|
Това надолу го писах на Лео в клуб НЛО - предполагам си го прочел, но ако не си... сега е момента . Понеже там, където си писал не знаят "елементарните неща" за Духа и Душата (а пък тук точно доста ще ти се разясни въпроса - все пак е клуб Окултизъм :)), може просто да им прехвърлиш мненията под тази тема като се изчерпи дискусията, че да се поограмотят за "елементарните" неща .
Доказателствата са за ума - никога не можеш да докажеш, поради причината, че Ума удивително добре си върти тезите в своя изгода и в крайна сметка на физически план ще се окаже, че ти липсват сетива да достигнеш до Истината, макар да си стигнал, чрез някакви факти до някакво заключение!
Сега писаното в НЛО:
Значи... Доста вече проучвания са правени и "доказателства" има (погрижили са се хората и за привържениците на “око да види, ръка да пипне” ), че човека не е просто едно физическо тяло и след неговата смърт - край. Човека е много по-сложен по същност, защото е частица изявяваща се божественост.
Това, което е вечно живото у нас... това, което прави съзнаването ни като “аз” е тази божествена частичка, която влиза във форма, за да се индивидуализира... осъзнае... и се нарича условно Дух.
За да се опише образно изявата, проявата на Духа в материята може би е най-добре да се започне отдолу нагоре, т.е. от най-плътната проява, най-плътната материя - физика, която ни е и фактически най-позната.
Човешкото тяло има два основни раздела: плътно тяло изградено от елементи, принадлежащи на трите долни нива на физическата област - твърди вещества, течности и газове, и ефирен двойник, който прониква в плътното тяло и е изграден от материалите на четирите горни нива. Основната функция на физическото тяло е да приема дразнения от външния свят и да изпраща съобщения за тях навътре: те служат като материали, които съзнателната същност, населяваща тялото преработва в знание...
Тъканта на човешкото тяло бива фина или груба в зависимост от това какви материали от физическата област участват в неговото изграждане. Всяко подразделение на материята дава по-фини или по-груби материали. Тялото непрестанно се изменя, всяка частица е живот... Привлича ги тяло, с което са в съзвучие, отблъсква ги тяло, с което не са в съзвучие. Всички неща живеят в ритмични трептения, всички търсят халмонията и се отвръщат от дисхармонията.Чистото тяло отблъсква грубите частици, защото те трептят с честота, различна от неговата. Когато промени честотата на трептенето си, тялото постепенно започва да изхвърля съставките, които не могат да влязат в новия ритъм...
Това специално ми беше много интересно, защото виждаш как целият ти клетъчен свят говори за теб, цялата ти физиономност...
Чрез мислите си той задава основния тон на музикалната си композиция и определя ритмите - най-мощният фактор в непрестанното изменение на телата му. С нарастването на знанията си той се научава да изгражда физическото си тяло с чиста храна и така способства за хармонизирането му... (Прекратява се употребата на по-груби храни - например животинска плът и кръв, алкохол. Чистата храна ще изгради и чисто тяло. Постепенно нисшите трептения ще спрат да намират материали, способни да им отвръщат. Така физическото тяло се превръща във все по-пълноценен носител на съзнанието, в чувствителен ответник на всички трепети на мисълта... )
Както ще видим, човекът обитава различни носители - физически, астрален и мисловен. Важно е да знаем и да не забравяме, че при нашето възходящо развитие съзнанието осмисля и поставя под контрол първо най-нисшия - плътния физически носител. Във физическата област физическият мозък е инструментът на съзнанието в будния живот... Човекът познава себе си като “Аз” най-първо във физическото тяло, след това се открива и другаде. Във физическата област съзнанието може да прояви само онова, което физическият носител може да поеме.
От тук е и необходимостта от чист и изфинен физически носител - за да приема по-фините вибрации на горните полета... да се изяви в пълнота божествеността, Духа в тази материя...
Астралният свят e област на вселената “съседна” на физическата, ако думата “съседна” въобще е уместна в този случай. В сравнение с физическият свят животът там е по-активен, а формата - по-пластична.
В астралния свят духовната материя съществува в седем подразделения, така както духовната материя тук във физическия свят. Там, както и тук, неизброими комбинации образуват астралното твърдо вещество, астралните течности, газове и ефири. Но в сравнение с тукашните форми повечето материални форми там са искрящи и прозирни, поради което са били наречени астрални, или “звездни” (от гр. астра - звезда, съзвездие). Основното, което трябва да бъде разбрано, е че астралните обекти са комбинация на астралната материя, както физическите обекти са комбинация на физическа материя, и че астралният свят прилича твърде много на земния (защото до голяма степен е изграден от асталните копия на физически предмети). Има една особеност, която стъписва и обърква обикновения наблюдател - това се дължи отчасти на прозрачността на астралните обекти. Там всичко е прозрачно и се вижда еднакво добре и отпред, и отзад, и отвън, и отвътре. Друга смайваща и на пръв поглед озадачаваща особеност на астралния свят е бързината, с която формите (особено онези, които не са свързани с някаква земна матрица) менят очертанията си. Астралното същество променя целия си вид с невероятна скорост, защото всеки импулс на мисълта кара астралната материя да приема нова форма. Ясните и точни мисли имат собствени разнообразни форми с изчистени контури. Те се оформят от трептенията породени от мисълта - по същия начин във физическия свят звуковите трептения пораждат форми. “Формите на гласа” са напълно аналогични на “формите на мисълта”, защото Природата въпреки неизчерпаемото си разнообразие е много консервативна по отношение на принципите си, тя възпроизвежда едни и същи методи на работа от област в област. Ясно определените астроидеи имат много по-дълъг и много по-активен живот, отколкото призрачните си събратя, и упражняват много по-силно въздействие върху астралните тела (а чрез тях на умовете) на онези, които ги привличат, като предизвикват у тях трептения, сходни на техните собствени. По този начин мислите преминават от един ум в друг без да имат земен израз.
При обикновените хора изкуствените елементали, създадени от чувствата или желанията са много по-жизнени и определени, отколкото елементалите, породени от мисълта. Например, пристъпът на гняв ще причини мощен изблик в червено, с ясно определени очертания, а неугасващият гняв ще създаде опасен елементал - червен на цвят, с остриета или шипове, или оформен другояче, но така че да наранява. Много молитви на любяща майка кръжат около сина й като форми ангели и отблъскват злите влияния, които мислите му случайно привличат. Особеното при тези изкуствени елементали е, че когато волята ги насочи към определен човек, самият импулс да насочат волята на своя създател им е достатъчен, за да оживеят. Елементалът-защитник ще кръжи около обекта и ще търси възможност да отблъсне злото или да привлече доброто - не съзнателно, а сляпо по импулс, защото за него това е пътя на най-слабото съпротивление. По същия начин оживения от зла помисъл елементал ще кръжи над жертвата си и ще търси сгода да я нарани. Но единия и другия остават безсилни освен, ако в астралното тяло на обекта не съществува нещо сродно с тях - нещо, което може да отговори съзвучно на техните трептения и да им даде възможност да се прикрепят. Ако в него няма нищо сродно с тяхната материя, водени от закона на собствената си природа, те отскачат от него и се връщат обратно по пътя, по който са дошли - по магнетичната следа, която са оставили и връхлитат своя създател със сила пропорционална на силата, с която са били излъчени.
В състава на астралното тяло влизат материали от всички подразделения на астралния свят, а особеното пренареждане на материалите, разделя обитателите на отделните области. Тези различия в материята са преградите, които възпират преминаването от област в област. Средата, необходима за живота на едните ще се окаже пагубна за другите.
Изменението на структурата на астралното тяло след смъртта се изразява в разделянето на тези материали по плътности подреждането им в последователни концентрични черупки. Най-фините са отвътре, най-плътните - отвън, а всяка черупка е направена от материалите на едно единствено подразделение на астралната област. Това превръща астралното тяло в структура от седем последователно подредени слоя от астрална материя. Човек стои във всяка област на Камалока (свят на желанието - астрал) докато съответната й материална черупка се разгради, за да му позволи да премине във следващата. Нещо повече - активността на съзнанието при работата му във всеки вид материя определя дали ще бъде буден и съзнателен в определена област, или ще прекара времето, потребно за процеса на механичното разпадане в безсъзнание, “обвит в розови сънища”.
Духовно развитият човек, който е пречистил астралното си тяло така, че в него участват само най-фините съставки на всяко подразделение на астралната материя, преминава през Камалока почти без да спира. Астралното тяло се разпада с изключителна бързина, а той продължава напред към определена цел, която съответства на степента на развитието му.
Можем да разгледаме една по една областите на Камалока и да добием известна представа за средата, която човекът си създава там посредством желанията, които е хранил по време на физическият си живот. Не трябва да забравяме, че жизнеността на всяка “черупка” - и следователно затворничеството в нея - зависи от количеството енергия, вложено по време на земния живот в съответния вид материя, от която тази черупка е изградена. Присъствието на човека в най-долната област на Камалока се дължи на това че в камичното (астралното) му тяло участва материя, принадлежаща на тази област. Той остава неин пленник, докато не отпадне значителна част от тази материя и докато изградената от нея черупка не се разложи достатъчно, за да му позволи да влезе в досег със следващата по-висша област. Атмосферата на това място е мрачна, тягостна и невъобразимо подтискаща. Тук всички ужасяващи желания и чувства намират средства да се изразят. Обитателите на тази най-долна област са изметта на човешкия род - убийци, разбойници, всякакви насилници, пияници, развратници... Тук почти никой няма будно съзнание за своето обкръжение.
Второто подразделение на астралния свят може да бъде определено като астрален двойник на физическия, защото астралните тела на повечето хора са изградени до голяма степен от принадлежащата му материя.
Именно от тази област хората, които са умрели с някаква тревога, понякога се опитват да се свържат с приятелите си, за да уредят земния проблем, който ги безпокои. Ако не успеят да се покажат или да внушат желанията си в съня на свой приятел, те нерядко предизвикват голям смут с потропвания и други шумове, които целят да привлекат вниманието или пък са причинени неволно от трескавите им усилия.
Докато са в тази област вниманието на душите може да бъде привлечено много лесно към земята, дори когато нямат вътрешен повик да се обърнат назад. Тази лоша услуга най-често идва от силната скръб на приятелите, останали на земята, и от копнежа им по обичното същество. Породените от тях умствени форми се тълпят около душите, блъскат ги, будят ги ако са заспали кротко, или пък ако вече са в съзнание насочват най-безцеремонно мислите им обратно към земята.
Третата и четвъртата област от камалокичния свят не се отличават особено от втората и могат да бъдат описани като нейни ефирни копия. Тук обитават по-развитите души. Въпреки че в тази област ги задържа обвивката, изградена от активността на земните им интереси, вниманието им като цяло е насочено напред, а не назад, и ако не бъдат върнати насилствено към грижите на земния живот те ще продължат по пътя си без голямо закъснение.
В петото подразделение на Камалока се появяват много нови характеристики. То е светло и сияйно, изключително привлекателно за онези, които познават само монотонните багри на земята и напълно оправдава наименованието на цялата област - астрална, звездна.
Мъже и жени, които отчаяно са се придържали към “буквата, която убива”, тук намират най-пълно задоволяване на мечтанията си за облачни дворци, които несъзнателно създават в астралната материя, посредством силите на въображението си...
Астралният труп на отишлото си същество се състои от късовете на седемте описани вече концентрични обвивки, които все още са споени от остатъчния магнетизъм на душата. Черупката се носи без посока из камалокичния свят като повтаря слабо и автоматично обичайните си трептения и тъй като остатъчният магнетизъм постепенно се разпръсква, тя все повече и повече се разлага, докато накрая се разпадне съвсем, отдавайки обратно своите материали на общата маса от астрална материя, също както и физическото тяло връща своите материяали на физическия свят. Тази черупка се носи накъдето я повлекат астралните потоци и, ако не е прекалено късно, може да бъде съживена от магнетизма на душите, въплътени на земята, и така да й бъде възвърната известна активност. Тя попива магнитизма както гъбата попива водата, вследствие на което придобива привидна жизненост, като повтаря по-енергично всяко привично й трептение. Подобна черупка може да изпълнява твърде успешно ролята на разумно същество, осъществяващо контакти. Като изключим възможностите на астралното зрение, тя все пак може да бъде разпозната по автоматичните повторения на познати мисли, по пълното отсъствие на каквато и да било оригиналност и по това, че не притежава и частичка знание, по-различно от онова, което е притежавала по време на физическия си живот.
Тук ми е много интересна тази остатъчна памет на материята. Памет!
Умственият свят (Ментала) e съседен на астралния и се разграничава от него само по изграждащите го материали. Животът в умствената област е по-активен от този в астралната, а формата е по-пластична.Духовната материя на тази област е по-жизнена и по-активна от което и да било нива на материята в астралния свят. И тук както и в двете по-долни области (физика и астрал), духовната материя има седем подразделения. Тези подразделения са обособени в две групи, определени доста неясно като “формена” и “безформена”. Долните четири са обособените като “формени”. Обособяването е наложително, защото наистина съществува разлика, макар и трудно поддаваща се на описание. Най-близката аналогия на идеята е с абстрактната и конкретната мисъл. Абстрактната идея за триъгълника няма форма, но съдържа представата за всяка една равнинна фигура, заключена между три прави линии, със сбор на ъглите 180 градуса. Ако пренесем в по-нисшите светове подобна идея (съдържаща условията, но не и формата), тя може да роди огромно разнообразие от фигури с прави, с остри и с тъпи ъгли, с всякакъв цвят и размери, и всички те ще съответстват на условията, бидейки конкретни триъгълници с определена форма.
Ученикът трябва да свикне с факта, че изкачването по стъпалата на еволюцията не го премества от едно място на друго, а го прави все по-способен да улавя въздействия. Всяка сфера е около нас - астралната, умствената, будичната, нирванната... Няма защо да ги търсим - те са тук, но глухата ни невъзприемчивост ги отдалечава от нас на много милиони километри в пространството. Ние съзнаваме единствено онова, което ни засяга, което приченява у нас ответни трептения, а колкото по-възпримчиви ставаме, колкото по-изтънчена материя вграждаме в самите себе си - с толкова по-изтънчени светове влизаме в общение.
Човешката еволюция е еволюцията на Мислителя. Той облича тела в долните умствени, астрални и физически области, носи ги по време на земния, астралния и нисшия умствен живот, като ги сваля едно след друго на всеки етап от жизнения цикъл при преминаването си от свят в свят, но винаги съхранява в себе си плодовете, които е събрал, и ги пренася във всяка следваща област.
Растежът на постоянното тяло, което заедно с божественото съзнание съставлява Мислителя, е изключително бавно. Неговото техническо наименование е причинно тяло, защото той събира и трупа в него резултатите от всичко преживяно - а те изпълняват ролята на причини, моделиращи бъдещите му животи. От всичките тела, които се ползват по време на въплъщенията единствено това е постоянно. Умственото, астралното и физическото се преизграждат за всеки нов живот. Всяко загива по реда си, предава плодовете на по-горното и накрая всички плодове се събират в постоянното тяло.
Девахан е част (по-скоро сборно понятие) от умствената област, обитавана от човешки същества, захвърлили физическите и астралните си тела и които преминават в нея, след като са завършили престоя си в Камалока. Деваханният живот има два етапа. Първият от тях преминава в четирите долни подразделения на умствената област, където мислителят все още е в умственото си тяло и е обусловен от него, защото е зает с усвояването на материалите, натрупани от това тяло по време на земния живот, от който току-що е излязъл. Вторият етап преминава в безформеният свят. Общата продължителност на престоя в Девахан зависи от количеството материал за деваханния живот, който душата е взела със себе си от земния. Плодовете за усвояване в Девахан са всички чисти мисли и емоции, родени по време на земния живот, всички умствени и нравствени усилия и стремления, всички спомени за добри дела и начинания в служба на човечеството - т.е. всичко, което може да бъде превърнато в умствена и нравствена способност и така да допринесе за еволюцията на душата. Нищо не се губи, колкото и слабо, колкото и мимолетно да е то, но егоистичните, животински страсти не могат да влязат тук, защото няма материали, в които да се изразят...
Само две-три думи викам да споменем за по-нагоре от менталния свят - будичен (интуитивен), нирванен (божествен)... защото вече разделението го няма и описанието на тези области е доста непредаващо се с думи...
В будичната област все още има двоичност, но вече няма разделение. Характеризира се с яснота и ярка наситеност, непостижими в долните области. В него всеки е такъв какъвто е и въпреки това има чувството, че включва в себе си останалите, че е едно цяло с тях, неразделно и неразделимо.
Нирванният свят е областта на най-висшият човешки аспект на Бога в нас. Това е областта на чистото съществуване, на най-пълното проявление на божествените сили... Което е отвъд - в шестата и седмата област - е скрито в неизказаната светлина на Бога. Атмичното (нирванното) съзнание е съзнанието, постигнато от Извисените, които вече са завършили човешката еволюция и които наричаме Учители (като Христос).
Фините тела на човека образуват в своята съвкупност онова, което обикновено наричаме “аура” на човешкото същество. Тази аура изглежда като блестяща мъгла с яйцевидна форма, в центъра на която се намира плътното физическо тяло. Онова, което обикновено наричат аура са частички от фините тела, които се издават извън очертанията на плътното физическо тяло. Всяко тяло е завършено в себе си и прониква в по-грубите от него. То е по-малко или по-голямо в зависимост от развитието си. Аурата следователно се състои от припокриващите се части, принадлежащи на ефирния двойник, на тялото на желанието, на умственото тяло, на причинното тяло и в редки случаи на будичното тяло, озарени от атмичното сияние. Понякога тя е замъглена, груба и лишена от блясък; понякога е ослепителна като светлина, цвят и размери. Тя зависи изцяло от степента на еволюция, достигната от човека, от развитието на телата му, от нравствената и умствената природа, която е развил у себе си.Всичките му изменчиви страсти, желания и мисли са вътре в нея, изписани във форма, в цвят, в светлина, така че и “слепият може да ги види”, стига да има очи за тези писмена.
Материалите са взети от “Древната мъдрост” на Ани Безант.
Та така...
Така виждам строежа на Вселената в конкретност и проява, и от тази гледна точка тези същества - извънземни наречени - не могат да представляват нещо различно. Те са съставени от същата тази божествена материя и имат своя еволюционна степен на развитие...
Е, това съвсем не е всичко... една книга в 6 страници . А не една книга е изписана по въпроса - само да има кой да чете.
Всяко нещо с времето си...
|
