|
|
|
Тема
|
 А другите банди от сиатълската вълна ? :)
|
|
| Автор |
Angermeans (I care a lot) |
| Публикувано | 08.09.06 21:25 |
|
|
Винаги ми е било много странно как мнозинството от феновете на Нирвана изобщо не знаят или поне не ги интересува, че грънджа не е само Нирвана. Наистина Кърт Кобейн е може би най-емблематичната личност за рок музиката на първата половина на 90те, но следата на сиатълската вълна в музиката нямаше да е толкова ярка ако ги нямаше Mudhoney, Tad, Alice in Chains, Soundgarden, Pearl Jam, Stone Temple Pilots, Temple of the Dog, Mad Season. Screaming Trees, Hole, ранните Smashing Pumpkins и т.н.
Та - кефят ли ви други гръндж банди освен Нирвана ?
Аз лично съм фен на всичките изброени без Hole, а AiC бяха първата гръндж банда, по която се зарибих наистина сериозно
В тези групи много ме привлича това, че са едновременно хем са много различни, хем имат много общи неща най-вече като усещане и атмосфера на самата музика. Абе голяма гъзария си е да си ги слушаш Редактирано от Angermeans на 08.09.06 21:26.
| |
|
|
|
Така е, всички са различни и това е хубавото:)
За Alice in Chains напълно споделям, а Above на Mad Season за мен е един от най-добрите албуми правени някога
Seems every path leads me to nowhere...
| |
|
Тема
|
Re: А другите банди от сиатълската вълна ? :)
[re: skin_the_sun]
|
|
| Автор | Jikata (Нерегистриран) |
| Публикувано | 09.09.06 01:56 |
|
|
Аз май съм мнооо задръстен, щот от тея кретеняги слушам единствено и само НИРВАНА. Утре ша напиша, кво мисля за другите, щот нещо много ми бъркат в червата.
А и искам да кажа, че в тая работа да слушаш тея групи няма нищо гъзарско, щот те отдавна си измряха, както май и ние след време.
Все са чудя и питам, дали ша дотрая смъртта си.
| |
|
|
|
В отговор на:
Above на Mad Season за мен е един от най-добрите албуми правени някога
Съгласна!
Take it as it comes
| |
|
|
|
Уф, имам чувството, че цикля на едно място всеки път като стане дума за гръндж, но и тоя път няма да си спестя коментара...
Pearl Jam - любимата ми жива група! Текстове, музика, глас... Просто са невероятни!
AIC + Mad Season + Class of '99 формацията дори + соловите на Джери - много обичам! И още Soundgarden + Temple of the Dog + соловите изпълнения на Крис + Audioslave! Но AIC-линията ме радва повече :)
Stone Temple Pilots - тия не са мои хора :) Скот Уейланд /или както там се казваше/ много ме дразни и оттам цялата група. Може и да са готини, ама аз не мога да ги слушам.
Green River & Mother Love Bone - кефят! Обаче не съм ги слушала толкова дълго време, че вече съм ги забравила
Screaming Trees - нищо особено, Smashing Pumpkins - също. (поне за мен де :))
Mudhoney... тях все забравям да ги пробвам, така че нямам мнение по въпроса :)
Hole... пълна дупка!
А Sonic Youth броят ли се за гръндж? :)
И Джими Хендрикс е от Сиатъл. И много ме кефи!
Take it as it comes
| |
|
|
|
Sonic Youth не бих казал, че са точно гръндж. Но пък това не им пречи да са много яка банда, аз лично на Dirty много се кефя
Що се отнася до Stone Temple Pilots - ами те навремето по различни причини са били най-оплюваната банда от тази вълна, а и наистина доста хора се дразнят на Скот Уейлънд, най-вече заради сценичният му сексапил
За мен обаче те са си една от най-яките рок банди на 90те, има много хъс музиката им и поне първите два албума са страшни !
Аз пък съм и допълнително привързан към тях, защото съм си писал с басиста им (и композитор на повечето парчета) Robert Deleo, който е невероятен човек, страшно земен и няма нищо общо със синдрома на рок звездата
Да не говорим, че по-яка и по-фънки бас линия в грънджа от тази на Plush едва ли има
А за Smashing Pumpkins човек може да каже, че не му харесват, че са гадни, че го дразнят и тн., ама с това "нищо особено" направо ме застреля Все пак критиците са нарекли Melon Collie and the Infinite Sadness ""The Wall" of the 90es" Siamese Dream също е гениален албум !
Иначе нещата от 4тия албум (включително) насам наистина не струват, а миналогодишният солов албум на мосю Корган е дори ощепоужасен
Despite all my rage I'm still just a rat in a cage
| |
|
Тема
|
Re: сиатълската вълна
[re: Angermeans]
|
|
| Автор | Jikata (Нерегистриран) |
| Публикувано | 13.09.06 12:29 |
|
|
Кой пък ви е казал, че НИРВАНА е гръндж група? Мразя я тая шибана думичка.
Крис Корнел хич и не можах да го приема като някакъв особен тип изпълнител. Много е дървен, нескопосан. Саундгардън никога не съм ги харесвал и няма и да ги харесам.
Пърл джем или джам, квито и да са там-биват, тях най-вече ги свързвам с грънджа; и като музика и като изпълнения. Обаче за жалост не са могли да надскочат собствената си посредственост.
"Окованата госпожица" - има нещо в тях. като ги слушам ме пренасят в един духовно богат, мистичен свят на сънища. Но и те са можели повече.
За другите групички не мога да кажа нещо особено. Времето ще покаже.
Сега да си дойдем на думата- ДЖИМИ ХЕНДРИКС и КЪРТ КОБЕЙН - Г Е Н И И.
Все още не мога да разбера музиката на Джими; сигурно ще ми отнеме доста време, преди я опозная по-пълно. Колкото до КЪРТ - смятам че още в "Невърмайнд" е започнал да надминава своя духовен учител Хендрикс. А с "В Утробата" е постигнал още по-голяма дълбочина в музикалното изразяване на душевността на човека.
| |
|
|
|
Да може да се каже(първия ти абзац), но като изпълнители не могат да бъдат сравнявани Джими Хендрикс и Кърт Кобейн!!!
Има много гении който задминават времето си и създават музика която може да се каже, че е революционна.
Колкото за душевността на човека абсолютно всички велики изпълнители изразяват това което чувстват своята същност било то Джими Хендрикс, Кърт Кобейн, Джон Леннан, Боб Марли, Тупак Шакур и т.н.
Всички те показваха с музиката си своята сущност своята душевност...!
Джими Хендрикс който от наркотици и от толкова много талант започна да излиза от контрол песните който пише като минем от Hey Joe и стигнем до
Purple Haze и Little Wing, Voodoo Chile, Spanish Castle Magic. Просто и ясно обясняват стадий от живота му, истината в музиката на Джими си е китарата и в спецялност рифовете и солата, не мога да си представя ако в момента беше жив Джими Хендрикс какво ли щеше да измисли какви ли песни щеше да напише голяма загуба:(.
Това се отнася и за всички по-горе споменати музиканти.
| |
|
Тема
|
Re: сиатълската вълна
[re: Magicalworld]
|
|
| Автор | Jikata (Нерегистриран) |
| Публикувано | 15.09.06 01:16 |
|
|
Не знам, защо винаги са си поставяли такава трудоемка, не по-скоро непосилна задача.
Относно Джими дори бих казал, че музиката му е... безлична? Аз съм на противното мнение-не смятам, че ако той и КЪРТ КОБЕЙН бяха живи щяха да направят нещо по-особено, нещо по-завладяващо-смъртта им е ясен факт, неоспорим факт, че те са се били изчерпани и физически, и психически, и духовно.
Да, от една страна изброените песни е нормално да изразяват или отразяват даден период от живота на изпълнителя, но това е в много малка степен. Според мен те(песните) по-скоро следват една зададена линия, една смътна цел, която изпълнителя по-скоро сляпо, налучквайки се опитва до достигне, за да може да удовлетвори душевните си пориви. Компонентите обаче на тази линия са неразделно свързани.
Ако става въпрос то всеки изпълнител-добър или посредствен(или някой отчайващ) се стреми чрез музиката да разкрие душевността си, това е неоспорим факт. Въпросът е в докаква степен му е развита тази дуевна чувствителност-че те и Мадона,Роби Уилямс, Бритни, Кристина Агилера... те също се разкриват чрез музикатра си, но разликата между тея и онези велики композитори е, че те просто нямат никакъв идеал-основното което да ги тласка напред... към бездната на собственото им себепоглъщане.
Като казваш "... истината в музиката на Джими си е китарата и в специалност рифовете и солата...", така ти ограничаваш само до външното,като смисъл на изразно средство, без да даваш възможност да се потопим в по-пълна степен в звуковото изобилие на музикалната душа.
| |
|
|
|
Прав си!
Не се бях замислял за последното, но споредмен това не ограничава! Има хора който се изразяват само с китарата като Стив Вай и Джо Сатриани (извинявай ако не сам те разбрал правилно).
Иначе приемам това което каза.
Love is a weapon use it wisely and it will give you happyness, or (if not) sorrow!
But remember keep on Rocking!!!
| |
|
| 
|
|
