Е, какво ще кажете да поразнищим малко тази тема?
Напоследък в клуба се получиха няколко локални конфликта именно поради превратното тълкувание на морала, като понятие.
Какво е всъщност морала, само сбор от етични норми и правила на поведение ли е или нещо повече от това?
Доколко индивидуалният ни морал съответства на обществената нагласа за такъв и докъде е удачно да се "подчиняваме" на общоприетите схващания за етично поведение?
Важен ли е моралът, като средство за постигане на целите и изграждане на вътрешна чистота и възприемчивост?
Надявам се и вие да поставите други въпроси по темата, и заедно да се опитаме да си отговорим поне на част от тях.
Дерзайте - има защо!

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

...се градират чрез Духовни еволюционни вълни... чрез будителството на посветени личности...
Хм, знаеш ли колко интересно ми беше нещо, прочетено в Бхагават Гита. Арджуна прилага Любовта (като нравствено изграждане в духовна вълна дадено много по-късно)... като се опитва да пощади себе си в това да не приеме война, за да властвува. Ето тук се вижда, че той има някакви нравствени критерии (морал), които не му позволяват да избива роднините си в идеята за власт (независимо, че те него ще убият - прощава значи). Но! Кришна му дава друго - идеята за предназначение... Трябва да има трона не за себе си, а за другите... защото има отговорност пред Небето и това че не може да понесе "да бъде лош" го поставя фактически в угода на нееволюиралото, това му е слабост.
Освен това пък там приемат и прераждането и всъщност щом никой не умира... но за сметка на това си учи урока така (който няма да научи с отстъпването на Арджуна, а дори напротив - ще се калцира в правото си и победата съответно) - какви да са му задръжките тогава? По-отгоре му показва нещата... изнася го над събитията в упорност за дълг пред Небе, а не пред земя.
И тук въпроса не е че бог Кришна каза и туй-то - да го направиш догма! Това като го споделях с един приятел, че ми е направило впечатление и той ме пита "Ама тая религия не е ли опасна за света? Не само, че не му казва не се бий, но дори наобратно..." Ами да, опасна е... когато преценката я дава егото ти, а не Той в теб... За пореден път да се убедим, че истината не е статична, поне не докато еволюираме... доколкото можем да я понесем, дотолкова ни се дава. И в този смисъл ние, за да приемем ново се налага да разрушим старото си, в което сме се окопирали за устойчивост в тоя свят.

~~~
.

Определено в момента има сериозно разминаване между обществените ценности и нравствените.
Сега много повече е на почит неща от рода на това да си известен, богат и порочен - отколкото да развиваш в себе си тези качества, които ти биха помогнали в хода на еволюцията ти.
Позагледай се малко в рекламите - какво всъщност проповядват те.
Преди време ми беше малко смешно, когато някои хора около мене опитвайки се да рзтълкуват откровението на Йоана, се чудеха как ще влезе сатаната във всеки един дом, а после спокойно си гледаха новините по телевизията.
Определено всеки един от нас сам си гради своята ценностна система, като част от нея получава в наследство като традиция на обществото си.
Съгласно предназначението му, част от тази система оцелява и укрепва, а друга отпада като остаряла и несъвместима с настоящето.
Има си морални ценности доказали се исторически ( като забраната за кръвосмешението и генетичната история на англ. кралски двор напр.), но си има и други "ценности" които днес ни изглеждат най-меко казано налудничави.
Намираме се в етап когато трябва да направим историческа преценка, кое от даденото ни като нравствени ценности ще вземем с нас и от кое ще се отървем като бреме за развитието ни.
Истината ще ви направи свободни ! - Не е ли време да узнаем истината а себе си.
Въпросът ми към теб е - Ще има ли момент, когато нравствените ценности ще отпаднат като такива?
Дава ти се модел на поведение, когато не знаеш правилата на играта да не отпадаш от състезанието.
А когато ги знаеш? Когато си свободен чрез истината ?
Ще имаме ли морал тогава?

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

ти беше питането нали ? Че гледам сам добре си отговори :).
Мисля си, че въпреки външния израз на нещата с това да си богат, известен и... порочен, вътре тия същите си се усещат в самотата и затова се опитват външно да бъдат, от вън да получат признанието. Това само по себе си говори, че нравствените ценности си ги има вътре човек, но... вижда себе си колко далече е от това, което му се иска да бъде и се опитва поне околните да "излъже", както и себе си с това, де .

Ама някой беше казал, че вече ще се иска не да правиш "добри дела", но да си "добър". Има разлика, нали ;)

аз нямам морал така че не мога да дискутирам тази тема!

танцуваща жена, бягащ кон, платна в океана...

Опасностите са събрали хората в групи. Егоизмът ги прави индижидуалисти. Моралът на всяка група и в частност на индижидите в нея е лепилото на тази група. Потребностите от друга страна пораждат егоизма и създават сили на отблъскване. Когато моралът и потребностите се балансират, то групата и индижидите живечт хармонично. Само морал прави групата нежиснеспособна. Само потребности - разпадат групата.

Така си мисля аз.

Lo there do I see the line of my people, back to the beginning.

Морални центрове - горна част на мозъка.
Когато са развити, човек живее по друг начин.
Енергии и същества от висш порядък...

Моралните ценности на обществото и на отделния индивид понякога са различни. За това разбира се си има и причини. Но ми се ще да вмъкна тука цитат от една книжка, на автор, който доста често разсъждава в творчеството си върху морала и нравствените ценности.

"- Така. Представата ти за собствената ти гордост е най-силният възможен подтик към правилно поведение. Твърде горда, за да крадеш, твърде горда, за да мамиш, твърде горда, за да вземаш бонбонките на малките дечица или да буташ мънички патенца във водата. Морийн, моралния кодекс на едно племе трябва да се основава на племенното оцеляване.. но при индивидуалното-правилно поведение всичко се крепи на върха на гордостта, а не на личното оцеляване. Ето защо капитанът потъва с кораба си; ето защо "стражът умира, но не се предава". Човек, който няма за какво да умре, няма и за какво да живее. "

Какво мислите? Гордостта като подбудител за сдържане, стоене В границите на морала..

Всеки върви по свой път, който може да промени..

Моралът* като най-доброто от цялото.
Не се заблуждавам, че моят съвпада с този на общността. Как иначе ще остане пространство за ревизия (двустранна) ? Но извън общността, най-доброто от мен няма смисъл. Без мен, най-доброто от общността губи възможност да кълни
Следователно, там ли съм - морал не липсва

Постигането на целите е от друга категория или трябва да се поработи здраво върху трупане на знание и апликации (проба-грешка). Вътрешна чистота и възприемчивост не са цели, а награда за усилия.

-----
*Морално няма отрицателно звучене понеже стои като стандарт в баланса Що е добро към зло. Базирано е на предположение,а не на доказателства


Моля, не пускайте чешмата, защото тече!(бележка от водопроводчика)

Nqma smisul Radoslave . Znaq za6to postavi tazi tema , no az se otkazvam da u4astvam v neq . Kakto bqh kazal i predi "s vrata ne se spori" . Nqkoi ne6ta se osuznavat s vremeto s godinite , i ne sa vupros na obsuzdane ili diskusii . Nqkoi be6e kazal "w magiqta se izdavat samo malkite tajni , golemite mogat SAMO da se osuznaqt" . Kakvito i solidni dokazatelstva da izkaram v za6tita na tezite si , fanatiziranite mozuci NIKOGA ne 6te i se zamislqt dori vurhu tqh . Te prosto NQMAT druga gledna to4ka . Edna izmen4iva gledna to4ka e golqm prioritet , za po-dobro vuzpriemane na realnostta/tite/ ,no za sdobivaneto i se iziskvat ne malko usiliq .
Bezmisleno e da se spori sus vrati , koito 6tom do sega ne sa osuznali ne6to , e absolutno izklu4eno da go osuznaqt v blizkite godini /ili prerazdaniq/ .
Az bqh do tuk s tozi spor . Smqtam , az i o6te edni 4ovek po-nantuka da post-nem dve interesni eseta za razmisul , oba4e tova 6te e napred vuv vremeto .

When The will stops and asks WHY ,
invoking BECAUSE , everything goes on hell...