А какви теми имаше едно време...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В крайна сметка за да има хубав архив за четене, трябва сам да си го направиш.
В свободното от работа малко време за мислене (защо изобщо трябва да работят хората?) се замислих какъв е процесът на вземане на решение, доколко страхът ни диктува как да действаме и какви да бъдем, че да останем в относителна безопасност. Може би има хора, които са по-рисково настроени в действията си от други.
Но винаги идва момент да зарежем всички страхове, да се хвърлим във водата и да бъдем себе си, даже да е за 20 секунди - да кажеш на някого колко си влюбен или на шефа, че е голям гъз. На приятелката ти - че е тотално изтрещяла и да се вземе в ръце или на близкия ти, че вече му е нужна терапия. На далечна роднина - да потърси някаква макар и скапана работа, на себе си - че си вече друг, по-лош човек.
И да действаш...

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

Не мисля, че крайната индивидуалност е нещо положително.
Общуването т.е. обратната връзка е много важна за всеки човек, а може би не толкова важна...
Какво мислиш?

Личният архив всеки си го прави сам.

За второто понякога е късно и звучи твърде безсмислено.

...и Аз ще ви направя ловци на човеци.

фейсбук, където всеки е сам и се "показва", без това да има кой знае каква обратна връзка.
Сякаш "обществото" се е свело до всеки отделен човек. Къде ли ще свърши всичко това...


Наистина ли според теб тенденцията е такава - към все по голямо отчуждение и вторчаване в себе си, към нарстващи самовлюбеност и стремеж за себепоказ.

Дали е вярно, че отскоро започнахме (ние хората) така маниакално да крещим сред пустинята от себичност? (или както наскоро цитирах от песента на Нова генерация: "никой няма да ви гледа всеки себе си чете:

Според мен винаги е било така същностно. Просто техниката е станала по-модерна.

Болезнената жаждата за внимание и неумението да слушаме, да гледаме и да четем другия не е от вчера, нито стана кой знае колко по-драматично болезнена след ФБ и прочие социални мрежи за двукраки рибки.

- Nerv -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За бълХария е типично.

За останалата част от света - не.

Хората си живеят нормално и не им пука и не се втеляват.


бълХарието само рипат истерично и скачет в басейна по чорапе...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нещо друго, което винаги ми е било интересно:

Клубове с дървовидна структура (като този) срещу форуми, където не е задължително да се 'лепваш' за нечие мнение.

Понякога, всъщност твърде често пиша обръщайки се към всички, очаквайки коментар от повече участници, но някак си не е прието при тази архаична структура на мненията да четеш написаното сякаш се отнася и до теб. Което си е глупаво. Но е факт Много от пишещите в дира се чувстват едва ли не задължени да отговорят на всяко мнение адресирано до тях. Това донякъде е хубаво. Лична ангажираност и т.н. от друга страна ограничава ...

Не знам. А Вие какво мислите?

Всъщност какво питам и аз. То тук няма вие...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По дефиниция 'форум' означава публично място, където всеки може да отиде да се наприказва.


Ама всеки.


Гаче ли на древногръцките форуми некой им е слагал дървовидна структура...като се начи изцепите с некое сцепи-гЪзово...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Болезнената жаждата за внимание и неумението да слушаме, да гледаме и да четем другия не е от вчера, нито стана кой знае колко по-драматично болезнена след ФБ и прочие социални мрежи за двукраки рибки.


Свето си живее както му аресва.


Нема нищо болезнено в което. По свето е прекрасно - нема драма, нема изцепки, нема идиоти, нема нещасници, има достатъчно храна, абе прекрасно е.


Драма има само в бълХарието - гладни орица се избиват един друк, крадът се, клеветът се, мразът се, трепът се взаимно, абе тука е драмъта - съгласна съм.


Кога ше проумеете, че драма в нормалността на свето нема. Има я само в тесно число побъркани, заковали се отчаяно в изолация в страната позиционирана върху Балканите.......

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

да бъдеш себе си, нали ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите