|
|
|
Тема
|
 Казват,
|
|
| Автор |
reader (furniture) |
| Публикувано | 01.04.10 10:54 |
|
|
че на всеки 7 години всички клетки на човек се подменят. Дали се променя и същността на човека, кое е онова, което ни запазва същите, дори и когато клетките умират и други се раждат на тяхно място...
Пред 7 години животът ми се промени драстично.
Но днес вече съм друга, различна от онова мое "аз".
Помня каква съм била. Знам и сега каква съм. Мисля, че знам и защо.
Животът на човек е безкрайно движение, от една към друга точка. И когато погледнеш назад, виждаш, че някои неща - като крайъгълни камъни - не е било възможно да избегнеш, да промениш или да отложиш. И е за добро, че ги е имало.
Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...
| |
|
|
|
има един психологически тест за приемане на работа, в който един от въпросите е: "Как виждате себе си след пет години?". замислих се и се помъчих да му отговоря, като върна времето назад с по пет години и видя каква съм била и какви промени са настъпвали с мен през "петилетките" :)...
оказах се непредвидима в собствените си очи дори. нищо от това, което ми се случи, нямаше как да бъде предвидено, някои от нещата нямаше как да бъдат помислени дори :)
та така - през пет или седем години - цял един нов епизод :)
| |
|
|
|
този въпрос са ми го задавали на интервю един-единствен път преди много години. помня как отговорих. и се оказах права, в което не вярвах но ако ме попитат в момента, трудно ще отговоря. просто не знам как. не съм се замисляла ...
http://desisportrait.blogspot.com
| |
|
|
|
И на мен не ми се е случвало да ми задават от стандартните и хипердосадни ейч-ар въпроси, ама аз и не съм ходила по много интервюта да си призная честно.
Може да напишем очакванията си и да ги скрием някъде, а след 5 години да ги четем и да сверяваме.
Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...
| |
|
|
|
Значи не ти е скучно със себе си
Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...
| |
|
|
|
Преди 7/СЕДЕМ/ години .....
ЖИВОТА ми все едно наново започна
БИРАТА СУТРИН Е НЕ САМО ВРЕДНА, НО И ПОЛЕЗНА!
| |
|
|
|
Can’t stop the hurt, can’t stop the bleeding
I am invisible
Can’t stop the thought, nor the feeling
I don’t exist at all
But when you call my name
Do you feel the same way?
That we’re trapped in time
We’re both living a lie
I live in a tower of my own creation
I’m indivisible
From the thoughts that make up all my memories
Transcendental
But when you call my name
Do you feel the same way?
That we’re trapped in time
We’re both living a lie
Many days have come and gone
Since the day I was born
And the autumn of life has finally come
With the promise of winter thorns...
Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...
| |
|
|
|
ще взема да запиша едно файлче и да го скътам дълбоко сред редица други, за да отлежи
http://desisportrait.blogspot.com
| |
|
| 
|
|
