.И сега,на нивото на компетентност което имаме(из областта на
окултизма),това няма да е трудно да се убедим.

Как да добием способността да удържим и да се наслаждаваме на самотата ли?Това се казва в прикзката "Снежната Царица".Тя обещава
на Кай да стане Господар на себе си още нещо-наред с това че тя и парчето магическо огледало го правят нечовек...Но на каква цена?

Live and Let Live!

но и безкрайно несамотни в съществуванието си, носейки в себе си целия космос.
Какво е самотата? За уникалността ни може би се досещаме, но за самотата?

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Човек се ражда сам и сам умира. През този отрязък все се чувства самотен. Защото е забравил себе си и се търси навън.
Чувството за самота е като егото-изразява се само по отношение на други хора. Дори и Птах не може да каже, че е самотен без двете си котета-черното и бялото. Въпреки, че скучае без мулето.
Първата крачка към бога е първата крачка настрани от човечеството. Значи първата крачка, направена в самота. Ако ти стиска. Ако не-влизаш в групи по интереси и започваш да се задяваш. Като в клуб окултизъм например.

Невъзможно е да не е възможно.

някак си не може да не си самотен,когато градиш очаквания спрямо обкръжаващия свят............очакванията са особен вид проекции на мнима реалност,която ти пречи да съзреш и обозреш,а и да усетиш пълноценно всеки миг и възможност........особен вид заслепяване са очакванията......Свалете тъмните очила и поемете с цялата си същност даровете на живота.......скъпи ми господине.......вие не сте нещо отделно от света.........

Можем да направим аналогия от магията.Да не си сам,ознацхажа да имаш
друга личност,която да живее в твоя магически кръг.

На по-прост език,това означава някой да те познава,но наистина,да знае интимни подробности за теб.ДА познава същността ти.Да може да види света през твоите очи.Да те разбира.Последното е от особено значение.
Но и същевремено най-невъзможното.

Live and Let Live!