Има хора, “които не знаят, но които мислят, че знаят. Те са опасни. ИЗБЯГВАЙТЕ ГИ.”
И още нещо в този дух, което ми направи впечатление:
“Начинаещият по духовния път трябва да бъде особено внимателен по отношение на приятелствата, които поддържа. Той би следвало да общува с други поклонници и да се опитва да не взаимодейства с пропитите с его светски люде…”
“околната среда е по-силна от волевата енергия. За да общувате с приземени хора, без да попиете макар и част от тяхната приземеност, се изисква голяма духовна сила.
Това дали човек става светец или грешник, до голяма степен зависи от приятелствата, които поддържа.”
Парамаханса Йогананда

Интересно ми е вие как се справятес обикновените, “приземени” хора. Аз отдавна съм се отказала да разговарям с тях за по-философски теми, обаче едва ли да избягваме такива хора е най-удачно. Просто ми е интересно има ли начин да научиш някой от тях на нещо или наистина най-малкото не трябва да говориш с него за подобни теми?
“…особено внимателен по отношение на приятелствата”- ами то като всичките ми приятели са “светски люде” и ако знаеха за клубове като “Окултизъм”, биха ги нарекли сектантски и т.н. (сещате се), тогава имам ли шанс да стана "светец" Или да започвам подновяване на цялата “околна среда”? При вас как е? Всичките ви приятели ли споделят убежденията ви и ви разбират

Здравей! Защо реши, че ти не си от "приземените" хора?!? Ей, внимавай, това е по-голямо и опасно его от това на "светските" хора. Добре е да не вървиш по духовния път с такава надменност, може да се случи някой от "приземените" да ти спаси живота например. Опитай да общуващ с разбиране и ако може с любов, тогава този въпрос няма да стои пред теб.
Учителя Дънов някъде правеше едно хубаво сравнение на хората с картините. Той казваше приблизително така: "Представи си, че Художника рисува портрет, но е излезнал за малко от стаята. Ти влизаш и виждаш портрета и веднага казваш "не ми харесва, как може това да е така, онака..." и хич не виждаш, че портрета е недовършен - тук щрих, там четка-две. Как да ти хареса нещо, което не е завършено и не знаеш как ще изглежда когато Художника приключи?"
Поздрави.

Привет!
Аз си мисля че е много трудно да ограничиш средата си.
Давам пример - 8-9 часа съм на работа, 1-2 пътувам , 1-2 домакинствам , 1-2 време със семейството и то какво остана? От време на време с някой и друг приятел да се видим. Поне аз нямам грам свободно време. В службата където прекарвам 1/ 2 част от времето съм принудена да контактувам с наличните хора. Не мога да избирам.

Здравей!
Повечето ми приятели не знаят даже какво означава думата окултизъм, пък да не говорим за други неща но мен това не ме обезсърчава.
Говорили сме си и те проявяват някакво разбиране, но не са стигнали съзнателното ниво да се занимават с окултизъм, ако стане въпрос за нещо такова в наш разговор бързо го премахват
Няма една година откакто съм започнал да участвам в дискусиите на дир.бг и започнаха моите нови запознанства с хората, които също пишат тук.
За мен това е нов период в скромния ми живот и усещането досега е, че тези контакти ме обогатяват неимоверно много, което много ме радва!
Контакта с хора, които споделят твоите възгледи е много важен за теб, защото ти по този начин можеш да затвърдиш това, което си прочела в книгите и това ти дава много сили да промениш и себе си, а от там и тези хора, с които се срещаш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, лельо!

Защо имам чувството, че не си ме разбрала? Не съм решила, че не съм "приземена", напротив точно това ми е проблемът, обаче се опитвам да бъда "начинаещ по духовния път" и ме смущава това, което този велик (според мен) учител казва, че контактите с такива хора няма да ми помогнат, даже напротив- ще ми попречат.

И свежия полъх, който внасят с присъствието си.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Привет
Да, и това имах предвид, въпреки че при мен и с приятелите, които сама си избирам, не е по-различно. Наистина какво остана? Май само клубовете

Ако искаш да ти дам отговора по десетобалната система на Зоро или да си го караме на благ моабет?

Проблема е много лесно разрешим. Просто помниш едно единствено правило - Няма човек , от който да не можеш да научиш нещо полезно за твоя път, стига да имаш търпението да го чуеш и умението да питаш, когато и както трябва.

Лесно е, много е лесно.
Стига да запомниш, че се учиш до смъртта си, а и след нея.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Никой не е застрахован от това.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Еее, ти поне си си говарил
Аз отначало бях доста ентусиазирана, но бързо ми секна желанието. Сега съм се научила въобще да не обелвам дума на тази тема, повечето ми познати даже въобще не знаят, че се интересувам и чета езотерични книги