около рождените дни на връзките...
Думата ми е за онези връзки, които са приключили, но спомените за тях остават завинаги. Как се чувствате около "рождените им дни" - времето, когато сте ги започвали?
Не е ли същото, както около собствените рождени дни - проповдигнато и тъжно едновременно?

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

изпитвам ... нещо такова само около рождения ден на точно един човек, когото много обичах.

инак символични годишнини не запомням. и бонбони за тях не ям :)

А аз рождените дни ги оползотворявам по предназначение.
Но какво да направиш за нещо, дето реално го няма, а ти носи регулярни спомени?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... щом е така - да му се зарадваш, че изобщо е било ;)

майка ми казва че периода преди рожден ден е най-опасен
пази се
на рожденият си ден всеки е лъв

Да, само да мине сатурновия период

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С годините всичко избледнява и остават само някакви моментни проблясъци, които няма как да разбереш дали са били истински, защото са примесени с неоправдани очаквания и копнежи, чувството за някаква пропусната възможност, нещо, за което трябва да съжаляваш. А всъщност това е някакъв огромен балон от НИЩО, който трябва да бъде спукан, щото няма нужда от него. Това е все едно да полагам на гроба на някого, както правят бабите ни.
Не обичам да си ги спомням , с една дума.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С годините някой детайли стават ОСОБЕННО ЯРКИ ....
с всичко което произтича ......
А Топлината остава ВИНАГИ ..... да те топли когато студа бавно настъпва.

И аз мисля, че не всичко избледнява с годините, някои неща даже стават по-силни и ярки и не те пускат да си отидеш.
Аз лично често живея със спомени, май това е единственото освен настоящето, което имам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това не е ли своеобразно бягане от настоящата ти реалност? Не ти ли пречи?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите